Фейсбук е фантастично място, където хората живеят фантастични животи: обикалят Южна Америка на колела, борят се с мечки във Врачанския балкан, ядат петифури и пият розе в парижкото Cafe de Flore и, разбира се, се надпреварват да рекламират отрочетата си.
Клекнали деца хранят патки край изкуствен водоем. Четиригодишна “принцеса” с рокля на волани и кариочка-котешки уши се кипри пред торта с главата на колежката й Елза, изработена от захарна глазура. Насила ухилени първокласници с нелепи костюмчета като на възрастни понесли букети в целофан на първия учебен ден…
Продължавам да скролвам надолу в търсене на още фотоси, запечатили забележителни изяви на най-младото поколение: каране на колело с една ръка, имитация на Гери Никол от клипа "Шефе, шефе", скачане на батут и млатене по главите с тръби от зелен дунапрен на детски рожден ден.
А! Eто и една ретро класика, само че не черно-бяла. Момченце по пишка на плажа в Поморие. Толкова сладко!
И докато българските и още милиони родители по света продължават ежедневно да спамят със снимки на своите потомци и техните приятелчета, в някои страни вече взимат сериозни мерки срещу качването и споделянето на снимки на малолетни в социалните медии.
Спомням си ясно, като да беше вчера, когато за първи път ми обърнаха внимание върху проблема с на пръв поглед невинното разпространение на детските снимки. И че изобщо ИМА такъв проблем.
Преди около две години бях на гости, шопинг и дринкинг в Париж и в един момент, когато и трите дейности ми доскучаха, реших да надникна зад вратите на едно от няколкото български училища във френската столица.
В качеството си на директор на българското такова в Копенхаген и, разбира се, на в това на любителка на бордото, Венсан Касел и Жан-Пол Готие.
След като колежките ме разведоха из музикалната зала и ми направиха показен урок, по време на който учениците декодираха архаичната лексика в стихче за Малък Сечко на Гео Милев, предложих да си направим групова снимка, която след това да кача на сайта на моето си училище. Така де, да отчета дейност. Извадих телефона, а учителките си набухнаха косите и си освежиха червилото.
Едно хлапе се приближи, дръпна ме за сакото и със съвсем сериозен тон ми каза:
- Само че първо трябва да питате мама!”
- За какво да я питам, миличък?
- Дали може да ме снимате.
Сконфузих се и потърсих с очи помощ за излизане от ситуацията от колежките. Може, може, започнаха да уверяват те детенцето, не се притеснявай. Всичко било наред, защото това било "служебна" снимка. Абе какво, да му се не види, беше това?! Дали се очакваше да задраскам лицата на децата на общата снимка? Или само на тези, чието позволение на родителите не съм получила в писмена форма и заверено от нотариус?
Чак когато се върнах в Дания и ми се наложи да организирам коледно парти в училището (където по дифолт се очакваше възрастите да снимат като изоглавени видеоклипове как децата им пеят на развален български "С червените ботушки"), се замислих върху казуса доколко вече е приемливо да качваме снимки на деца в различните интернет платформи.
И под "вече" имам предвид във времена, когато хората крадат и злоупотребяват с чужди самоличности, а ъндърграунд организации от типа на "Сдружени педофили и любители на агнешкото" доволно мастурбират върху случайно или неслучайно "изтекли" видео и снимкови материали на невръсни лолитки и малки принцове, само че без техните рози и лисици.
Оказа се, че в скандинавските страни от няколко години строго се следи за спазването на един сравнително нов закон, според който публикуването в публичното интернет пространство на снимки с определено компроментиращо съдържание на познати и непознати без тяхното изрично разрешение, се счита за престъпно, ерго наказауемо деяние.
А под "компроментиращо съдържание" се разбира снимки на полуголи хора или на такива в нетрезво състояние. И веднага давам пример за по-бавничките.
Ако, например, сте на плажа и искате да запачетатите загорели си от слънцето крачета не само на фона на една кайпириня и морските вълни, но също и на фона на едно хубаво мъжкo/женско дупе в жълт бански и после качите фотото в Инстаграм профила си, може да си имате сериозни проблеми с властта.
Разбира се, при условие, че а) не сте питали "дупето" за разрешение, б) лицето на "дупето" може да бъде ясно разпознато и в) някой ви хване, че сте замижали и не сте изпълнили горните две условия.
В най-лошия вариант ви очаква наказание за нарушение на няколко закона, като, например, закона за разпространението на лични данни и този за авторското право. Ако съдът счете, че простъпката е особено сериозна, нарушителите ги грози солидна глоба и/или до една година затвор. Хайде после ходи, та воайорствай на плажа или край градския басейн!
Когато става въпрос за снимки на малолетни лица, нещата стават още по-сложни. В Норвегия законът е категоричен. Независимо дали са ваши или чужди, това не бива да става без позволението на самите деца или на техните родители.
Колкото по-голяма е възрастта на детето, толкова в по-голяма сила важи условието за изричното съгласие. Ако обаче детето си е ваше и е под седем години, но все пак решите да публикувате негови снимки как си играе с коте или се плацика в надуваемо басейнче, отговорността пада изцяло върху вас.
Ама после да не вземете да ревете, че ето, някой си там разпечатил снимката на Симеончо от вашия Фейсбук профил, прекръстил го на "Валери" и сега ходи и проси пари от жалостиви хора с призива "Помогнете на Валери да проходи отново и да сбъдне мечтата си да стане футболист!"
Апропо, друг е въпросът, че е безкрайно тъпо (и скучно!) да публикувате по 158 снимки седмично на детето си, само защото, според изкривената ви родителска преценка, то е най-умното, най-красивото и няма друго като него, което така артистично да размазва ванилов сладолед по цялото си лице!
