В края на миналата седмица един баща от Перник влезе в най-кошмарния сценарий за всеки родител. 12-годишният му син Александър, диагностициран с аутизъм, изчезна при разходка в гористата местност на Профилакториума и вече дни наред не може да бъде намерен от спасителните екипи.
Когато нещо толкова плашещо се случи, инстинктивно всеки човек ще поиска да намери виновника, за да се застрахова, че няма да мине по пътя на родителите, които дни наред отправят призиви за сигнали за изгубеното си дете.
Трябва да има отговорен за ситуацията, който да действа като психологически мехлем и да изкорени напрежението, че същото може да се случи в бъдеще.
А говорейки за деца и особено за деца от уязвимите групи, виновникът лесно може да бъде открит - държавните институции, чийто ангажимент е да осигуряват значителна част от закрилата на децата със Специални образователни потребности (СПО) като 12-годишния Александър.
Случаят с неговото изчезване пак извади наяве въпросите: прави ли държавата, респективно нейните министерства, достатъчно за децата със социални затруднения? Има ли място за аутистите в образователната ни система, или всички приети норми са ялови на практика?
Ако попитате президентът Румен Радев, който пристигна в Перник на втория ден от масовата акция по издирването на Александър - държавата не прави достатъчно. Можело да се помисли за проследяващи устройства, които да се прикрепят към дрехите на децата.
Ако попитате неговия вицепрезидент Илияна Йотова - държавата не прави достатъчно, според нея е жизненонеобходимо да се състави регистър на диагностицираните деца.
Ако попитате и автора на текста "Животът на децата аутисти е важен, само когато се загубят" - държавата не прави достатъчно, защото не е предвидила необходимия брой ресорни учители за децата със специални образователни потребности.
И ако с идеите си Румен Радев и Илияна Йотова ни демонстрират тоталната си откъснатост от проблемите на родители на деца със специфични нужди, то текстът "Животът на децата аутисти е важен, само когато се загубят" дава релевантна посока на мисълта спрямо проблема, но от крива перспектива.
Сякаш за да влезе в общия хор, че - да, пред каквито и предизвикателства да се изправят децата с аутизъм, Синдром на дефицит на вниманието или Синдром на Даун, държавата има пръст в тях и следователно - следва да се напада на общо основание.
В действителност през 2016 г. страната ни направи огромна крачка по посока на равния достъп до образование. Донякъде пришпорени от външния натиск заради пословичната сегрегация на деца с поведенчески проблеми у нас, правителството прие изменения в Закона за образованието, гласува Наредба за приобщаващото образование, която дефинира съществени промени в системата.
В училищата и детските градини се дефинира позицията ресорен учител, който да отделя индивидуално внимание на диагностицираните деца с проблеми. Съставите на образованието се увеличиха и със задължителен логопед, както и психолог, който е на разположение за децата в рамките на институцията.
Шест години по-рано присъствието на тези експерти беше екстра, за която никой в Министерството на образованието не си бе помислял. И макар че реформите са все още пресни, те дават възможност за безплатна базова услуга на учениците със СПО.
Сега, не искам да ви заблуждавам, че психолог, ресорен учител и логопед ще изчерпят всички потребности на деца с ТЕЛК или СПО. Разбира се, ученикът или детето в детската градина могат да минат през звукотерапия, арт терапия, ерготерапия и така нататък, които да благоприятстват по-сполучливото им развитие.
Но тъй като МОН, Министерството на здравеопазването и социалното министерство работят с държавния бюджет, безплатната помощ трябва да има някакъв предел. И тя се конкретизира до основното - когнитивно-поведенческа терапия, която се фокусира върху изграждането на стратегии за социализация, и речеви тренировки.
Тук се намесва и казусът с точния брой квалифицирани и правоспособни учители, които са на разположение на пълен работен ден само в образователните учреждения с 10 и повече деца със СПО. Останалите училища и детски градини отчитат присъствието им за 40 минути по два пъти на седмицата. А това е повод за недоволство сред родителите, защото местата с едно и две деца се чувстват изоставени от специализираната помощ.
Тази липса на справедливост обаче произлиза от неточното тълкуване на Наредбата и измененията на Закона. Виждате ли, щом е гласувано, че децата със СПО ще имат достъп до ресорен учител, някои дежурни начални и предучилищни педагози автоматично решават, че задълженията им са облекчени.
Има такива случаи, подават се и жалби до омбудсмана Диана Ковачева, че в някои градове и в някои образователни институции, педагозите прехвърлят цялата отговорност на ресорния учител за дете с аутизъм или както и да било поведенческо отклонение.
Абдикират от задачи, от които Наредбата за приобщаващото образование не ги е освободила.
След учителите идват и определени директори, които чисто и просто казват на родителите, че не желаят "дете, което не е като другите" в рамките на институцията, която управляват независимо, че според Закона приобщаващото образование, Закона за дискриминацията, а и от морална, човешка гледна точка, нямат право да отказват достъпа на дете до образование.
Дори напротив, те са длъжни да осигурят условията и да потърсят необходимите специалисти от регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, Държавния логопедичен център, център за подкрепа за личностно развитие, включително център за специална образователна подкрепа, специално училище за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания.
Погледнато през тази призма на нормите и наредбите, слели се в тежкото определение "държавата", са отговорни за частично появяващите се проблеми в интеграцията на децата със затруднения. Отговорни са тези, които отказват да ги приложат поради лични предупреждения.
Дни след изчезването на 12-годишният Александър, директорката на неговото училище Вера Даскалова описа добрите практики, които са обезпечили индивидуалното обучение на момчето.
А щом добрите практики са налице, разбирайте, че грешката не е в "държавата", а в хората и тесните им възгледи.
