Спомняте ли си месеците са февруари-март-април 2020 г.?
Огромна част от цивилизования свят е под стриктен локдаун, който може и да смазва човешката психика, но се отразява благоприятно на природата. Във венецианските канали се завръщат някои видове риби, невиждани с години върхове се показват над смога, въздухът даже и над огромни мегаполиси става кристален.
И докато обикновените хора все повече се измъчват с принудителния престой у дома, климатичните активисти виждат в локдауните потенциално решение за мръсния въздух и климатичните изменения.
Идеята е съвсем простичка - при достигане на определени нива на замърсяване на гражданите да им се забранява придвижването с лични автомобили, освен ако не са електрически. При още по-тежко насищане с вредни газове и фини прахови частици движението на хората сериозно да се ограничава, като това важи и за градския транспорт.
С други думи, населението да влиза в принудителен локдаун, за да забави климатичните изменения и за да изчисти въздуха си. Независимо от последиците за човешката психика.
"Ако мислите, че локдаунът е лош, почакайте да видите климатичните промени", казват в сайта Climate Lockdown.
Оттам са категорични, че е по-добре хората да изтърпят известен период от време у дома и без да се придвижват, отколкото да продължат да съсипват собствената си планета.
Че коронавирусът е нищо в сравнение с измененията в климата не казват само анонимни активисти. На същото мнение е световната организация на Червения кръст, както и филантропи като Бил Гейтс.
А по изчисления на Европейската служба по климат локдауните около пандемията е възможно да са спасили 800 човешки животи, които иначе са щели да бъдат загубени от рак на белите дробове и увреждания в дихателните пътища от мръсния въздух. За спада във вредните емисии са повлияли и силно намалените полети.
Същото проучване показва, че в Испания, Франция и Италия нивата на азотен диоксид във въздуха са спаднали с 50-60%. Париж, Лондон и Барселона пък са спестили най-много смърт от мръсен въздух заради локдауните.
"Този експеримент ни даде поглед към начините да подобрим качеството на въздуха", заявява професор Антонио Гаспарини от Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина.
Пред "Ройтерс" Гаспарини посочва, че подобни стриктни мерки са били немислими преди коронавируса и невъзможни за прилагане в нормални времена. Пандемията обаче показва, че ако има необходимост и никакъв друг изход, подобни спешни решения стават приложими и дори належащи.
"Ефективността на локдауните вече се доказа", подчертава Гаспарини, като в случая няма предвид само спирането разпространението на инфекцията.
Той добавя, че локдаунът влияе не само на въздуха, който не може да се изчисти веднага, но и на човешкия организъм, който остава в дома си и не диша вредни емисии, докато не е безопасно. Гаспарини обяснява, че по време на рестрикциите заради коронавируса у децата под 14 години в Европа се наблюдава сериозен спад на респираторните инфекции.
Експертът отдава това отново на стоенето у дома без излагане на фини прахови частици и изпарения от двигателите на автомобилите.
Оттук нататък кога, как и за колко време ще се налагат "климатични локдауни", ако въобще се стигне до подобна мярка, е много сложен въпрос.
Една от нормите, които могат да се наложат, е работата от вкъщи за професии, които го позволяват. Домашният офис намалява както придвижването извън дома, така и излизането на човек и излагането му на замърсен въздух. Както уточняват от The Hill например, подобна мярка може да засегне и децата, които да преминават към онлайн обучение.
В Делхи от години се практикува подобие на климатичен локдаун, при което в най-замърсените дни децата не ходят на училище и не им е позволено да играят навън. В такива дни въздухът в индийската столица надвишава с 20 пъти допустимите норми, указани от Световната здравна организация.
Отговорът на Делхи е версия на локдаун, при която движението на 17-е милиона жители на града е силно ограничено.
Въпреки че тези ограничения не са нещо ново, чак след локдауните за коронавирус те стават наистина тежки и сериозни. Местните власти защитават своите ходове пред The Washington Post, като споделят, че в някои дни въздухът в Делхи е бил толкова мръсен, сякаш човек е изпушил 20 цигари за един ден.
Графство Оксфордшир във Великобритания също прави ходове, които според някои са именно "климатичен локдаун".
В региона вече ще важат ограничения за скоростта на превозните средства и ограничения за личните автомобили. Ще има специфични "трафик филтри", по време на които автомобилите ще бъдат пропускани от една посока към друга по строго определени критерии.
Графството е категорично, че това не е локдаун, а само опит за справяне с вредните емисии. Оттам подчертават, че нито един автомобил няма да бъде напълно спрян от движение и срещу съответните такси ще може да се придвижва където пожелае, като може би само ще му се наложи да използва обиколни маршрути.
Оксфордшир е убеден, че се възползва по-скоро от набиращата популярност "без коли" политика, отколкото от някакъв вариант на "климатичен локдаун".
Въпреки това онези, които отричат, че климатичните промени се случват, вече спекулират с конспиративна теория, наречена "Големият рестарт".
Според тази теория за да се намалят парниковите емисии, хората ще бъдат насила прибрани по домовете си, свободите им ще бъдат ограничени и даже ще им бъде забранено да ядат месо.
"Големият рестарт" според конспираторите включва още преминаване на насекоми като източник на протеини, тотална забрана на автомобилите с двигатели с вътрешно горене и началото на ера на тирания.
Джон Кук от университета "Монаш" в Австралия казва, че подобни вярвания имат онези, които смятат климатичните изменения за измама, а опитите те да бъдат забавени - за ограничение над правата им. Такива хора привиждат контрол над живота им навсякъде, без да имат конкретни доказателства за това.
Пред "Евронюз" Кук допълва, че такива конспиратори много обичат да използват една от тематичните речи на крал Чарлз на тема климатични промени. "Трябва да сменим екологичния ни модел и да поставим планетата в центъра на нашите действия", казва Чарлз III.
Никъде обаче нито той, нито другите климатични активисти споделят за контрол над масите и мерки, граничещи с антиутопия.