И генетично модифицирани хора

Матю Ляо, Ребека Роуч и Андерс Сандбърг са философи със скромно предложение за климатичните промени: нека чрез биоинженерство да проектираме бъдещите деца за по-голяма устойчивост.

Да понижим въглеродните емисии, така че нека направим хората по-малки и те дя консумират по-малко месо. Необходимо е да правим общи жертви и да работим съвместно, така че нека променим нашето потомство, за да бъде по-отзивчиво и сътрудничещо.

Това не е точно светът на "Гатака"; по-скоро идеите на Джонатан Суифт се срещат с тези на Крейг Вентър. Както намекна Сандбърг, новата им "бяла книга" по въпроса може да се приема като академично тролване - хвърляне на словесна бомба и очакване на експлозията.

Нито е нова, нито оригинална идея

Антрополозите имат по-малко драматична реакция на идеите за биоинженерство на хората с цел защита на климата. Както ще ви кажат те? Това вече се е случвало. Вече е съществувал свят, където хората са прилагали биоинженерство върху децата си, за да предотвратят глобална климатична катастрофа. И вие вероятно не го подозирате, но сте сред техните потомци.

Последното затопляне - създало раса от мутанти, част от която сме и ние - се е случило преди 10 000 години в резултат на естествения цикъл на орбитата на Земята. Планетата ни не се върти около Слънцето в перфектен кръг, а в леко елипсовидна орбита - плюс това колеблива. Съчетанието от свитата елипса и колебливостта води до 100 000-годишно влакче на ужасите, което запраща Земята в дълги ледникови епохи, прекъсвани от кратки периоди на топлина.

През по-голямата част от съществуването си хората са реагирали на климатичното влакче на ужасите, наслаждавайки се на доброто време, докато то е налице, и през останалото време са се крили в топлите тропици.

Когато климатът се е затоплил с няколко градуса около 8000 години пр.н.е., в началото това може и да е изглеждало като прекрасен сън. Ледниците се разтапят. Човешкото население се разраства. Има повече хора отвсякога, използващи по-широка гама от ресурси и консумиращи по-широка гама от храни, и те са създали прекрасни и сложни култури.

Хората са се адаптирали на генетично ниво към променения климат

И тогава тези хора от ранния холоцен са направили нещо наистина странно. Те реагирали на цялата тази климатична промяна, като изградили нова, по-устойчива екология. И започнали да създават деца-мутанти, които биха процъфтявали в алтернативно, глобално затоплено бъдеще.

Всичко това го има в книгите по история и антропология. За праисторическите времена. Без съмнение сте чували за раждането на земеделието, зората на градовете, растежа на ранната цивилизация. В годините от появата на проекта за човешкия геном обаче започваме да откриваме огромните генетични промени, които са придружавали тези исторически събития. И много от естествените промени в генома съответстват точно на модификациите, които Ляо, Сандбърг и Роуч биха искали да добавят в нашето ДНК по изкуствен път.

Да вземем първото предложение на философите - как човечеството чрез биоинженерство да бъде принудено да намали емисиите на парникови газове. Тъй като производството на месо (отглеждането на говеда и др.) изхвърля въглероден двуокис и метан, те заявяват, че бъдещата човешка раса трябва да има вградено генетично отвращение към месото.

Това е нищо, в сравнение с постигнатото в холоцена

В ледникова Европа 50 000 или повече неандерталци са живеели на диета, съставена поне от 80% месо. И повечето от него е идвало от големи бозайници като бизони, лосове, коне и мамути. Съвременните хора по-късно са консумирали същите храни, довеждайки мамутите, вълнистите носорози, зубърите и други животни до пълно изчезване.

Но ловът на големи животни до отмирането им не е бил единственият вариант. Хората в Месопотамия, Китай, Мексико и други места са изобретили нова екология, разчитайки на по-устойчиви видове като зайци, птици и ракообразни. Те са събирали интензивно зърно, така че зелените растения са започнали да зависят от нас за разпространението и засаждането им.

Това са били първите фермери - оставащи на едно място, за да засаждат и прибират реколта. Някои групи са започнали да опитомяват животни и да ги доят. Преходът от лов към уседнал фермерски начин на живот е генерирал повече калории с по-малко въглеродни емисии, защото млякото е много по-ефективно от месото. Естествено, те не са се вълнували от атмосферните парникови газове, но новият им начин на живот е позволявал по-ефективна употреба на природните ресурси.

Биологията на хората се е променила - заради начина им на живот

Но какво имат общо тези промени в начина на живот с генетичното инженерство? Ами те не биха били възможни без промени в човешката биология. Праисторическите деца естествено са изгубвали способността да преваряват лактоза (или млечна захар), когато са пораствали.

Така че за да се получи култура на млекодайни животни, позволяваща намаляване на консумацията на месо, нашите предтечи е трябвало да преминат през някакъв вид генетична мутация - която им позволява да консумират лактоза през целия си живот. Сега са идентифицирани пет версии на тази промяна в човешкия геном. Това означава, че е имало пет млечни X-Men, родени преди по-малко от 10 000 години - които сега имат стотици милиони потомци по цял свят.

Повечето хора сега произлизат от ранните фермери - и поради това е вероятно да носят по-голяма генетична промяна. Слюнката съдържа ензим, наречен амилаза, който ви позволява да преобразувате съдържащи скорбяла храни в захари, преди да са достигнали до стомаха. Повечето от съвременните хора имат дупликации на амилазата в генома си, което ни извежда от първоначалните две копия на гена до цели 14.

Повечето копия генерират повече амилаза, разлагаща по-бързо скорбялата. Наличието на толкова копия на гена на амилазата е друг пример за биоинженерство, което се е случило през последните 10 000 години. Това ни позволява по-бърза и по-ефективна калорийна възвращаемост от зърнени храни.

Когато става дума за намаляване на месото, естественият подбор е действал по-скоро като предприемач, отколкото като евгеник. Вместо да ни създава отвращение към месото, той ни примамва встрани от него, предлагайки ни млечен шейк, подсладен със зърнен сироп.

Но генетичната промяна сама по себе си не предпазва природата

Вярно е, че сме се учили и еволюирали като начин да намалим зависимостта си от месото, да увеличим зависимостта си от устойчиви и възобновяеми храни, и да се побираме в плътно населени градски райони.

Хората сега могат да извличат стотици пъти повече калории от всеки акър земя, отколкото са го правили като древни ловци. Но тези промени не са намалили въздействието ни върху Земята; те само са ни позволили да създадем население, хиляди пъти по-голямо отпреди. Биоинженерството, което се е случило преди 10 000 години, просто е довело до повече хора, не до по-малко потребление на храни.

Ето още един проблем: естественият подбор често е добър инженер, но работи бавно. Десет хиляди години по-късно консумацията на мляко все още не е всеобща. Устойчиви сме на много стари болести, но не можем да изпреварим някои нови. Жестокостта на еволюцията е лотария, която изисква висока смъртност за всяка успешна мутация. Природното биоинженерство не се интересува от човешка етика. Но пък може би и бъдещите ни биоинженери няма да се вълнуват от нея.

Ръстът на населението е бил повод за първоначалния - и провокационен, призив на Джонатан Суифт за легализиран канибализъм. Изглежда, че биоинженерството няма да бъде от особена полза, освен ако се осмелим да възприемем наистина суифтов подход. Не отглеждайте мразещи месото деца - отглеждайте деца с апетит за човешка плът.