По ирония на съдбата една от жените, които доведоха култа към перфектното тяло и външния вид на богиня до кресчендо, стана негова жертва.
Линда Еванджелиста беше обезобразена преди няколко години след неуспешна козметична процедура. Последиците - подутини по тялото ѝ, са непоправими, и това сложи край на кариерата ѝ - на 50 годишна възраст. Тя беше толкова засрамена и ужасена от себе си, че се показа чак сега.
Линда страда жестоко, защото изведнъж загуби всичко, върху което се гради целият ѝ живот - външният ѝ вид. И сега се налага да живее живота на милионите жени, за които да си "несъвършен" и да не изглеждаш като супормодел е норма. Някои са го приели, други - частично, а голяма част се борят и се опитват да го променят.
Това не е злоба - наистина съчувстваме на Линда. Тя също се оказва жертва на култ, за утвърждаването на който е допринесла, но едва ли някога е искала да нарани когото и да било с красотата си, която кара останалите да се чувстват непълноценни.
Бившият вече модел е поредната жертва на култа към външния вид. Към неостаряването, към поправките, към филтрите на снимките, към идеалното тяло и лице, към красотата - каквото и да значи това.
Този култ не е от днес и вчера, но именно времето на супермоделите и бумът на модната индустрия, телевизията и сега - социалните медии, го извратиха до пиедестала. За да си богат, успешен, търсен, популярен, приет и щастлив, от водещо значение е външният вид.
Не просто нормален и естествен външен вид, с всички несъвършенства, характерни за средностатистическия човек на съответната възраст, а перфектният външен вид спрямо актуалния идеал. Първо бяха Линда, Синди и Кристи, после огромните гърди, после анорексичките, сега пък е обратната тенденция - да приемаме, че огромни, нездраво дебели жени, са красиви.
Само старостта, това неизбежно състояние, така и не излезе на мода до този момент.
За милиони жени - а и мъже, облъчвани от почти също толкова инфлуенсъри, селебритита и истински звезди от милиардите им снимки с перфектен външен вид, изглежда съвсем нормално да се посвещават на това как изглеждат.
Да инвестират в лифтинг, филъри, гърди, носове и липосукции, да прекарват часове във фитнеса, да се блъскат със забранени препарати, да купуват тонове дрехи и козметика и да показват резултата в TikTok и Intagram.
До степен, че накрая стотици хиляди жени започват да изглеждат нелепо еднакво в усилията си да докарат устни, скули, нос и чело като на еди-кой си. Като армия кукли по шаблон, отблъскващо оформена от ботокс и силикон, а не от ДНК-то си.
Тези хора не е задължително да са тъпи или повърхностни. Те са продукт на средата си, а тази среда се разраства все повече и повече.
И им казва, че психическото им здраве и равновесие зависят от това как изглеждат, а не от това как се представят в училището или работата, в семейството или връзката си.
Външният вид пълни емоционалния им свят и с него те опитват да компенсират всички останали липси. Увереността, самочувствието, себеуважението и щастието им зависят от външния им вид, и това е опасно.
Защото тези хора не са здрави.
Не само защото често резултатите от всевъзможните козметични интервенции имат обратен ефект - от опасни за живота усложнения, през обезобразяване до просто странно дръпнати, неестествени лица, които са всичко друго, но не и добре изглеждащи.
Не само защото не е нормално да си причиняваш доброволно жестоки болки с месеци - докато зараснат новият нос или гърди. И не само защото тяло с белези не изглежда здраво.
А защото това просто не е здрава психика.
Да не харесваш външността си до степен това да определя цялото ти съществуване, да ти причинява страдание и да правиш всичко възможно, за да го промениш, е заболяване. Нарича се дисморфофобия, в крайния си, клиничен вид.
Далеч не всеки, който иска нови устни, е клинично болен, естествено, но прекомерната фиксация върху нещо подобно - при повечето хора - говори за сериозен емоционален дефицит и психика, която не може да се справи с него. Неслучайно тези, които тръгнат по пътя на поправките, не спират с първата и полека-лека се пристрастяват.
Така стоят нещата и с отказа на все повече хора да приемат, че остаряват и външният им вид се променя - най-естественото нещо в живота.
На никого не му е приятно да наблюдава тези промени върху себе си, но нормалната реакция е да се примириш с въздишка и носталгия по добрите стари времена, а не да се противопоставяш на природата, обикновено с резултат, който изглежда отвратително неестествено.
Тук не става дума за това всички да зарежат изцяло грижите за външния си вид и да дойде модата на пещерняците. Напротив, това също е форма на неестествен култ към определен външен вид.
Въпросът е да се научим да живеем в телата, които имаме, и да се грижим за тях - включително и за това как изглеждат, но без да ги увреждаме - физически и психически.
Да приемем, че 51-годишната Наоми Кембъл може да изглежда като на 35, но не и всички останали. И че да изглеждаш като нея не гарантира щастие и то не трябва да зависи от някакъв филър.
Защото, за разлика от преходната красота и постоянно променящите ѝ се параметри, здравето остава определяща за външния вид константа.
