"Октопод" вади мръсните ризи на прехода

Делото "Октопод" е историческо. Не защото на министър Цветан Цветанов му се иска да е така - за да може да каже, че се осмелил да посегне на главата на организираната престъпност, както сам твърди. И не защото пред съда е изправен човек като Алексей Петров.

Историческо е, защото много ясно показва какво се е случило у нас в годините на прехода.

Слушайки свидетелските показания в зала, човек може да сглоби една доста пълна картинка. Всички слухове за свързаност на властта с организираната престъпност се потвърждават там, всички подозрения, че убийствата, присвояванията, изнудванията са част от една голяма пиеса, ръководена от невидими кукловоди - също.

Дават се отговори как бившите ченгета се превърнаха в милионери, притежаващи десетки фирми със стотици служители, как държавната собственост премина в частни ръце и т.н.

Намесени са бивши шефове на най-важните служби в страната - контраразузнаване, прокуратура, бивш главен секретар на МВР, понастоящем премиер на републиката, експремиер, министър, прокурор. Бивши да искаш. Само фактът, че една част от тях са привлечени като обвиняеми, а друга - като свидетели, е достатъчно показателен.

Делото обаче не дава отговор на един от основните въпроси.

Къде сбърка Алексей Петров

Как така се случи, че елитната барета на България, награждаваният контраразузнавач, съветникът в ДАНС, членът на Надзорния съвет на НОИ, преподавател в УНСС и бизнесмен изведнъж се оказа обвиняем.

Нека за момент си представим какво огромно влияние има този човек и след това каква сила трябва да се изправи срещу него, за да го превърне в главен обвиняем за изнудване и принуда по най-шумния процес през последните години.

Макар Петров да е лицето на това дело, не по-малко интересни са и други от списъка на обвиняемите. Такъв е например бившият прокурор Цеко Йорданов, който е обвинен в престъпление срещу правосъдието. Ако оставим настрана циркаджийските номера, които изигра при разпита си бившият ексглавен на обвинението Никола Филчев, ще видим, че той се изказа много ласкаво за Йорданов и по начин, който навежда на мисълта, че двамата са били близки. Между другото, преди ден Филчев заяви, че не той, а прокурорът по делото Светлозар Костов правил циркове, като го попитал кога е бил начело на обвинението. За Йорданов Филчев каза, че бил много добър юрист, не се е подмазвал нито на новата, нито на старата власт, бил винаги справедлив и т.н.

Цеко Йорданов всъщност е обвинен, че неправомерно е спрял разследване срещу израелския гражданин Маир Овадия

Това име се появява доста често в обвинителния акт. Хората, които твърдят, че са изнудвани от Алексей Петров, казват, че им е посочено да прехвърлят акциите си в бившата "Левски-Спартак" на същия Овадия. През 2002 г. Йорданов спира разследване за пране на пари срещу Овадия, който е обвинен заедно с още седем израелски граждани. У тях са открити 165 хил. долара, източени чрез фалшиви транзакции от Булбанк. По това време Йорданов е обвинител във Върховна касационна прокуратура.

Три години по-късно с негово участие се разиграва и друга прелюбопитна история. В нея обаче участие има и друга основна фигура в делото "Октопод" - прокурорът Светлозар Костов, понастоящем шеф на спецпрокуратурата и главен обвинител по процеса. Йорданов отстранява Костов от разследване за акцизни стоки. Става дума за операция на НСБОП за фалшиви бандероли във фабрика на алкохолния бос Миню Стайков в Карнобат. Складовете са запечатани и пред тях е поставена охрана, но бутилките с незаконен алкохол мистериозно са изпразнени през нощта.

Костов смята отстраняването си за неправомерно и подава оплакване. Година по-късно по предложение на главния прокурор Борис Велчев Цеко Йорданов е уволнен от ВСС заради "извършените от него тежки нарушения и действия, които накърняват престижа на съдебната власт". Тази история бе един от поводите защитата на Алексей Петров да поиска отвода на Костов с аргумента, че е предубеден, тъй като всичко много напомняло на разчистване на стари сметки. Съдия Румяна Ченалова отказа. Един Господ знае какви щеше да ги наговори вътрешният министър Цветанов по адрес на съда, ако главният обвинител по "Октопод" бе получил отвод.

И ако има съмнение, че двамата прокурори разчистват стари сметки чрез това дело, то не съществува такова, че същото правят двама основни участници в процеса, както и в събитията, довели до него - бившият главен прокурор Никола Филчев и ексшефът на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов.

Конфликтът между двамата е от времето на скандала "Бръмбъргейт",

когато в дома на Филчев бяха открити подслушвателни устройства. По-късно прокуратурата образува три дела срещу Атанасов. Именно Атанасов е човекът, който предлага на тогавашния МВР министър Емануил Йорданов Алексей Петров да бъде назначен за офицер за оперативно внедряване в несъществуващата НСС, чийто функции бяха иззети от ДАНС.

Това обаче е само формалният ред: шефът на службата предлага, министърът парафира и готово - назначен. Атанасов твърди, че Петров му е предложен от служител на НСС - Николай Начев, който му докладвал, че от известно време поддържа контакт с него и същият би могъл да е полезен на службата с контактите си.

Ходатайство за назначаването си Петров получава не от кой да е, а лично от главния прокурор Никола Филчев. Или поне така твърди Атанасов. Как отговори Филчев - "100% лъжа е това". Главният прокурор не е ходатайствал на никого, още повече на някакви си кандидат служители в НСС, които дори не познава.

Малка подробност е обаче, че Филчев е съсед с Алексей Петров на частната ул. "Арарат". Главният прокурор все пак си спомни, че се е запознал с Петров по време на посещение в поделението на баретите, а по-късно се виждали 3-4 пъти във връзка с покупката на имота. Не става ясно защо, тъй като къщата формално е купена от друг човек - строителния предприемач Румен Вътков.

Друг пример за това какво се е случвало в годините на прехода е историята на Валентин Шотев,

също "жертва" на Алексей Петров. При един по-задълбочен поглед обаче историята прилича просто на разправия между бивши ченгета и бизнес партньори. Двамата са колеги от МВР, но Шотев е уволнен при една от първите чистки след падането на режима заради комсомолското си минало. Година-две по-късно системата напуска и Петров. Двамата започват общ бизнес през 1994 г. Сключват договор с карате клуб "Атлас" към "Левски-Спартак", като уговорката е да инвестират в тяхна спортна база и да я експлоатират. Става дума за имот от 28 дка, който през 1997 г. е реституиран и закупен съвместно от Петров и Шотев. Двамата придобиват равни идеални части.

Така бившата спортна база се превръща в частен имот. Съпругата на Шотев отваря частното училище "Д-р Петър Берон" и детска градина. В същото школо учи детето на друг известен герой на прехода - Младен Михалев-Маджо. Там е съвместният офис на Шотев и Петров. Всичко върви добре до 2000 г., когато по думите на Шотев бившата барета изведнъж решава, че иска имота само за себе си. Започва да го заплашва, че ще му избие зъбите, ще го размаже и т.н. Отказва съдебна делба, изпраща охранителите от собствената си фирма "ИН-80" да затворят училището, спира му тока, организира данъчни проверки.

Шотев подава жалба в полицията и прокуратурата. Отговор няма. Вместо това му е повдигнато обвинение за набедяване в престъпление на Алексей Петров. Делото се води от прокурора Чудомир Спасов. Според Шотев в неофициален разговор Спасов му казва, че лично главният прокурор Филчев иска това дело да влезе в съда. Въпросният обвинител също ще бъде разпитан като свидетел по делото. Тук в историята се намесва и сегашният премиер Бойко Борисов, по това време все още шеф на охранителна фирма. Когато Шотев не получава защита от държавата, той се обръща към "Ипон", които му осигуряват охрана. Борисов казва на изнудвания: "Другарю Шотев, ти си главният виновник това малко прасе (Петров) да стане толкова голяма свиня."

Самият Шотев пък твърди, че е помагал на Петров многократно в миналото. Като комсомолски секретар му съдействал за учредяването на карате клуб "Атлас", където Алексей и други млади каратисти получили шанс да се развиват, освен това той го завел за първи път на басейна "Спартак", който Петров по-късно превръща в своя база. Така представени нещата, изглежда, че бившата барета е просто неблагодарник, обърнал се срещу някогашния си благодетел.

От обясненията на Шотев обаче не става много ясно каква е причината за разрива помежду им. Той твърди, че Петров искал целия имот само за себе си. В същото време обаче Шотев не можа да обясни какво счетоводство са водили двамата на общия си бизнес. Излезе, че имали каса, касиерка и... толкова.

Шотев заяви, че почти не получавал доходи от общия им бизнес. Парите, идващи от ресторант "Златният телец" (където Филчев се сети, че е водил гостите на прокуратурата), отивали за ремонт на заведението и заплати на персонала. Имали чейнчбюро с не много ясни функции. Едва ли в днешно време Шотев е толкова немарлив към бизнеса си. Справка в ДАКСИ сочи, че бившият служител на МВР и комсомолски секретар участва като собственик в 13 фирми.

ГЛАВНИ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Съдия Румяна Ченалова - напоследък нашумя с оправдателната присъда, която произнесе по делото за убийствата на Васил Александров и Кирил Въжаров пред дискотека "Соло" през 2009 г. Преди това Ченалова попадна в полезрението на медиите, след като стана ясно, че е имала контакти с плевенския лобист Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния. Заради разговорите си с Красьо съдийката бе понижена в ранг от Висшият съдебен съвет.

Като мотиви за наложеното наказание от съдебния съвет посочиха, че Ченалова е провела 30 телефонни разговора с Красьо Черния от 17 май до 18 юни 2009 г., докато е участвала в конкурса за ръководител на административния съд в Стара Загора.

Прокурор Светлозар Костов - главният обвинител по "Октопод", отскоро шеф на спецпрокуратурата. Стана известен с работата си по делото за катастрофата, причинена от световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. Тогава обвинителят се похвали, че е "вързал" кънките на Стависки и дори се снима с чифт кънки в ръка. Заради тази проява по-късно бе наказан от ВСС. Преди това Костов работеше по делото срещу несебърския наркобос Димитър Желязков-Митьо Очите, който се призна за виновен и сключи сделка с прокуратурата, получавайки 4 години и 10 месеца. По-късно присъдата му бе увеличена на 6 години и 4 месеца от Бургаския апелативен съд.

Ина Лулчева, Васил Василев, лорд Хенри Голдсмит - част от защитниците на Алексей Петров. Лулчева и Василев са сред най-известните адвокати в България, занимават се с най-тежките наказателни дела. Голдсмит пък е бивш главен прокурор на Великобритания. Встъпи в делото при едно от последните заседания. Ще ползва преводач по време на процеса.

Алексей Петров, Янко Попов, Марчело Джотолов, Кирил Топалов, Цеко Йорданов, Антон Петров - обвинени в организиране на престъпна група за рекет и изнудвания. Джотолов е обвинен и в избягване на плащане на данъчни задължения. Алексей Петров пък има и обвинение за разгласяване на държавна тайна.