Няма измъкване от Баш Бара, седнеш ли там. На пръв поглед това лято цената от 7.50 за мента със спрайт може да те озадачи, но поне си сред свои. Между "Градина" и "Златна рибка" е, и даже 25 лева на ден, за да си опнеш палатката, не те стряскат - щото си сред свои.
Не е място за гъзари - като Какао бийч, където ходят и плажните кифли. Тук ходят готините пичове от София, не чалгарите - те обичат сънито, мила моя майно льо...
Баш Бара, като всички добри и все по-малко оставащи места по моренцето, е на пясъка. Денонощен е, и пускат яка музика - като Деси от Future shock например и страхотни клуб ремиксове на джаз парчета.
И хората, ми прави впечатление, вместо да ходят на Градина, почнаха да си опъват палатките направо до Баш Бара, щото е на близо километър и половина от централния вход. После се почва - шотове вечер, менти и бири през деня. Зимата може да ударите същите шотове и в Банско - и там си има Баш Бар, (за тези, които карат ски и борд), в София може да се открие на "Иван Асен".
На плажа обаче е най-неповторимо.
Не е в духа на мястото да ходиш на хотел - спиш в кола, палатка или на плажа, накъркан приятно. Така че като се събудиш, за да оцелееш, трябва отново да почнеш - с бира. А хората, с които си пиеш вечерта, са и същите, дето виждаш на плажа. Просто сте си общност, нищо, че на някои си чул малките имена само тук.
Хората на 30 и... вече не издържат повече от 4 дни и след това задължително трябва да мръднат до Созопол - за душ, възглавница и съответно да попаднат в Малката Текила.
Култово място, точно над градските тоалетни в Созопол е, затова някои галено му викат Бар Лайно. Така, както измисляш гаден прякор на супер приятел.
Толкова малко такива заведения останаха в Созопол, че трябва да ги водят защитени от простотията видове. Или под особен надзор, все едно. Истината е, че си е софийско място. Даже повечето хора, които ходят в "Билкова аптека" можеш да ги видиш и тук. Всичко си му е наред на мястото - усмивките, пиенето, мацките - без тигрови окраски, ретро и хаус, гостуват ди джеи...
Най-уникален е барманът Мики. Тоя човек помни рождените дни на всички, с които се запознава. И ако дойдеш пак следващото лято, ще ти каже кога си роден, че и кой е бил роден на тази дата. Ако ви омръзне в Малката Текила, идете на Текилата - на сала на пристанището. Купонът си тече нон стоп.
Созопол е чуден с тези две и още не повече от три-четири места. Мръднеш ли навън, да смениш десена, мястото е "Памперо" - между къмпинг "Смокиня" и "Веселие". "Смокиня" спокойно можеш да подминеш - от готин къмпинг за готините шопи стана някакво приличащо на Мордор място. Чалга палми и изобщо тръгна по пътя на Съни бийч със страшна сила.
Като всяко добро нещо и готините барове по морето си приличат. Те са там, където се разбиват вълните, а дизайнът им е прост и умен, което страхотно те кефи. Тръстика, дърво, лен. Изглеждат така, сякаш можеш всеки момент да ги разглобиш или вдигнеш във въздуха - и ти с тях. Цветовете са екрю, оранжево и кафяво, а кушетките и столовете са покрити с бели меки възглавници.
"Памперо" край "Смокиня" прилича на автобусна спирка, приятели му викат и Оранжевия бар. Лошо е, дето няма тоалетна наблизо.
А "Памперо" има и на малкия плаж на "Арапя", преди три години точно там чух целия албум на Ейми Уайнхаус. Куул. Иначе плажът е мръсничък и застроен.
Мохито, ледена оранжада, каквото искате. Някой ми препоръча малиново дайкири. Само не пийте узо с касис на "Памперо". После страхотно и нещастно се влюбвате...
