Стига с тия сандвичи на парти грил, време е за гурме!
Гурмето, казват, французите са го измислили. Те може и да са го измислили, но така, както в България може да бъде претворено, никъде другаде не може.
Питайте ги в "Мастър шеф", макар че доказателство са и менютата в куп български ресторанти, които, като четем, и се чудим преводач ли ни трябва, или такси.
Ето, например, онзи ден отивам в едно приятно заведение, където менюто ми нашепва асоциации с британския кралски двор, а келнерът се върти на пети и пърха така, сякаш сама Кейт Мидълтън е приседнала на плюшеното столче.
И какво да видя в менюто - домати конкасе с краставичен дайс, печена пиперка и едър зест от сирене.
Изтръпнах. Оказа се, че зад това упражнение за правилна дикция се крие шопска салата с белени домати на дребни кубчета, краставица, нарязана на кубчета колкото зарче, и печена червена чушка. С настъргано сирене отгоре.
Въздържах се да питам гъвкавия в кръста сервитьор защо на чушката в менюто са казали пиперка, а на чушкопека никой не му казва пиперкопек. Поръчах една шопска с една ракия и отново забодох нос в речника, пардон!, менюто.
Там имаше и краставичен дайс във въздушен, леко подкиселен млечен крем, разбирате - салата "Снежанка", както и нещо, наречено "Цветна рапсодия в огнени цветове".
Последното се оказа салата цвекло и моркови с три кедрови ядки, че са скъпи.
Доматеното конкасе с едрия зест не ме засити и се насочих към предястията, едно от които ми обеща свинско по провансалски в деликатно желе.
Свинско съм виждала, даже съм яла, прованса също съм го виждала. Заръчах, че имах и още ракия за допиване. В голяма правоъгълна чиния, достатъчна да побере три порции мусака, се мъдреше и се клатеше палаво стегнато парче... пача.
Свинско ли е? Свинско е.
По прованскалски ли е? Ми... да. И, да, в деликатно желе е.
Пак при предястията умът ми се сблъска с леко запържен картофен маш в микс от екзотични брашна, поднесен с чеснов аериран крем, и с деконструиран солен чийзкейк в златиста коричка с медена поливка.
Картофени кюфтета с чеснов сос и сирене пане с малко мед отгоре, моля ви се.
За основно вече се бях наточила за нещо по-така и забодох пръст в нещо, наречено "Редено месно-зеленчуково изкушение, запечено в древен глинен съд".
Казах си, че няма как това да не е някое френско ястие, тип рататуй с пуешко, изпечено във френска керамика, вдъхновена от магребинската кухня. Нанайси, както казват французите. Капама със свинско, пилешко и биренка, скромно гарнирана с кисело зеле.
Запечена в роден гювеч на шевици.
Започна да ме дострашава да попитам дали ролцата от крехък лозов лист, бран от ръце на девица, с фермерско свинско и ориз "Балдо" всъщност са сарми. И дали постният микс от сотирани пиперки, домати, яйце и сирене от крави Мейн Анжу не е миш-маш.
Поне от първо лице разбрах какво е "Дъхава тестена корона, напълнена с хапки отбрани меса и колбаси и шарена мозайка от зеленчуци". Един от сътрапезниците си я поръча, оказа се "Юнашки калпак", пълнен с месо, грах и царевица.
Дойде време за десерт и от всичко това се почувствах луда, щура и готова за експерименти, тоест, за десерт от ефирни кори със захаро-амилозен гел.
Баница с локум. С готови кори, защото на никого не му се точи, което донякъде е разбираемо.
Отстрани се белее топка сладолед, понеже някой може да реши, че локумът не му е достатъчно сладък и пудрата захар отгоре не успява да донесе нужната ударна доза лепкавост по небцето.
Същият сътрапезник с "Юнашкия калпак" си хареса "Поруменели тестени топки със сладък филър и щипка розмарин".
Името на десерта му оживи всички около трапезата и ни докара нервен кикот. Поне докато пред него не се озоваха "прасковки" със стръкче розмарин за клонче.
С тия "румени топки" хем се успокоихме, хем решихме, че вече направо превъртяхме гурмето...
