Кучета като мини австралийската овчарка Арчи имат нужда от специални грижи. Или поне така смятат собствениците им, които живеят в снобарските части на американския град Ню Йорк - като например Долен Ийст Сайд.
Арчи е стъпвал в обществена кучешка площадка един-единствен път - в парка Томпкинс Скуеър. Бил на крехките 4 месеца, а куче, оставено без надзор, така го нахапало, че той се скрил разтреперен под една пейка и повече не си показал носа.
Собственичката - Мариана Лусеро, решила, че това няма да се повтори и записала Арчи в един от частните клубове в Ню Йорк, където овчарката се разхожда свободно на спокойствие и в пълна безопасност в група от 6 предварително одобрени кучета и под надзора на дресьор.
Това е "Училищният двор" - специалната затворена площадка на "Училище за кучетата", един от центровете за дресировка на кучета в Голямата ябълка. Пред "Ню Йорк Поуст" Мариана мотивира избора си със сигурността за кучето.
Ню Йорк има над 80 обществени площадки за кучета, където всеки може да пусне любимеца си да се разхожда и повилнее без каишка.
Възможността от атаки от всякакви улични животни обаче не се харесва на всички собственици и те предпочитат частни варианти само за членуващи.
Разликата е, че там се приемат само добре възпитани животни, които се разхождат и играят под надзор. За по-скромните частни площадки е достатъчен и сертификат за ваксинации и куче с добри маниери.
В "Училищния двор" обаче стандартите са високи и за членство в клуба се минава през нещо като приемен изпит. Собствениците се явяват на интервю, запознават се със задължителните правила и етикет, а клубът преглежда видео на кучето - как общува със себеподобните си.
Това изобщо не е проформа - поне 25 на сто от кандидатите биват отхвърлени.
"Не приемаме всеки, защото понякога е ясно, че това няма да е подходящата среда за кучето", обяснява собственичката Ани Гросман. За да осигури въпросната подходящата атмосфера тя например пуска музика по време на сесии с животните - Beatles, Beach Boys или "музика за кучета".
Това си има цена - 2200 долара на година, или 200 долара на месец.
Тези, които не намират сумата за абсурдна, имат своето основание да плащат - кучетата им се социализират безопасно, за което гарантира и присъствието на дресьора.
В "Училището" ходят хора, които искат да са възможно най-добрите собственици на кучето си и да му осигурят възможно най-добрия живот, пояснява Гросман идеята за "кучешкия социален клуб", който управлява.
Този клуб далеч не е единственият в големия, пренаселен, ексцентричен и снобарски Ню Йорк. Но е най-скъпият.
По-изтънчените стопани и техните любимци например могат да изберат и игра на спокойствие в кучешката градина на скъпарския SoHo Grand Hotel.
Градината е безплатна за гостите на хотела, но предлага и членство, чиято годишна такса, според "Ню Йорк Таймс", е 795 долара годишно.
Срещу това частната площадка осигурява и истинска градина, цветя, пейки, стил и естетическа наслада за окото.
За по-непретенциозните има и неправителствени организации, където работят доброволци, но заради поддръжката се плаща такса - около 250 долара годишно.
В The West Village D.O.G. Run например няма дзен градина, фенси обстановка и дресьори, но мястото осигурява сигурност и спокойствие за собствениците. Отворено е нонстоп и достъп имат само членовете, които получават ключ. Някои хора са част от клуба от десетилетия, водейки там своето второ или дори трето куче.
Естествено, само достъп до площадки за игра предлагат и някои от многото компании за дневни грижи, разхождане или хотелски услуги за кучета.
Например срещу 15 долара кучетата могат да се разхождат и играят на воля за 2 часа в бивша фабрика, а собствениците имат право на "безплатно" кафе.
Куче да си в този град...
