Ще разкажа една доста тривиална история, която дори не е сред най-ярките примери за бюрокрация. Но някои от стъпките в процеса са доста показателни защо електронното управление не работи. Дори в частния сектор.
Тъй като смених управителя на фирмата си, вече съм собственик, но не и управител, и съответно не мога да си нареждам заплата всеки месец. За да не карам обаче новия управител да ходи до банка, намерих текст на пълномощно онлайн, тя го подписа, и отидох до банката.
Тук трябва да отбележа, че макар и да съм длъжен да го направя, можеше и да не го правя. Защото банката не си синхронизира данните с търговския регистър и нямаше и да разбере, че съм си сменил управителя. Но нали съм съвестен, рекох да ги уведомя.
Отидох с пълномощното и въпроса „това достатъчно ли е", те казаха, че трябва и управителят да дойде. Окей. Дойде. И казаха „ама пълномощното трябва да е нотариално заверено". Добрее... тук се замислих защо искат личен подпис на управителя при операции на ръка, но фирмен електронен подпис при електронно банкиране на фирма. Но както и да е.
След известно време минахме през нотариус и заверихме пълномощното. Отидохме до банката и...опа, едното ЕГН е грешно, има допълнителна нула. „You had one job", както се казва. Да, вярно, че аз съм писал данните в пълномощното, но нотариусът ги сравнява. И има задължението (което се оказа пожелателно) да въведе пълномощното в онлайн регистър на пълномощни. Където има проверка на ЕГН-тата. Но не, съответно от банката се налага да звънят по телефона на нотариуса, за да питат дали пълномощното е истинско. Такъв един хубав, ясен и предвидим процес.
След още известно време отидохме при нотариуса, за да направи корекцията. „Ами нотариусът излезе преди 5 минути за (някъде), минете след 1 час". Да, да. На следващия ден все пак нотариусът си беше на мястото, написа, че коригира пълномощното и че корекцията е направена именно от нотариус, а не просто някой, който не е квалифициран да маха излишни цифри от ЕГН, и отново отидохме до банката. Където, след телефонно обаждане до нотариуса и продиктуване на целия текст на пълномощното, и след няколко подписа, алилуя, вече мога да си превеждам пари.
Абсолютно наложително е пълномощните да се проверяват много внимателно, защото измами с фалшиви пълномощни се правят редовно, вкл. в банки. От самите банки, както разбрах наскоро от интервю с адвокат Хаджигенов. Само че също така е задължително личните електронни подписи да се признават, данните от търговския регистър трябва да се синхронизират (да се проверяват в реално време при всяка операция), и нотариусите трябва да въвеждат пълномощните в регистър. Само че това не се случва. И затова обикаляме напред-назад, звънят се едни телефони, мотаят се едни хартии с „мокри печати", а нотариусите вземат едни 5-10 лева.
Това бавно е на път да се подобри след приемането на закона за електронна идентификация, който регламентира „регистър на овластяванията", т.е. едно лице овластява друго лице чрез електронната си карта да извършва операции от негово име. Дали банките ще го признават е тяхно решение, но поне пълномощни за държавната администрация няма да трябват.
Само че това, че има такава възможност, както виждаме, не значи, че тя ще се използва. Търговският регистър има API, има и регистър на пълномощните, но „нямаме практика да го правим" е отговор, който редовно ще чуете насам-натам, далеч не само в държавата. Как да подтикнем гражданите и бизнеса да използват технологиите е сложният въпрос. Да ги информираме за възможностите, може би?
*Текстът е публикуван в блога на Божидар Божанов.
