Дебютът на Волфганг Сидка в професионалния футбол е от тези, които могат да те откажат от спорта директно. Само на 17 полузащитникът е пуснат като резерва за Херта в приятелски мач при резултат 2:1, а малко по-късно - вече при 2:3 - е върнат отново на скамейката. Треньорът Фифи Кронсбайн отсича: "Този не искам да го видя повече!"
"Беше гадничко, но знаех, че още нямам място при професионалистите. Бях на 17 и имах да ходя още две години на училище", обяснява Волфганг.
И Сидка все пак остава в Херта, като в един момент си извоюва титулярно място.
"Берлин през 70-те беше страхотен, не само заради футбола - спомня си германецът. - Тогава постъпленията от билети бяха далеч по-важни спрямо сега, а ние имахме най-големия стадион в Бундеслигата. И да играеш за Херта си беше яко. Стадионът беше пълен до козирката всеки мач."
Въпреки пълната доминация на Байерн и Борусия Мьонхенгладбах през 70-те Херта става веднъж вицешампион, веднъж трети, стига до финал за Купата и до полуфинал в турнира за Купата на УЕФА. Последните две неща се случват през 1979-а - година преди тимът да изпадне от елита.
Заради лошо управление клубът трябва да продаде шестима важни играчи, логично отслабва и поема към втория ешелон.
А Сидка няма намерение да слиза едно ниво надолу. Следват две години в Мюнхен 1860 преди и този клуб да изпадне. И Волфганг отново е на кръстопът. Този път му звъни Вердер Бремен - тогава все още далеч от предстоящата му слава. Но с амбициозния Ото Рехагел начело.
Президентът на клуба д-р Бьомерт го кани на кафе и торта в градината си. Присъстват още мениджърът Вили Лемке и Рехагел.
"Говорихме два часа преди да отворим дума за договора. Директно звъннах на жена си и казах: "Идваме тук". Ото направи страхотен отбор. Добри играчи, отлична атмосфера. И самият треньор не ни държеше на синджир - имахме огромна свобода. И това си даде резултат", смята Сидка.
Най-неприятният момент в кариерата на Волфганг е свързан точно с Бремен. През 1984-та срещу Андерлехт в турнира за Купата на УЕФА той бележи първия си и последен хеттрик в живота - два гола във вратата на противника и автогол, заради който Вердер отпада след 0:1 в първата среща.
"Вечерта след мача на гости ми дойде един приятел. Имах бутилка уиски у нас. Както се казваше тогава: "Денят си отива, идва Джони Уокър". Изпих половината шише. На другата сутрин някакъв журналист звъня вкъщи, а жена ми му каза, че все още не съм в състояние да говоря", връща се към случката Сидка.
През 1987-а заради проблеми с ахилеса и сепсис Волфганг изкарва извън терените 11 месеца и е освободен от Вердер.
Става играещ треньор първо на Тенис Борусия, след това на Олденбург. С последния тим влиза във второто ниво на германския футбол и само точка го разделя от сензационна промоция за елита.
Пет години след тези събития става треньор и в Бундеслигата. Точно на Вердер.
За помощник го кани Дикси Дьорнер, но само след три мача е уволнен и Сидка поема руля. В първия си сезон печели турнира Интертото това дава участие в турнира на УЕФА. Вторият обаче започва зле - Вердер е последен след няколко есенни кръга и раздялата е предначертана.
Следват престои в Билефелд и Оснабрюк преди да дойде неочаквана оферта от националния отбор на Бахрейн. Там Сидка прави фурор - тимът се изкачва от 138-о до 50-о място в ранглистата на ФИФА и е на косъм от класиране за световното първенство през 2006 г. в родната Германия. При това е освободен преди баража с Тринидад и Тобаго въпреки огромния скок за тима.
"Един ден ще кръстят състезателна камила на мое име тук", заявява Сидка при сбогуването с арабите.
