Има много елегантен и много груб начин да оповестиш на света, че си дарил за кауза, и стотици нюанси между двете крайности.
Примери за показна, дразнеща благотворителност у нас дал Господ. Министерство, което съобщава, че дарява риба за сираци за Никулден; партии държат да се знае, че са дали пари за детски домове; митрополит е зарадвал сираци с почивка на Кранево за именния си ден, всевъзможни футболни клубове, играчи и звезди - доста народ държи да се знае за жеста му.
И то и без да броим хилядите, тагнати с всевъзможни каузи във Facebook.
В социалните мрежи могат да бъдат открити както много елегантни примери, така и доста грозни изпълнения като това на Слави Трифонов, който през 2020 г. съобщи, че държи да дари 100 000 лв. за допълнителни възнаграждения за 35 сестри и санитари, които се грижат за болни с коронавирус в Александровска болница.
Слави обаче установил, че законът го задължава да преведе парите на здравно министерство като собственик на лечебното заведение, а не директно на болницата.
Затова Трифонов ни уведоми, че е написал и писмо на МЗ, за да е сигурен, че парите му ще "стигнат точно до тези 35 достойни мъже и жени", и призова и депутатите и министрите да дарят заплатите си за справяне с епидемията.
Подобна публична мнителност, посочване на по-достойни и по-малко достойни и назидания кой как да дарява изглеждат доста нелицеприятно и са наръчник как да не даряваме.
Но далеч не беше само Слави. Пандемията, както се казва, изкара най-доброто и най-лошото от хората и ще припомним само още едно публично известно дарение - на бизнесмен, който искаше да купи апаратура на обществена болница, но при условие, че неговите служители ще я ползват с приоритет, ако им се наложи.
Елегантни примери също не липсват. Много хора помагат и споделят съвсем искрено радостта и удоволствието, което са изпитали от това, и напълно естествено агитират и останалите да направят същото.
Стотици и хиляди пък даряват извън светлината на прожекторите и напълно анонимно, защото смятат, че благородният жест изисква и благородно да си замълчиш.
Факт е, че особено грозните изпълнения могат да бъдат изключително отблъскващи и с лекота разкодирани като "да си правиш пиар на гърба на болни деца" или "да експлоатираш чуждо нещастие, за да излъскаш собствения си образ".
Но ако се замислим - това е проблем за дарителя, а не за дарения.
Хората сме социални животни, така устроени, че харесваме и търсим одобрението на околните, и може да бъде доста изкушаващо да им съобщим, че сме направили безкористно добро. Дори по начин, при който користта не изглежда да отсъства.
За нас обаче е също толкова важно и нашето собствено одобрение, личната ни самооценка, която скача до небето след жест на благотворителност, дори и анонимен.
Това е напълно нормално и в него няма нищо лошо - благотворителността често се крепи на суетата, потупването по рамото и търсенето на индулгенции. Но не мотивацията в случая е толкова важна, колкото крайният резултат - тези, които имат нужда от помощ, я получават.
Грозната част от непремереното съобщаване не е на тяхна сметка.
Напротив - за самите каузи и всички в нужда е необходимо благотворителността да не остава напълно анонимна.
Извън най-отблъскващите изпълнения, да съобщиш и да дадеш личен пример с това, че помагаш приобщава и други - както към самата кауза, така и към идеята за дарителство. Все пак кое е по-въздействащо - призивът "Помогнете!" или "Аз дарих, направи го и ти"?
Колкото повече хора се приобщават, толкова повече благотворителността става норма, част от ежедневието и по-малко екзотична постъпка, с която да се хвалиш.
И тук е и мястото на известните, елитите и тези, които формират обществено мнение - ако дадат личен пример и го покажат по добре премерен начин, те биха могли да привлекат още стотици и хиляди, което няма как да стане, ако запазят тайната на благодеянието си.
Би било особено красиво всеки да помага тихо, но това може да убие благотворителността - прекалено много хора може и да не разберат, че тя съществува.
Коледа идва. Дарявайте, помагайте и не се срамувайте от това, че ви харесва как се чувствате от собствения си жест. Напротив - споделете и вдъхновете и други.
