След като в градския транспорт в София се появи магическо копче, което доведе до любопитни погледи и изчакване пред трамвай/тролей/автобус, сега има и друго копче за объркване, този път - на пешеходеца.
Копчето, най-просто казано, е елементарен способ за облекчаване на трафика - ако няма пешеходци, светофарът е на страната на шофьорите. Ако обаче пешеходец заяви желание да премине от другата страна, натиска магическото копче и всичко се променя - светлина, звук и цветове подсказват, че е време да пресечеш.
И това е чудесно. Стига пешеходците да поглеждаха леко в страни към магическото копче. Масово това, което се случва, е няколко души да стоят. Да стоят. Да стоят. После някой се оглежда като престъпник на прага на нарушението. Поглежда наляво, поглежда надясно. Не вижда, разбира се, копчето, което, ако не бъде натиснато, макар и ярко жълто, изглежда невидимо. Да не говорим, че в част от случаите е маскирано върху колче на бордюра.
Пресича на червено.
След него следват втори, трети, четвърти... И така трафикът се саморегулира на червено, докато не се появи Носител на Знанието за Вълшебното Копче.
Умните светофари не са нещо ново - такива има от години във всеки европейски град, да не говорим, че и на места в София има демо версии от поне десетилетие (инсталирани преди поне 10 години, но не с толкова пищен дизайн и изпълняващи същата функция). Самото копче не е нищо особено - като копчето на асансьор, великите копчета в градския транспорт или копчетата за осветлението във входовете например. Просто копче.
В България обаче все още се усеща източен повей, при който всичко се пуска централно - шофьорът на автобуса отваря вратите, централно се регулират светофарите, тока, водата, парното...
Затова магическото копче става още по-магическо. Явно наистина са необходими инструкции за употреба - както при копчето на автобусите.
