Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Anxious People на Netflix не е лош, но все пак е разочароващ

Да започнем с това, че навярно е наистина трудно да екранизираш роман на Фредрик Бакман.

Шведският писател стана особено популярен през последните години със своите книги, в които смесва абсурдна комедия с фина човешка драма, предизвиквайки у читателя смесица от смях, сълзи в очите и лека усмивка накрая.

Затова и когато се появи новината, че един от последните му романи - "Тревожни хора" - ще получи екранизация в минисериал за Netflix, мнозина я приветстваха с отворени обятия.

Да, това не е първата екранизация по роман на Бакман - има филми по "Човек на име Уве" и "Брит-Мари беше тук" (първият - приятен, вторият - не толкова) и един доста спорен и дори незадоволителен сериал по "Бьорнстад" (Beartown).

Затова и беше интересно какво ще се получи с "Тревожни хора". По принцип това е един много трогателен и забавен роман, който следва чисто филмова рамка.

В основата си той е мистерия - един крайно неуспешен банков обирджия, опитал да обере с пистолет един безкешов клон на малка банка в малко градче, бяга от местопрестъплението и попада на отворен оглед на апартамент, където всички присъстващи са особени чешити. Отпред пък двама полицаи - баща и син в обтегнати отношения, се опитват да успокоят ситуацията.

Когато в крайна сметка пристига и подкрепление от Стокхолм и обирджията, превърнал се в похитител, се съгласява да пусне своите заложници, а въоръжените специални части влизат в злощастния апартамент, те не намират никого. Пред тях има един празен апартамент с малка локва кръв по пода.

Именно това е и мистерията, която двамата местни полицаи се опитват да разгадаят - къде е изчезнал крадецът/обирджията?

И в продължение на един следобед те разпитват всички присъствали на сцената - от празноглавата брокерка, през бременната млада Джулия и нейната половинка - мигрантката Ру, агресивната и нападателна Зара, възрастната двойка на вечно мрънкащия Роджър и тихата му съпруга Анна Лена, тихата старица Естел, та до маскирания като БДСМ заек Ленарт.

Всеки един от тези заложници има своите невероятни странности, но всички те заедно сякаш крият нещо.

А с напредването на романа (както е и в от другите книги на Бакман) всички тези чепати странности на героите намират своето обяснение, като става ясно как всеки един от тях е попаднал в апартамента за оглед, докато накрая човек не стигне и до отговора на голямата загадка.

Снимка: Netflix

Това е и проблемът с екранизациите на подобни романи с мистерия - много по трудно е да предадеш тази загадка, когато неминуемо една значима част от зрителите ще са чели книгата и ще знаят какво се случва.

Сериалът Anxious People / "Тревожни хора" попада именно в този капан. За да избегне това повтаряне с книгата, той се отклонява от първоначалната ѝ времева рамка. А това води и до прецакване на цялата история.

Самото действие е по-скоро линейно с периодични връщания към спомените на разпитваните заложници. И все пак шоуто се движи в една сюжетна линия. Това опростява цялото действие и изпуска множество детайли, които позволяват на зрителя твърде рано да види някои от емоционалните катарзисни моменти, преди те да настъпят.

Чарът на тази история е начина, по който тя е поднесена - на пластове. Първо виждаш грубата и досадна външност, а след това надникваш по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая не усетиш как нещо те бодва в сърцето.

И, да, при книгите това е по-лесно, но и при формат като сериала подобно нещо не е невъзможно, дори напротив - виждали достатъчно примери за това.

И макар да следва до голяма степен сюжета на романа, шоуто просто изпуска от духа му, от самия начин на предаване. Сред причините за това е и фактът, че Anxious People има слабост и по отношение на персонажите си.

Докато в романа Бакман се постарава да ни предложи едни шумни, ексцентрични и даже откровено неприятни персонажи на пръв поглед, шоуто омекотява тези черти доста силно. А това заличава цялата им уникалност, премахвайки възможността на зрителя да види какво стои отвъд тази странна чепатост.

Липсва по-сериозно емоционално натрупване, което да те накара да забележиш героите и да ги оцениш, а едва след това да научиш какво ги кара да се държат по този определен начин.

Въпреки че форматът на сериала предоставя достатъчно време да се развие по-подробно една история и да се отдаде време на различните детайли, Anxious People пропуска да се възползва от тази възможност. А това е слабост.

Този сериал става за гледане и дори може да бъде забавен и интересен. Тъжното в случая обаче е, че той е просто похабен потенциал за нещо, което можеше да бъде в пъти по-добро.

И ако искате да се насладите наистина на "Тревожни хора", то по-добре прочетете книгата. Ще ви удовлетвори в пъти повече.

 

Най-четените