За една година - от юли 2021 г. до юли 2022 г., ръстът в цената на природния газ в Естония е 235 на сто. Токът за домакинствата е поскъпнал с 142%, горивата - с 80 на сто, топлоенергията - с 62%.
Това сочат данните на официалната статистическа агенция - Statistics Estonia - на държавата в Европа с най-висока инфлация. На годишна база спрямо юли 2021 г. тя е 22,8% на сто.
Това е много над средните за еврозоната 8,9 на сто. Общо за Европейския съюз данните от месец по-рано сочат същото - Естония е на първо място по годишен ръст на цените, следвана от другите две балтийски страни - Латвия и Литва. Чехия е четвърта, а България - пета с 14,8 на сто.
Макар и ръстът на цените на горивата и енергията да звучат шокиращо, те представляват 40-50 на сто от общото поскъпване, което формира индекса на потребителските цени в балтийската страна.
При стоките там, спрямо юли миналата година, най-драстичен е скокът в цената на брашната - 72%, прясната риба - 59 на сто, яйцата - 56% и олиото - 49%. На цените на стоките се дължи около една пета от инфлацията.
Войната в близост до Естония, съседка на Русия, обаче не е единствената причина за бруталния ръст на цените. Процесът е започнал още преди това - с икономическото възстановяване от пандемията, ръста на потреблението и проблемите около доставките след отварянето на икономиките след локдауните.
В Естония възстановяването на икономиката след пандемията е толкова силно - 7 на сто над нивото преди коронавируса, че води до липса на работна ръка и оттам - ръст на заплатите. Който допълнително напомпва инфлацията.
Има и една специфична мярка - от миналата година е вдигната забраната върху тегленето на пари от задължителните пенсионни фондове, което е довело до допълнително потребление.
Според икономиста Кристо Ааб от местната LHV Bank само благодарение на тази мярка естонците са изтеглили около 1 милиард евро. "Ефектът се вижда в магазините за електроника - хората купуват телевизори и домашни уреди", пояснява той пред "Вашингтон поуст".
Данните на Централната банка на Естония пък сочат, че ръстът на заплатите на годишна база още през март е средно 11 на сто. Високо е и потреблението, като домакинствата харчат и пари, спестени по време на ограниченията по време на пандемията - ръстът на търсенето на производствени стоки е 36 на сто.
Така още през декември миналата година годишната инфлация вече е 12 на сто, през март 2022 г. стигна 15%, а през май, когато към проблема се прибавиха в пълен размер и скочилите цени на енергоносителите и тока, мина 20 на сто.
Всички тези сухи данни значат, че например да се напълни един резервоар на Toyota Camry в момента струва около 130 долара, при 86 преди година. Цената на литър безоловен бензин е 2 евро.
"Това са пълни глупости. Нещо трябва да се направи, правителството да намали данъците или нещо друго. Не може да продължава така", казва пред "Политико" Манвел Мусаелян, търговец на коли.
Но не цената на живота безпокои най-много всички естонци. "Естествено, дразнещо е. Но това става по цял свят, не е само наш проблем тук", казва пред "Вашингтон пост" Мариу Ванаталу, клиент в мола "Виру Кескус" в Талин. "За естонците най-важната тема, по-важна от инфлацията, е войната в Украйна", пояснява той.
И въпреки това проблемът е голям, тъй като разходите за храна и енергия формират по-голяма част от разходите на домакинствата. За сравнение, цената на един мегават час електричество в Естония е 215 долара, при положение, че в съседна Финландия е 7 долара, сочат данните от борсата за електронергия Nord Pool.
Цените на режийните и наемите скачат, а наемателите настояват за ръст на заплатите, за да могат да ги покриват. "Преди вдигах заплатите веднъж годишно. Сега го правя два пъти, може би дори три", казва изпълнителният директор на софтуерната компания Cybernetica Оливер Ваартну.
За да бъде енергийно независима от Русия, малката балтийска страна произвежда ток от шистово масло, вятърни турбини и природен газ, и в момента има проблем и с трите.
Използването на шисти изисква да се плащат по-големи въглеродни квоти според европейските правила. Възможността да се ползва вятърна енергия е лимитирана понастоящем, а регионът получава от Русия две трети от природния газ, който му необходим, сочат данните на държавната енергийна компания.
Страната все още получава газ от Русия, но целта ѝ е до края на годината да прекрати тези доставки. В момента заедно с Финландия Талин строи терминали за втечнен газ, усилено се разширява и капацитетът на вятърните и слънчевите източници на ток.
Това обаче отнема време, а цените не спират да растат.
Има и друг проблем - тъй като Естония е в еврозоната, лихвените ѝ проценти зависят от тези на Европейската централна банка. Малката страна не може да ги променя самостоятелно - например за да вдигне цените на заемите, за да намали икономическата активност и оттам - инфлацията. Засега ЕЦБ вдига лихвените проценти далеч по-плавно - последно с 0,5 на сто през юли, тъй като далеч не всички страни от еврозоната имат интерес от високи лихви.
От министерството на финансите обявиха някои облекчения - необлагаемият минимум скача от 500 на 654 евро, а акцизът върху тока и горивата няма да се пипа до 2024 г. Но няма и да се намалява.
Заради всичко това очакванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за икономиката на Естония са за едва 1.3 на сто растеж през 2022 г. при 8.2 на сто миналата година.
Прогнозата на Централната банка на Естония пък е за висока инфлация до края на годината - средно 15 на сто за годината, и постепенно успокояване на инфлацията чак през 2023 г. до средно 4.3%.
Далеч от 90-те процента, с които страната се сблъска през 90-те години на миналия век, когато получи независимостта и престана да бъде една от републиките на СССР.
