Децата на 90-те с лека носталгия си спомнят сериала "Комисар Рекс" и породеното от него желание да си имат немска овчарка.
Рекс - кучето-комисар - не отстъпваше на човешките си колеги и вършеше истински подвизи в залавянето на престъпници, спасяването на хора в беда и борбата с лошите.
Всъщност немските овчарки са точно толкова забележителни и в истинския живот. Ето и седем изумителни факта за тези умни и верни кучета:
Немската овчарка има 11 признати разцветки
Ние може и да не ги различаваме на пръв поглед, но според Американския киноложки клуб разцветките на чистокръвните немски овчарки са общо 11 на брой. Всички те са получени след селекция на различни породи овчарски кучета и днес са официално признати.
Най-разпространените цветове на немската овчарка са черно с пясъчно и черно с червеникава окраска.
За чистокръвни обаче се приемат и чисто черни немски овчарки, както и такива с прошарена козина, смес от черно и бежово.
Има и чисто сиви и чисто бели представители на породата, които са много по-рядко срещани, защото са по-трудни за селектиране. Чисто белите немски овчарки имат и някои по-чести генетични заболявания като проблеми със слуха, със зрението и със ставите.
Немските овчарки се раждат с клепнали уши
Породата се познава не само по козината, но и по средно големите си наострени уши. Бебетата немски овчарки обаче са с очарователни клепнали уши.
Те се раждат така и обикновено им отнема около 7-8 месеца, за да се изправят ушите. При всяко бебе немска овчарка този срок е строго индивидуален и може да е както по-кратък, така и по-дълъг.
Това в никакъв случай не бива да притеснява собствениците, ако ветеринарят е потвърдил, че всичко е наред с малчуганите. Важно е и стопаните на малки немски овчарки да имат търпение и да изчакат ушите да се изправят от само себе си.
Също така е изключително важно собствениците да не мачкат твърде силно ушите, колкото и да са сладурски, защото могат да увредят фините им хрущяли.
Породата има една от най-силните кучешки захапки
Силата на захапката на немската овчарка се равнява на над 16 бара налягане.
По тази причина в САЩ са обявени за една от най-опасните породи кучета, докато в Европа на тях се гледа като на едни от най-ценните полицейски, военни и граничарски породи. В тази класация немските овчарки остават назад след породи като ротвайлер, питбул и кангал.
Освен това немската овчарка е много по-лесна за обучение от посочените и затова мощните ѝ челюсти могат да са както заплаха, така и невероятен плюс.
При правилно обучение породата възприема заповеди и започва да ги изпълнява безпроблемно за до около 8 седмици.
Именно заради тази възприемчивост немските овчарки са сред шампионите в киноложките състезания и често обират медалите. И отново заради това в някои държави представители на породата се използват за кучета-водачи на хора с различни затруднения, наравно с лабрадорите.
Те са ветерани от двете световни войни
Породата е регистрирана от немския генерал Макс фон Стефаниц, който е имал за цел да създаде умно и полезно на човека куче. И е успял, защото немските овчарки се оказват невероятно ценни по време и на Първата, и на Втората световна война.
В Първата световна война немски овчарски се използват от германците в няколко направления - като кучета, които помагат на Червения кръст, като кучета-спасители, като куриери, като пазачи и часовои и като носачи на муниции.
Кучетата са се използвали и като водачи на осакатени и ослепени войници, за да ги съпроводят до лазаретите. През 1917 г. куче на име Филакс е наградено за герой, защото е спасило 54 войници.
По време на Втората световна война пък американците създават цели взводове, които придружават войниците на бойното поле.
Немски овчарки се използват и по време на Виетнамската война, като пренасят муниции и съпровождат ранените до лазаретите.
Немски овчарки са и герои от 11 септември 2001 г.
Аполо пристига на мястото на сринатите кули-близнаци едва 15 минути, след като вторият самолет се удря в Световния търговски център. Тракър пък открива последния оцелял от атентата.
И Аполо, и Тракър са немски овчарки.
Те, заедно с още 300 кучета, работят неуморно из отломките на кулите, за да откриват и спасяват хора. Четириногите издържат часове в прах, жега и опасности, при това само 100 от тях са се сблъсквали с нещо подобно и то в далеч по-малки мащаби.
Някои от кучетата прекарват 10 дена в разрушенията и, за щастие, повечето оцеляват и дори дават собствено потомство.
Тракър например е баща на пет кученца, които впоследствие също започват работа като кучета-спасители към американската пожарна.
