Очаквано, цялата ситуация покрай двете боксьорки от Алжир и Тайван на Олимпиадата се превърна в огромен скандал, в който има повече надвикване отколкото факти.
По адрес на алжирката Имане Халиф се изсипаха толкова обвинения, че всъщност е мъж, че в един момент това твърдение се прие за безспорен факт. А не е.
На фона на бурята от коментари и спекулации, по-голямата част от широката публика просто видя как Халиф побеждава за 46 секунди своята италианска опонентка, възползвайки се от нечестна преднина.
И се появиха изказванията: "Мъж бие жена на Олимпийските игри".
Гняв и едно общо чувство за накърнена справедливост се разляха масово из социалните медии. "Как може Международният олимпийски комитет да остави тези биологични мъже да се състезават наравно с жените?!" - това беше въпросът, който мнозина си задаваха.
Разбира се, отговорът беше, че МОК не е позволил това да се случи.
Както по-късно се разбра, Имане Халиф е биологична жена - родена като такава и в нито един момент не е сменяла пола си. Появиха се нейни снимки като дете, а някои западни медии дори разказаха историята ѝ.
Проблемът при нея е, че има завишено ниво на тестостерон, тъй като най-вероятно има типичните за мъжете XY хромозоми - нещо, което се случва понякога и не е нещо нечувано.
Спортната общественост тепърва ще обсъжда задълбочено доколко нейното предимство е нечестно или е аномалия като нетрадиционно висок ръст или това организмът ти да произвежда по-малко млечна киселина и мускулите ти да се уморяват по-малко.
И двете страни имат своите аргументи, на професионалистите се пада да преценят кое е по-правилно.
Истината е, че не е нужно всички да разбираме от биология, хормони и спорт. Има си хора за това. За нас, като общество, остава от този казус да научим онези, по-човешки уроци.
Например, че не е нужно да превръщаме всеки удобен случай в поредното оръжие в "голямата културна война". Или че понякога е по-добре да изчакаме фактите, преди да вадим заключения.
Или че е крайно време да осъзнаем, че като общество сме твърде пренатегнати от спорове за за пол, джендър, сексуалност и т.н. и това ни кара да пренебрегваме онези неща, които не отговарят на първоначалните ни позиции (каквито и да са те).
Ако пък толкова искаме да защитаваме жените от побоя на мъже, у нас има предостатъчно поводи за това, след като само преди седмица видяхме как една майка на четири деца беше пребита до смърт от бившия си партньор.
Това вече е кауза, която си заслужава гнева ни като общество.
