"Хубав ден - Великден, дваж по-хубав - Гергьовден" - това се пее в една българска народна песен с неизвестен автор. В народните разбирания Гергьовден често е бил по-обичан, по-ценен и по-високо в празничната йерархия от Великден.
Може би причината е, че корените на голям празник в началото на май месец могат да се проследят до траките. В книгата си "Древнотракийско наследство на българския фолклор" ученият Евгений Тодоров подчертава, че още траките са празнували ден, посветен на стадата и отреден за извършване на обреди, нарочни обичаи и песни.
Фолклористът предполага, че тези обичаи са се преплели с пролетните Дионисиеви празници и са създали общ ден, на който се чества плодородието, селскостопанските стада, пробуждането на природата и образа на майката Земя ("гео" от гръцки означава Земя).
Затова от древни времена на Гергьовден се отдава особено значение на ритуалите, свързани със земята, растенията и водата.
Обичаите са изненадващо сходни с тези на Еньовден и придават чудодейна сила на водата и на билките. Според народните вярвания росата, която падне в нощта срещу Гергьовден, е блага и лековита, затова който се отъркаля в нея, го чака здраве и берекет.
Обредът се изпълнява задължително преди изгрев слънце. Окъпаните или ходили боси по росата жени без деца вярвали, че още тази година ще получат добрата вест, че очакват рожба, толкова голяма сила се придавала на капчиците вода.
Обредно къпане се извършвало и във вировете, реките и езерата, като ритуала изпълняват и мюсюлманите, които също почитат Свети Георги. После се носи стомна с вода до дома в пълно мълчание. Обредът на "мълчаната вода" се повтаря още няколко пъти в празничния български календар, най-вече на Бъдни вечер.
С мълчаната вода се замесват обредните погачи и пити, с които после ще се почете денят на светеца Георги.
••• Кой е най-мъжкият ден от годината? Разказваме тук:
Прилики с Еньовден се виждат и в обичаите покрай растенията, билките и ритуалите за плодородие през следващите месеци.
Още сутринта се берат свежи растения и билки като здравец, киселец, коприва, лапад, маточина, след което се приготвят отвари от тях или се оставят да се сушат за чай и запарки. Както росата, така и билките се приемат за невероятно лековити, набрани точно в сутринта на Гергьовден.
Магиите и наричанията, извършени с тези билки, също се приемат за чудодейни.
Берат се и свежи върбови клонки, с които се сплитат венци, кичат се люлките на децата и момите, вратите на домовете и иконостасите. Подаването на венци от момите към ергените е натоварено с особено значение на Гергьовден и обикновено е намек да се започне уговарянето на годежа между младите.
Никак не е рядкост закачките да бъдат придружени и от народни песни и припявания, в които се съдържа двусмислен контекст. Песните обаче са и отново неразривно свързани с плодородието и зараждането на новия живот.
••• Александър Стоянов разсъждава за българското християнство, софрата и душата тук:
Не по-малка по-важност е Гергьовската трапеза, на която е важно жертвеното агне, но и прясно издоеното мляко, прясното сирене и зелениите.
Трапезата обикновено е била обща за цялото село и задължително се освещава, преди да се докосне храната. След това някой от най-възрастните разчупва обредния хляб и раздава с пожелания за здраве, изобилна челяд в домовете и изобилна реколта през лятото и есента.
На масата има и пресен лук и чесън, каши от лапад, коприва и киселец, вино и големи зелени салати.
От месото се раздават по-пестеливи порции, за да стигне за всички. Важно на Гергьовден е било не наяждането с агнешко, а всеки да опита от ритуално убитото животно в чест на светеца и да благослови името му, докато яде.
Народното предание гласи, че с утоляването на глада у хората се утолява и гладът на ламята и тя ще спи, без да закача човека и стадата му.
С мита за ламята са обвързани и хората, които се играят след празничния обяд. Те трябва да обиколят нивите, за да може тропането да уплаши змея и той да не припарва.
А и както Свети Георги е обиколил ниви и планини, за да убие ламята, така и хората, подобно на него, обикалят с хорото си.
После празниците продължават до късна доба с още трапези, хора, песни и пиршества. С Гергьовден приключва и цикълът от пролетни празници, който започва около Тодоровден. Тъй като след деня на Свети Георги започва усилената полска работа, българите го празнуват с особена почит и отдаденост.
Защото след това идват месеци на усилен и изморителен труд, горещници, обиране на реколтата, приготвяне на зимнина.
Затова и в миналото Великден е бил хубав, но Гергьовден - дваж по-хубав.
