За съжаление не сме свикнали немасовата култура да е нещо, което предизвиква огромен интерес и поражда километрични опашки.
Такива могат по-често да се видят пред стадиона, когато има "важен" мач, или пред супермаркетите, когато има "ексклузивни" намаления.
Вчера обаче дълга опашка от желаещи да се срещнат с писателя Георги Господинов се изви пред щанда на издателството му на панаира на книгата в София.
"И валя дъжд, и спря, и минаха няколко часа, а тези хора бяха там, с децата си, с приятели, някои се запознали на опашката и стояли под един чадър, всички развълнувани, всеки с книга", написа Господинов в социалните си мрежи.
Чакане на опашка, прав, с часове и под дъжда - защо е тази жертва? Заради книга, заради автор, заради литература, заради култура...
Сякаш ставаме свидетели на своеобразно възраждане на интереса към литературата и по-точно към литературата на Георги Господинов. За това определено допринесе фактът, че Господинов получи световно признание с наградата "Букър", която спечели с книгата си "Времеубежище".
Трябваше ли обаче някой отвън да дойде и да ни каже, че имаме стойностни автори, за да може и ние да ги оценим подобаващо? Струва ми се, че има малка частица лицемерие във внезапния бум на любопитството към книгата. То е напълно разбираемо и все пак... чак сега ли?
Но не можем да отречем обаче, че тенденцията е положителна.
Неотдавна станахме свидетели на дълги опашки и за театър, когато Народния театър обяви специална промоция на билети за спектакли през летните месеци.
Поне от време на време се сещаме, че имаме нужда от култура. Хубаво е, че все още има хора, които ходят на театър, които четат по-елитарна литература. Дали са на изчезване?
Попитаха Георги Господинов какво смята за изкуствения интелект, който все повече навлиза в съвремието ни и дали пишещите софтуери са заплаха за пишещите хора. Той просто се усмихна и намери отговор в миналото, към което обича да се връща - не, точно както вестниците не са изчезнали веднага след появата на радиото, или пък радиото не е изчезнало заради телевизията.
Ще ни се да вярваме, че и четящите хора няма да изчезнат, че опашките за книги ще стават все по-дълги.
Интересно е да се запитаме за какво точно чакат всички тези хора?
Заради престижа да имат книга, подписана лично от един от най-нашумелите хора в страната или от истински интерес и любов към литературата. Подобни срещи най-често са наистина искрени.
Хората правят жертвата да чакат часове, само за да имат няколко минути с автор, който ги е впечатлил и докоснал, за да изкажат благодарността си. Никой, за когото това не е важно нямаше да издържи опашката. Самият факт, че можем да кажем, че писател и неговото творчество не слизат от дневния ред вече седмица е красноречив.
Може би най-хубавото е, че на тези дълги опашки има и деца - деца, които ще се научат, че за изкуството и културата си струва да отделяш време, внимание и пари. Че книгите си заслужават чакането.
И след време тези деца ще водят своите деца на опашките за книги.
И дано след десетилетия само с усмивка хората си припомнят как някога напразно сме се страхували, че четящите хора ще изчезнат...
