Разговорът за бурките в България е забулен в презряна политическа коректност и нагъл националистически нагон.
Двете крайности се оглеждат една в друга, хранят се взаимно и превръщат дебата за радикалния ислям в евтина словесна бурлеска.
Да, вярвате или не, напълно е възможно един рационален човек да презира едновременно ислямизацията и динковизацията.
Както и да направи разграничение между мащаба на двете явления и да осмисли масивите от доказателства, които сочат, че радикалният Ислям е грандиозен глобален проблем без аналог в съвременния свят.
Разговорът за (почти) пълното покриване на жените в България по религиозни причини, не трябва да бъде затлачван от прахосване на думи по адрес на Патриотичният фронт. Независимо, че политическата карирера на хора като Валери Симеонов и Ангел Джамбазки трудно може да се окачестви като нещо повече от епична проява на лош вкус.
По-важното е, че дебатът трябва да се съсредоточи върху природата на проблематичното облекло, да обхване пълния контекст и последствията от навлизането на тези традиции в България.
Британският коментатор и критик на Исляма Пат Кондел обича да казва, че в едно наистина честно и здраво общество нямаше да има нужда от забрана на религиозните маскировки - те отдавна щяха да бъдат осмяни и изтласкани от фешън-пейзажа заради вродената си потисническа природа.
Бурката и никабът са дрехи, проектирани да скриват тялото и лицето на жените в ислямския свят. В много мюсюлмански страни дамите нямат избор и са принудени да се покриват на публични места. В обществата, доминирани от исляма, жените са лишени от елементарни права и не са много повече от собственост на своите бащи, братя и съпрузи.
Пълното покриване на тялото и лицето в торби от неудобен черен полиестер е могъщ и зловещ символ на тежката участ на нежните създания в тези репресивни режими.
Принудата на момичетата да се маскират на подвижни черни палатки още от пубертета е една от най-ужасяващите и ретроградни традиции в мюсюлманския свят. Тя е сред основните доказателства за бруталното потъпкване на човешки права в много от тези държави.
Според повечето класации за стандарт на живот и човешко развитие за последните години, неизменно 9 от 10-те най-лоши страни за жени са с мюсюлманско мнозинство и са доминирани от различни форми на религиозния закон Шериат.
Сега ислямисти в съдружие с активисти от Западния свят се опитват да пласират абсурдната, обидна идея, че бурката е въпрос на избор.
Най-екстремните отрицатели на реалността дори се опитват да обяснят покриването на лицето като форма на еманципация. Наистина ли си мислите, че ако жените в ислямския свят обитаваха демократична култура и имаха равни права, щяха масово да излизат в непоносимата жега, опаковани целите в грозни черни торби?
Носенето на бурка е вредно във всеки един смисъл - дори и поради факта, че постоянното скриване на лицето уврежда зрението, а хроничният недостиг на слънчева светлина и витамин D се отразява на плода на бременните дами и може да доведе до дефекти при новородените.
Западът предаде страдащите жени в ислямския свят, като отказа да се ангажира истински с тяхната брутална участ.
Отказът от директен разговор за щетите от това потисничество създава вакуум, в който се наместват истерични фашизоидни гласове, за да изпълнят изпразнената ниша със своите предразсъдъци и нелепи идеи.
Пат Кондел е прав когато казва, че „пълното покриване на лицата на жените е манифестация на примитивна култура, която не заслужава никакво уважение".
Той има проблем и с още една линия на мислене, толкова популярна сред ислямисти и активисти: „Аргументът, че маските за лица и торбите за тяло са проява на скромност, е нелеп - скромните хора не привличат вниманието върху себе си, като се обличат в подвижни палатки само за да натрият носа на култура, която презират, но по някаква причина са избрали да обитават".
В Европа вече съществуват различни форми на забрана за носене на тези религиозни, вредни за здравето одежди.
В западния свят човек трябва да има лице.
Във Франция, Швейцария и Белгия бурките са забранени, а носенето им се наказва с глоба. Не може да искаш да си откриеш банкова сметка с маска. Навлизането на традиция, която скрива лицата на хората за постоянно в публичното пространство е очевиден риск за националната сигурност.
Кондел нарича бурката „дехуманизиращо покривало, наметало на мизерята". Кондел е прав.
Освен риск за здравето и обществената сигурност, бурката е могъщ символ на половата сегрегация в ислямския свят и функционира като манифестация на системното унижение на жените в рамките на тези деспотични системи.
Легитимирането на бурките оправдава ежедневния терор върху момичета и жени, извинява и други религиозни традиции като кастрацията, убийствата на честта и педофилията. Ислямистите и активистите са готови да сложат всяко издевателство под имунитета на еластичното понятие - културен релативизъм. И им се получава.
А фактът, че разговорът за бурките в България се разгръща в посока политическата природа на вносителите на предложението за забрана, а не взима предвид проблема по същество, свидетелства за тъжното спускане по спиралата на политическата коректност и щраусовото поведение.
Мнозина и у нас са склонни да си заровят главите в пясъка пред реалния проблем с разпространяването на радикалния ислям и да излъжат, че истинският проблем е другаде.
Това морално разложение е достигнало много по-тревожни нива на Запад.
Преди дни BBC организираха дебат за това дали мюсюлманките на Острова трябва да бъдат пускани сами без придружител на повече от 48 километра от дома си. Не се шегувам. Това се случва.
Еманципацията на жените в мюсюлманските общности е един от най-важните политически въпроси на нашето време.
Но нищо не ще бъде свършено, ако не се започне с реален разговор, който изисква бурката на политическата коректност да бъде свалена и изхвърлена на бунището на историята.
