Ханс-Петер Бригел е една от големите фигури на германския футбол през 80-те години на миналия век. Част от националния отбор във финалите на световните първенства в Испания през 1982-ра и в Мексико през 1986-а, европейски шампион с Бундестима шест години по-рано.
До 17 Бригел се занимава с лека атлетика. Записва 7,44 м в скока на дължина, което продължава да е неподобрен рекорд на област Райнланд-Пфалц. Страхотната му физическа издръжливост се дължи до голяма степен на наученото в атлетиката, където е отличен и в спринта, и в дългите бягания. Една стъпка обаче не му достига, за да направи успешен шпагат на Буручага във финала на Мондиал 86.
"Няма как да забравя този момент, защото преди всяко световно журналисти ми звънят и ми го припомнят - разказва Бригел. - След седем тежки мача, на 2500 м надморска височина, в 80-ата минута на финала, не знаеш къде се намираш. Буручага беше далече от мен, трябваше да пресичам терена, за да го настигна, но нямаше как да го спра."
Бригел е участник и на световното четири години по-рано.
"Условията бяха много тежки. Преди началото на турнира тежах 93 килограма, в края - 83. Само във финала свалих пет. Постоянно беше 40 градуса. Едва шест месеца по-късно успях да се върна физически там, където бях на старта на турнира", разказва Бригел.
Той е един от участниците в мача, известен като "Срамът от Хихон". В него ФРГ има нужда от победа над Австрия с един гол разлика, за да се класират и двата отбора напред за сметка на Алжир. Западна Германия вкарва в 10-ата минута и оттам нататък мачът се доиграва без опасности пред двете врати.
"Нямаше договорка - оправдава се Бригел. - По-скоро беше нещо като мълчаливо съгласие. В един момент феновете започнаха да размахват бели кърпички. Аз не знаех какво е това и смятах, че се радват. По-късно разбрах, че се използва с друга цел. Пред хотела пък ни чакаха нашите фенове и ни обстрелваха с развалени яйца. Даже уцелиха селекционера Юп Дервал."
Бригел се превръща в знакова фигура за Кайзерслаутерн, но големия си връх на клубно ниво достига с Верона. През сезон 1984/85 тимът от града на Ромео и Жулиета печели първата си и единствена титла в историята с германеца в състава си.
"През 1982 година Реал Мадрид ме искаше, но аз отказах. Бях израснал в Кайзерслаутерн, обичах клуба до полуда и не можех да си представя да отида някъде другаде. Две години по-късно ситуацията се измени тотално - връща лентата Ханс-Петер. - Направихме слаб сезон в Бундеслигата, освиркваха ни много и вече исках да се махам. Първо дойдоха от Наполи, но след това не се обадиха. Няколко дни по-късно звъннаха и от Верона. Казах си: "Ох, пак ли италианци?! Ще ме излъжат отново!". Казах им баснословна сума, за да откажат и те го направиха. След две седмици обаче звъннаха отново - бяха готови да платят. Нямаше мърдане. Сърцето ми падна в гащите, но нямаше какво да се прави. Трябваше да търся къде е Верона на картата."
Още първият мач на Бригел в Италия е срещу Наполи на Марадона.
"Не знаех грам италиански. Треньорът Освалдо Баньоли влезе в съблекалнята и каза "Ти - Марадона". Това бяха техническите указания. Постарах се да не го ритам прекалено от самото начало - връща се назад към най-хубавата си година германецът. - Победихме, застанахме на първо място и така до края. Изиграхме сезона само с 16 играчи. За щастие никой не се контузи сериозно. Треньорът дори нямаше помощник, а имахме по две занимания на ден. Получи ни се."
Марадона си позволяваше своеволия в живота, но уважаваше големите си съперници на терена и случаят с Бригел е точно такъв.
"Той беше много фин човек. Изключителен спортист, със страхотен усет към топката. Няма да забравя как преди мача с нас в първия кръг жонглираше с рамене. Можеше да бъде най-добрият цирков артист. Всяка година по Коледа получавах картичка от него: "Скъпи Петер, честито Рождество и щастлива Нова година." За съжаление не можех да му отговарям, защото никога не оставяше обратен адрес."
С престоя в Италия е свързана знакова случка, показваща джентълменството на Бригел.
Президентът на клуба му обещава Maserati, ако отбележи 10 гола през сезона. В последния кръг Верона вече е шампион и играе срещу Аталанта.
"Получихме право да изпълним дузпа и момчетата ми предложиха да я бия. Отказах. Исках голът да дойде от игра. Победихме с 4:2, но не вкарах. Не съжалявам за решението си", казва футболистът от изчезващ вид.
По-късно Бригел се пробва с треньорството. Работи в Албания и доста време в Турция. В южната ни съседка веднъж е заплашен от свой футболист.
"Той беше бивш национален състезател, но при мен стоеше резерва - припомня си германецът. - Един ден държеше в ръката си тежък пепелник и ми просъска: "Добре ще е да е играя в утрешния мач". Направо замръзнах. За щастие помощниците ми успокоиха нещата, а два дни по-късно президентът го изхвърли от отбора."
Стресът на треньорската скамейка се отразява зле на Бригел.
"Вдигнах на два пъти 41,5 градуса температура. Докторът ми каза, че съм бил на косъм. Реших да не си го причинявам повече", завършва германският джентълмен.
