Татуирано мускулесто тяло, късо подстригана коса, суичър с надпис "Old School" и мегафон в ръката. А около него море от братя по отбор, които чакат сигнала му, за да разтресат трибуната така, че да влеят допинга на победата във вените на своите и да смразят кръвта на съперника. Тарторите на футболните агитки са нещо специално. А тези на водещите полски клубове - истински страшилища.
Случаят на Артур Боруц обаче е малко по-различен. Да, понякога влиза в сектора с ултрасите на Легия Варшава и разпява сред гора от татуирани ръце и искрящи погледи, каквито могат да бъдат видени единствено на голям мач. Но основната му роля в клуба все още е друга - да пази вратата на столичния гранд.
Преди месец Боруц навърши 41 години, но почти не пропуска мач на Легия и е с огромен принос за първото място на тима и комфортната му преднина на върха в Екстракласа. Това, че пази като лъв обаче не е толкова учудващо. По-невероятното е, че се завърна в големия футбол след повече от година и половина прекъсване.
Но за по-запознатите с кариерата на поляка това едва ли е учудващо. В сектора с ултрасите или на терена - сърцето му си остава същото. Огромно! А често през годините показваше, че при него няма ясно обособена граница между запалянковщината и футбола като работа, с която си изкарва парите.
Боруц е роден в град Шедълце, на 100-ина километра от Варшава. По спорта го запалва баща му Владислав, който е бивш хокеист. Живее в голямо и задружно семейство заедно с брат си Роберт и трите си сестри - Анна, Катаржина и Паулина. В дома им е и баба му по майчина линия, която изобщо не споделя любовта на внука си към футбола. Това обаче не го отказва да се запише да тренира в местния Погон още във 2-3 клас.
Артур, който превъзхожда физически повечето си връстници, първоначално играе като централен нападател, но един от треньорите в клуба прозира, че мястото му е на вратата. Оказва се съвършено прав.
Боруц не иска да разочарова баба си и учи в автотехникума, но фокусът му е изцяло върху спорта. Това дава резултат и едва на 16 пробива до мъжкия отбор на Погон в третия ешелон. Почти веднага пристигат и първите повиквателни за юношеските национални отбори, а скоро влиза и в полезрението на грандовете.
През 1998 г. Легия се убеждава на живо в качествата му по време на приятелски мач между столичния тим и националния отбор на Полша U19. 18-годишният тогава вратар се представя толкова добре, че го канят на проби. Тръгва с тима на предсезонна подготовка в Сицилия и си печели договор. Първите му години във варшавския колос обаче са трудни и седи на резервната скамейка заради по-опитните вратари в клуба.
Изпратен е да трупа опит под наем, а шансът му се отваря след контузия на нашия Радостин Станев, добре познат ни от Спартак Варна, ЦСКА и Локо София.
В дебюта си Боруц влиза като резерва, а в последните минути на срещата с Погон Шчечин допуска два гола. Тогавашният треньор на Легия Драгомир Окука, който също е известен у нас като наставник на столичния Локомотив, не е доволен от младока и го закотвя на пейката, но след месеци упорита работа, Артур показва на скептиците, че притежава много талант. Авторитетът му в съблекалнята и сред феновете расте, а през пролетта на 2004-та му е поверена дузпа в дербито с Видзев, която превръща в гол. В пристъп на луда радост изтръгва флагчето на корнера и отива да празнува пред сектора с ултрасите.
Няколко месеца преди това дебютира и в представителния тим на Полша, заменяйки Йежи Дудек в мач срещу Ирландия. Само на 24, национал и с отлична физика и рефлекс - много от големите клубове на континента настройват радара си към него. Най-решителни са от ръководството на шотландския Селтик. "Детелините" взимат Боруц под наем през 2005 г. с право на първи избор за купуването на футболиста. Само след три месеца в Глазгоу подписва постоянен договор за 3,5 години срещу 1,5 милиона евро, които влизат в хазната на Легия.
В следващите няколко години Боруц се превръща в безалтернативен първи избор за вратата на тима, а за феновете - в идол и легенда.
До голяма степен това се дължи в скандалното му поведение в дербитата с Рейнджърс. Нали вече споменахме, че при Артур фенщината е на пиедестал? През април 2006 г. Old Firm завършва с две нули, а след последния съдийски сигнал в агитката на Джърс прехвърчат искри. Десетки се опитват да нахлуят на терена, вбесени от нещо. Трябва да се намеси полицията. По-късно става ясна и причината. Полякът размахва два пръста под носа на привържениците на врага - жеста на Чърчил (V for Victory), който с длан, обърната към лицето на правещия го, е доста обиден по британските стадиони, а и като цяло на Острова. На всичко отгоре Боруц "покръства" трибуната със "сините". Знаете - католици срещу протестанти.
И ако обществеността бързо забравя за двата пръста на Чърчил към вражеските фенове, то религиозното своеволие на Артур разпалва война и дори започва процес.
В отговор Ватикана остро критикува шотландското правосъдие и пита: "Как е възможно най-разпространеният религиозен жест да е престъпление?". В показанията си пред съда Боруц твърди, че е прекръстил сам себе си, а не е искал да провокира феновете. Доста спорно. Минава, но го предупреждават, че при още един гаф, ще последва сериозна санкция. На следващото дерби Артур излиза на терена и се прекръства пред камерите, а не под носа на почитателите на Рейнджърс, които дълго го освиркват.
През същия този декември 2006-а той е избран за футболист на месеца във Висшата лига - едва петият път в историята, в който наградата се получава от вратар. В края на сезона Боруц е сред номинираните за Играч на сезона.
В националния отбор също всичко върви по план и той отива на Мондиал 2006 като основен страж на Дружина Полска пред Лукаш Фабиански и Томаш Кушчак. Забележете, че Дудек, който година по-рано печели Шампионската лига с Ливърпул след луд финал в Истанбул, дори не пътува за Германия. Поляците са в група с домакините, Еквадор и Коста Рика, която не успяват да прескочат, а Артур играе и в трите мача.
Въпреки страхотния успех в Шотландия, Боруц нито за миг не прекъсва връзката си с Легия.
По време на мачовете на Селтик многократно показва известния жест на феновете на варшавския тим - буквата "L" с показалец и палец. На 18 април 2007-а, когато е в родината си, гледа в сектора с ултрасите срещата с Висла Плок, покачен на оградата.
Няколко седмици по-късно отново се разгаря конфронтацията му със запалянковците на Рейнджърс. Полякът влудява "Айброкс", след като излиза на терена със знаме с емблемата на Селтик, на което пише "Champions". Получава ново предупреждение от Футболната асоциация. Но то не го стряска особено и в есенното дерби за пореден път взривява обстановката в Глазгоу, след като не поздравява нито един от съперниците след последния съдийски сигнал.
"След двубоя усетих болки в пръстите и се притеснявах да не съм скъсал мускулни влакна. А и ако трябва да съм честен, не се ръкувам с хора, които не са ми приятни. Така или иначе няма да прекарам Коледа с нито един от тях, така че не се чувствам виновен от постъпката си. Не харесвам играчите на Рейнджърс и футбола, който играят. Особено Бари Фъргюсън. През целия мач ни ритаха и блъскаха като ръгбисти. Това не беше футболен мач", заявява Боруц.
През пролетта на 2008-а "синята" част на Глазгоу отново иска да го линчува. Англиканите негодуват заради тениска с образа на покойния Йоан Павел II и надпис "Бог да благослови папата".
Артур е щастлив във футбола и прави нещата така, както му харесва, но в личен план животът му започва да буксува.
Жена му иска развод, а той все по-често вечер започва да посяга към чашата. Селтик го глобява с 50 хиляди паунда за употреба на алкохол по време на подготовка в Холандия, а Боруц се замесва в пиянски скандал и в националния отбор. Заедно с Дариуш Дудка и Радослав Маевски са изгонени за нарушаване на режима след приятелски двубой срещу Украйна. Тримата напускат киевския хотел, в който са настанени поляците, и отиват в известно заведение, в което "по случайност" са се събрали хулигани на Легия от групировката "Teddy Boys 95", пристигнали за мача. Вратарят не играе срещу украинците, но не отрича вината си за самоотлъчката и се извинява публично.
Алкохолът, цигарите (Боруц никога не е криел, че е пушач), психологическите проблеми и потъпкването на режима не вещаят нищо добро за всеки футболист. В случая на поляка той качва 15 килограма. Грешките му на терена зачестяват и започва да губи доверието на мениджъра на Селтик Тони Моубрей.
След още две противоречиви години Боруц напуска Глазгоу, за да се присъедини към италианския Фиорентина.
Във Флоренция обаче титуляр е опитният Себастиан Фрей и сяда на пейката. Но както и в Легия, часът на Артур настъпва след контузия на основния му конкурент. Французинът къса връзки на тренировка и е аут за шест месеца. Полякът използва шанса си по най-добрия начин и когато Фрей се възстановява, е продаден на Дженоа. Боруц играе през целия следващ сезон за "виолетовите", но вече е на 32 и ръководството на клуба решава да налага младия Нето. Договорът на Артур не е подновен и в продължение на няколко месеца той е без клуб.
Едва през септември 2012-а се присъединява към Саутхемптън, но първоначално този трансфер изглежда като пълна катастрофа. Той е едва третият избор на мениджъра Найджъл Адкинс, който разполага с Келвин Дейвис и Пауло Гасанига. Артур често не попада дори в групата за мачовете от Висшата лига. Едва през декември започва да се появява на резервната скамейка, но от януари 2013-а става титуляр. Прекарва две сравнително успешни години при "светците" и даже влезе в Книгата с рекордите на Гинес, макар и не като герой. Става въпрос за онова попадение на вратаря на Стоук Сити Асмир Бегович от 91 метра още в 13-ата секунда на мача.
И с фланелката на Саутхемптън полякът не пропуска да се конфронтира с противниковите фенове, което потвърждава имиджа му на футболист, който пази не само вратата, но и емблемата на сърцето.
След "светците" Артур остава на Южния бряг и става играч на Борнемут, който е в Чемпиъншип. В половината от първите си 19 мача полякът записва суха мрежа и в края на сезона "черешките" за първи път в 115-годишната си история стигат до елитния ешелон. Успява да спечели сърцата и на феновете на "Виталите Стейдиъм", които го избраха за номер 1 в отбора през 2017-а. Преди четири години той изигра и последния си мач за националния отбор на Полша, а в двубоя срещу Уругвай феновете на Легия издигнаха транспарант: "Артур Боруц, за нас ти си легенда!".
За съжаление, раздялата му с Борнемут не се получи толкова топла. Постепенно беше избутан на заден план за сметка на младия Аарън Рамсдейл и усети, че дните му при "черешките" са преброени.
Но все още като техен футболист съдбата му предостави страхотен шанс. Любимата Легия се падна с омразния му Рейнджърс и той не можеше да пропусне този шанс. Облече суичъра "Old School" и застана на първите редове в гостуващата агитка, която издигна хореография с лика на папата и направи такова пирошоу, че димът над "Айброкс" сигурно не се разстлал и до днес.
В крайна сметка Борнемут изпадна след ожесточена битка с Уотфорд и Астън Вила, след което Боруц си тръгна от Острова. И изглеждаше, че си тръгва и от футбола. Завинаги.
Но след година и половина извън играта Легия го потърси за помощ и той не можеше да откажи на клуба на сърцето си дори и прехвърлил 40-те. Под знамената на клуба, но не в сектора с ултрасите, го призова треньорът на вратарите Кжищоф Довган - същият този, който му подаде ръка и преди 20-ина години, когато Окука го бе отписал.
"Фен съм на Легия от детството и ще остана такъв до сетния си дъх. Сбъдвам мечтите си както когато се кача вишката с мегафона, така и когато съм сред останалите фенове и подкрепям отбора с тях. С цялото ми уважение към феновете на други отбори, нашият сектор е уникален. В него изпитваш уникалното чувство да си част от огромна агитка, която създава неповторима атмосфера през всичките 90 минути", казва Артур.
Вече е на 41, 1 месец и няколко дни. Колко ли още ще играе за отбора? С непоколебимата си физика, огромния си опит и още по-огромното си сърце Боруц може да даде още много на отбора. Все пак говорим за вратар, играл в Шотландия, Англия и Италия, и участвал на две европейски и едно световно първенство. И с над 200 сухи мрежи в кариерата си.
Шампионската титла изглежда толкова близо, а след нея - евротурнири и още предизвикателства. Само си представете Артур отново в групите на Шампионската лига или Лига Европа. Невероятно, нали?
Той не е Буфон. Нито пък Легия е Ювентус. Но даже и да не стане и да сложи край на кариерата си, за него винаги ще има запазено място на вишката с мегафона или сред тълпата на трибуните. За него няма значение - най-важното е да е с Легия и със своите братя по отбор.
