Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Коледата-милостива? Но само ако има нужда

Коледата-милостива? Но само ако има нужда Снимка: iStock

Замисляли ли сте се колко сложно е да дарите? Вероятно не. Не и около коледните празници, вървящи с кутии за дарения на всеки ъгъл и кампании на половин час в промеждутъка от програми по телевизиите.

Да отделите част от средствата си и буквално за секунди те да са по сметка на кауза наистина не е трудно. Но има и по-бърза алтернатива - просто да се огледате вкъщи, да съберете дрехи, обувки и вещи, които вече не използвате, да ги качите в колата и да ги оставите в най-близкия дом за изоставени деца.

Звучи правилно, звучи благородно и все пак нещо тук не е наред.

През последната година няколко подобни инициативи показаха, че нещо по веригата се чупи. Домът за изоставени деца на отец Иван в Нови Хан в един момент се оказа препълнен с дрехи, заради което от там даряваха на други приюти, а другите приюти, също потънали до гуша в купища предмети, се наложи да се "отърват" от част от вещите.

Отец Григорий от Нови Хан призоваше хората да не даряват дрехи за известно време, а да изчакат старта на акция. Няколко месеца по-рано от Дома за деца, лишени от родителски грижи в Русе направиха същото, след като бяха затрупани от колети с детски дрешки по Facebook кампания.

С коледно-новогодишните празници обаче желанието да бъдем по-милосърдни към хората, които не са извадили късмет (най-вече ако тези хора са деца), традицията по самоинициативната благотворителност отново възкръсва. Къде обаче е проблемът при нея?

Ако хората искат да помогнат и ако познават места, нуждаещи се от помощта им, защо да не действат сами?

На първо място държавните институции, насочени към грижата за хора в затруднено положение също изпитват определени липси и излишъци. Липсите, както може би се досещате, са на пари за храна, за лекарства, за плащане на сметки за дърва за огрев, а излишъците са натрупани дрехи, обувки и играчки.

Не е трудно да се досетите и защо се стига дотам. Просто дрехите и играчките са най-лесното дарение. Почти всеки човек има шкафове с вещи, които вече не използва, и около почти всеки по-голям град има институция, за която се предполага, че е мястото, където тези предмети ще влязат в употреба.

Сметката излиза, но само в нашите представи. Защото това, което действително се случва на някои места, е вещите ни да мигрират от един препълнен шкаф към друг и пак да бъдат безполезни, и пак да пречат.

Желанието да сме благородни към нуждаещите масово се проявява в носенето на торби и кашони с предмети за ежедневна употреба и то толкова масово, че в даден период изпълва капацитета на дадени дом, приют и пр.

В същото време тези институции продължават да усещат остра нужда на други, не по-малко значими неща, базови за тяхното съществуване - като средства за отопление през зимата или сметката за водата. Продължават да чакат точно такива дарения, тъй като когато става дума за пари, хората не са чак толкова склонни да отделят от семейния бюджет. 

Институциите изпитват и нужда от по-дребни вещи, а надеждата е на някого да му хрумне и да ги занесе. Или още по-правилното - да се обади и да попита какво е необходимо за конкретното място, преди да пристигне с даренията, за да не се стига до положение, в което даденият приют е затрупан от един и същи тип дрехи, а други също толкова търсени ги няма.

Преди няколко години кризисният център в "Захарна фабрика" в София беше изпаднал в подобна патова ситуация. Около Коледа хората бяха изсипали за бездомните пуловери и обувки, но никой не беше съобразил да донесе чорапи, които няма как да пропуснеш, когато се обличаш и искаш да ти е топло.

А може и да не се стига до там, ако се използват телефоните за връзка и ако се поинтересуваме в аванс какво да дарим, а не да решаваме по презумпция, че боклукът вкъщи ще е съкровище за някой бездомен или сирак.

Защото, познайте какво, вие не сте единственият, който иска да помогне, но често сте един от многото, който им е сервирал забравените вещи от дома си, без да ги попита какво наистина им трябва.

Обществото ни и всеки от нас поотделно, все още се намира във "фазата на налучкване", все още се самовъзпитаваме в добрите практики на благотворителността.

Азбучна истина е, че правенето на добрини и проявяването на съчувствие и щедрост са същностни ценности, които се изграждат, усвояват се всекидневно от примерите наоколо, от семейната среда, от училището, социалните общности, авторитетните личности.

Но е важно и да осъзнаваме къде и какво даряваме, за да може помощта ни да е едновременно благородна и необходима, а не да е поредната торба с еднотипни предмети, с която директорите на домовете няма да знаят какво да правят.

Тук на място би трябвало да се включат различните неправителствени организации, чиято организация позволява да се посочи какво и къде е нужно по домовете за деца, лишени от родителски грижи и кризисни центрове за хора в затруднение.

Българската православна църква също би трябвало да е сред най-важните ни и насъщни "съюзници" в благородството на благотворителните ни пориви и жестове. На Запад например около големите празници религиозните общности традиционно организират безплатни обеди, вечери, раздават топли дрехи. У нас тези инициативи от страна на църквата са редки.

Засега изглежда, че благотворителността се отключва най-вече през телевизора: репортажи и новини ни провокират да съчувстваме и помагаме с каквото можем. И както обикновено се казва в края на тези материали, хубаво е милосърдието да не е само по празниците.

Защото Коледа и Нова година ще свършат, но възможността и нуждата от помощ няма да свърши с тях.

Най-четените