Схващането, че мъжете са по-умният пол, се насажда в главите на децата от най-ранна възраст.
Сестрата на моя приятелка се връща от детската градина и разказва, пред двамата си родители едновременно, за ужас на майката, една от най-умните и ерудирани жени, раждали се някога:" Пък днес другарката каза, че мъжете са по-умни от жените. А аз й казах: няма такова нещо. Мойта мама е по-умна от моя татко." Как реагира всеки от тях в тази ситуация? Майката:"Миличка, няма такова нещо. Татко ти е най-умният човек на света." Бащата:"Ох, знам, че не е вярно, ама колко е приятно да го чуе човек..."
Друг такъв постулат, също толкова несъстоятелен, но пък част от ранното детско програмиране, е внушението, че ако си умно момиче, не бива да се вълнуваш от момичешки работи - като дълги коси и рокли. Като съвсем малка вечно ме стрижеха като момче и ме обличаха с панталони с тиранти. Всеки опит за съпротива, подкрепен от моя страна с железния аргумент:"Ама всички ме мислят за момче", биваше париран от татко с категоричното:"Ти си умно момиче, не бива да се впечатляваш от подобни изказвания".
В пубертета. Подслушан от мен разговор на майка ми с нейна приятелка, която се превъзнася колко била красива братовчедка ми и колко приличала на майка ми.(факт неоспорим, за съжаление). В един момент приятелката се сеща, че куртоазията изисква да направи комплимент и на дъщерята, все пак, и казва:"Е, и Александричката е хубава." Майка ми подскача като ужилена:"О, не! Александра е УМНА!"
В 10- ти клас се оказвам обект на настойчивото внимание на човек, завършил гимназията 8-9 години по-рано и съученик на учителката ми по английска литература и мой душеприказчик. Аз споделям с нея колебанията си дали да изляза с него и тя произнася следната незабравима реплика:"Моля те, не показвай още на първата среща колко си умна." Може би щеше да е добре да бяхме порепетирали съответното поведение, но вместо това аз избрах да не приема поканата. Стори ми се значително по-лесно.
Общи познати на моите и на гимназиалната ми тръпка родители се обръщат към неговите и питат, (доброжелателни хора, какво да ги правиш):"Те ще се женят ли?", а онези, най-чистосърдечно отговарят:"Да се жени за Александра? Ми че тя е сок от мозък. Да не е луд?!"
Години по-късно, започвайки работа в една фирма, генералният й директор ми каза:"Ти си най-високоплатеният служител във фирмата. Дори търговският ми директор не взима колкото теб. А е мъж! Ако зависеше от мен, никога нямаше да ти дам тази заплата." Това, докато ми зяпаше коленете.
Горните спомени нямат за цел да ме изкарат първа умница. По-скоро се сетих изведнъж за всички тях едновременно, както обикновено ми се случва, четейки поредния чудесен текст на Maria Kassimova-Moisset.
* Статусът на Александра е писан по повод публикацията на Мария Касимова "Умна като мъж"
