В света на баскетбола, а и въобще в този на спорта, има съперничества и Съперничества. Това между Лос Анджелис Лейкърс и Бостън Селтикс определено се пише с главна буква.
Достатъчно е само да споменем факта, че тези два тима имат общо спечелени 33 титли, откакто лигата съществува. Което означава, че почти половината шампионати за 71 години са завършвали с успех за „езерняците“ или „детелините“.
Помежду си са играли финали, които никога няма да бъдат забравени. Белязани от невъобразими обрати, решавани от точки в последната секунда, изпълнени с желание за мъст и победа.
Без значение кога даден фен на играта е роден, на някакъв етап от живота си той е имал възможността да гледа двата тима в момент, когато са много по-добри от останалите. Причината е, че през последните 5 десетилетия те винаги по някое време едновременно са достигнали пика си и са имали на разположение великолепни играчи.
Легендите обаче не се раждат, те даже не се превръщат в такива. Легендите се обработват, точно като диаманти. А какво може по-добре да ошлайфа един баскетболист от това да премери сили с друг, талантлив поне колкото него, на най-голямата сцена и в среща, напоена с история и ненавист?
През 50-те сблъсъкът е Бил Ръсел и Боб Коуси срещу Джери Уест и Елджин Байлър. Всичко обаче започва сърцераздирателно за „езерняците“, които винаги достигат финал срещу Бостън, но рядко успяват да победят в средата на миналия век.
В края на 60-те Ръсел е срещу Уилт Чембърлейн. През 70-те настъпва леко затишие, което обаче само предвещава една от най-свирепите бури на планетата, когато главните действащи лица стават Лари Бърд и Меджик Джонсън.
Именно тогава двубоят печели главната си буква – белият срещу черният, момчето от село срещу момчето от големия град, Бостън срещу Лос Анджелис. През 1984-а Лари носи титла на „детелините“, но Меджик отвръща още на следващата година. През 1987-а тимовете им отново са на финал и триумфира Лейкърс, с което настъпва и още един период, в който отборите са отслабени, защото на сцената се появяват лошите момчета от Детройт Пистънс и Чикаго Булс на Майкъл Джордан.
През новото хилядолетие се изписва поредната глава от омразата.
В началото на 2000-а Селтикс едва достигат плейофите, докато Лейкърс доминират с Шакил О`Нийл. През 2007-а при „детелините“ се събират Големите трима – Рей Алън, Кевин Гарнет и Пол Пиърс, които имат мисия да спрат Кобе Брайънт и Пол Гасол, а посланието е ясно – война.
След като си разменят по още една титла в следващите години, настъпва закономерното утихване след титлата на Лос Анджелис през 2010.
И преди новите герои на най-великото баскетболно съперничество да се родят, което означава, че трябва и в двата отбора да се съберат лидери, защото приказката продължава само тогава, нека се върнем към няколко момента от кариерите на легенди, които вече се доказаха в боя.
В галерията може да видите 10 знаменити истории за героите от най-великото баскетболно съперничество
