Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Престъпленията нямат пол": Кои са "най-търсените" бегълки в Европа

Нова кампания на Европол показва някои от най-търсените бегълки от правосъдието и набляга на това, че жените са също толкова способни на престъпление, колкото и мъжете Снимка: Европол
Нова кампания на Европол показва някои от най-търсените бегълки от правосъдието и набляга на това, че жените са също толкова способни на престъпление, колкото и мъжете
"Престъпленията нямат пол": Кои са "най-търсените" бегълки в Европа Снимка: Европол

Престъпленията нямат пол, а жените са също толкова способни да извършат тежки деяния извън закона, колкото и мъжете. Не, това не е най-странната феминистка реклама, която може да бъде видяна.

Това е идеята зад новата кампания на Европол, която цели да покаже, че жените са също толкова способни да извършат тежки престъпления, колкото мъжете. Европейската служба за правораздаване публикува и своя списък с най-търсените жени от Европейски държави, като някои от тях се търсят от властите за убийства, насилие над деца или наркотици и трафик на хора.

В петък Европол публикува списъка си с най-издирвани бегълки като част от усилията за издирването на извършителките на някои от най-тежките престъпления в Европа.

Кампанията на правоприлагащата агенция на Европейския съюз "Престъпленията нямат пол" разкрива самоличността на най-търсените хора от 21 държави-членки на ЕС, като 18 от тези най-издирвани хора в Европа са жени.

Заподозрените са изправени пред редица обвинения, включително убийства, трафик на хора и наркотици, насилие над деца и финансови престъпления и т.н.

От Европол дават някои от най-интересните примери сред "Най-издирваните" в тази тяхна кампания.

Сред тях е Зорка Рогич, издирвана в Хърватия във връзка с обвинения в трафик на наркотици и оръжия. Друг интересен случай е този на нигерийката Джесика Едосомван, за която се твърди, че е част от група за трафик на хора. Самата тя е примамила във Франция 60 жени, които след това са били принудени да проституират.

Полякинята Дорота Казмиерска също попада в списъка на Европол, след като в родината си е осъдена задочно на 25 години затвор за убийство от 2008 г. Интерес предизвиква и случаят на Хилде ван Акер, която от 1996 г. насам се укрива заедно със своя съучастник за убийството на британския бизнесмен Маркъс Джон Мичъл в белгийския град Де Хаан. Ако бъде заловена, тя ще бъде вкарана в затвора до живот - такава е присъдата на съда в Белгия.

В листа на европейската правоприлагаща агенция има и българско участие - това е Радина Жечева, осъдена задочно на 5 години затвор у нас през 2018 г. за серия измами между 2010 и 2011 г. с обещания за работа на българи зад границя.

Тя е действала като неофициален брокер, представяйки се пред жертвите с фалшифицирани документи. Във всеки от 10-те случая на измама, в които е намесено нейното име, тя събира от жертвите - както граждани, така и фирми - си големи суми пари и ценности. Преди да бъде заловена обаче, тя успява да избяга.


Радина Жечева в сайта на Европол и кампанията "Престъпленията нямат пол"

"Хората обикновено смятат, че тези престъпления не могат да бъдат извършени от жени, но те са и са също толкова сериозни, колкото тези, извършени от мъже", заяви говорителят на Европол Тине Холевоет пред АФП.

Интерактивната кампания на уебсайта на Европол първоначално показва заподозрените, скрити от призрачни неонови маски (наподобяващи тези в поредицата филми The Purge), преди лицата им (а с това и полът им) да бъдат разкрити.

„Идеята е да привлечем възможно най-много посетители, като опитът ни показва, че колкото повече очи следят за търсените бегълци, толкова по-голям е шансът издирваните лица да бъдат намерени и арестувани за деянията си", добави Холевоет.

От Европол също така мотивират действията си по кампанията с това, че ако най-търсените страници получават дневно по около 12 хил. посещения, докато трае някоя от тези информационни кампании посещенията често се увеличават до няколкостотин хиляди.

Оттам също така обясняват, че следи и сигнали могат да бъдат изпращани анонимно чрез уебсайта или директно до органите на реда в конкретната държавата на ЕС, която издирва въпросния забелязан беглец. Казва се още, че предишните кампании на Европол за "най-издирваните" са довели до ареста на общо 69 престъпници - някои от тях са се предали сами, след като снимките им са били разпространени публично.

Представители на Европол също коментират, че докато много академични изследователи проучват ролята, която полът играе в престъпността, по-голямата част от изследванията са насочени към пола на жертвата, а не към този на извършителя. Това оставя темата с много интересни и неотговорени въпроси по темата.

Нещата стават още по-интересни и на фона на статистиката, с която разполагат от правоприлагащата агенция - през последните години броят на жените, участващи в престъпни действия, се е увеличил прогресивно.

Затова и от Европол призоват учените и изследователите за за повече проучвания по темата, които да дадат отговор на въпроса нужно ли е политиките за правоприлагане да бъдат адаптирани в посока противодействие на престъпленията, извършени от жени.

 

Най-четените