Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На 33 и с коремче, Роналдиньо беше най-добрият в цяла Южна Америка

Когато вече беше смятан за приключил с футбола, Роналдиньо намери сили за още две забележителни години и постигна нещо сензационно с Атлетико Минейро Снимка: Getty Images
Когато вече беше смятан за приключил с футбола, Роналдиньо намери сили за още две забележителни години и постигна нещо сензационно с Атлетико Минейро
На 33 и с коремче, Роналдиньо беше най-добрият в цяла Южна Америка Снимка: Getty Images

През годините великият Роналдиньо направи не един и два съмнителни житейски избора, но нищо от стореното извън терена не е в състояние да помрачи легендата за футболния магьосник.

Славните му години по европейските терени и успехите му с националния отбор на Бразилия няма как да бъдат забравени. Не толкова всеизвестен обаче е късният ренесанс в родината му, когато Роналдо де Азис Морейра, познат и като Роналдиньо Гаучо, вече беше отписан за големия футбол.

Шеметната кариера на плеймейкъра сякаш беше залязла по-бързо от очакваното. Върхът му беше в Барселона, но след него дойде периодът в Милан с немалко възходи и падения и необратим спад във физическата форма.

Футболът сякаш вече не беше толкова интересен за артиста, за когото нямаше тайни при магиите с топка в крака. Бразилската му кръв оказваше твърде голямо влияние и фиестите извън терена започваха да взимат връх. 

Скептиците вече обясняваха как един от най-големите футболни таланти е пропилял потенциала си прекалено рано. 

Тогава Роналдиньо намери сили за едно последно ярко избухване, макар и далеч от Европа. Двете му години в Атлетико Минейро в родната Бразилия бяха украсени  с трофеи, индивидуални награди, незабравими изпълнения, и най-важното: с усмивки.

Защото за Роналдиньо футболът винаги неизменно е вървял с усмивката - неговата собствена и тази на милионите, които се наслаждаваха на играта му.

Нищо чудно да сте пропуснали този епизод от неговата история, но нека ви напомним: на 33 години Рони беше най-добрият футболист в цяла Южна Америка.

Когато подписа с Атлетико Минейро през юни 2012 г., не му се наложи да се мести много надалеч. Предната година и половина той беше прекарал във Фламенго в Рио де Жанейро, но спор за заплатата беше обтегнал отношенията му с клуба.

Затова звездата предприе 300-километрово пътуване на северозапад и стигна до Бело Оризонте, където в Атлетико бяха щастливи да му изплащат парите навреме.

"Имам репутацията на луд човек, но не съм чак толкова луд, че да изпусна шанса да привлека Роналдиньо", коментира трансфера президентът на клуба Алешандре Калил.

На плеймейкъра не му трябваше време за адаптация и директно влезе в състава на Атлетико, а пет мача по-късно отборът вече оглавяваше класирането в бразилския елит.

Роналдиньо записа 8 асистенции в първите си 18 срещи, докато головете бяха по-редки, но бляскави - като този срещу Крузейро, напомнил за най-добрите години на магьосника:

Разбира се, това вече не беше онзи Роналдиньо от Барселона и истината нямаше как да се скрие. Техничарят никога не е бил известен като голям режимлия, а и вече преминал 30-те, беше понатежал и позагубил скорост.

Със своята техника и поглед върху играта обаче, Роналдиньо беше в състояние да повлияе на всеки мач.

За съжаление, в края на първия сезон приносът му не беше достатъчен. Той вкара хеттрик и добави две асистенции в един величествен разгром срещу Фигейрензе, после даже прибра наградата за Футболист на сезона в първенството.

Но Атлетико Минейро се свлече на 5 т. зад Флуминензе и загуби титлата.

Кампанията не донесе трофеи на суперзвездата, но класирането за Копа Либертадорес щеше да се окаже ключово постижение.

Защото само година по-късно журналистите щяха да определят 33-годишния Роналдиньо за най-добрия играч на целия континент.

Причината за наградата бе, че халфът изведе своя Атлетико до титлата в щатското първенство и после до първа Копа Либертадорес в историята на клуба - сензационно и гигантско постижение за отбор, разчитащ на головете на Жо, бивша трансферна издънка на Манчестър Сити.

С триумфа Роналдиньо стана едва седмият играч, печелил Копа Либертадорес и Шампионската лига.

Приносът му беше огромен и още в груповата фаза той блесна с 4 асистенции и 3 гола, включително едно култово копване на топката в близкия ъгъл срещу аржентинския Арсенал:

В полуфинала и финала Атлетико трябваше да наваксва изоставане от 0:2 след първите мачове и постигна победи с дузпи, а Роналдиньо беше ключовият футболист.

Обратът срещу Нюелс Олд Бойс на полуфинала започна с негов фамозен извеждащ пас към Бернард, а при дузпите решаващият му удар изпрати "петлите" на финал.

"Затова се върнах в Бразилия", коментира играчът след драматичната победа във финалния реванш срещу парагвайския Олимпия. 

"Неотдавна хората казваха, че съм приключил, но днес показахме, че не е така. Нека говорят сега".

Много са забележителните аспекти на стореното от Роналдиньо с екипа на Атлетико.

На такава възраст и с репутация на неособено сериозен в тренировките и при физическата подготовка, бразилецът всъщност изкара страшно много минути на терена за кратък период от време.

През 2012 г. той пропусна само 3 от 35 шампионатни мача. А в останалите 32 беше заменен за общо само 13 минути.

В похода за Копа Либертадорес следващата година, плеймейкърът беше титуляр във всеки един мач и беше сменен само веднъж.

Със сигурност ветеранът не хвърляше много сили в дефанзивен план, но дърпаше конците в центъра на терена в интензивни мачове. И доказваше, че физиката не е всичко.

Представянето му нямаше как да не предизвика интереса и на националния селекционер Дунга, който го беше пренебрегнал за Мондиал 2010.

Кариерата на Рони в националния отбор се смяташе за приключила, но през 2013 г. той изигра три контроли със Селесао и в две от тях беше капитан.

Уви, силите му не стигнаха, за да влезе в състава за Световното първенство през 2014-та, но си беше постижение, че изобщо попадна в сметките на Дунга.

Изглежда там някъде беше лимитът на Роналдиньо и по-нататък тялото му просто не издържа.

Контузии помрачиха неговия сезон през 2014 г. и Атлетико Минейро реши да го пусне да си тръгне през лятото.

По-нататък Роналдиньо игра за още два отбора - мексиканския Керетаро и бразилския Флуминензе, а откакто приключи с футбола, попада предимно в жълтите хроники с разпиляния си начин на живот и затъването в дългове.

В един момент легендата даже попадна в затвора в Парагвай, след като беше арестуван за влизане в страната с фалшив паспорт.

Но Роналдиньо заслужава да бъде запомнен повече с футболния си принос - а двете години в Атлетико Минейро бяха великолепен завършек на една голяма кариера.

   

Най-четените