От началото на войната на Русия в Украйна двете враждуващи страни осъществиха множество размени на военнопленници. Но не само.
Освен тях руските и украинските сили разменят и телата на загинали войници, така че да бъдат предадени на техните роднини у дома. Сравнително обичайна и почти рутинна практика.
На 14 февруари тази година се действа по сходен начин, като на границата на фронтовата линия украинците приемат останките на 757 загинали свои войници. За всяко тяло има информация - номер, име и в повечето случаи място и причина за смъртта. Освен за едно.
Накрая на списъците остава тяло, за което няма никаква информация, освен надпис "НМ СПАС 757". Руски съкращения за "Неидентифициран мъж значително увреждане на коронарните артерии".
Все пак на единия от глезените има малка бележка, където пише единствено "Росчина В.В.". Оказва се, че нито е мъж, нито е войник, нито е неидентифициран. Нужни са седмици, за да се потвърди действително кой е това.
Направен ДНК анализ показва на 99,9%, че това е украинският журналист Виктория Росчина, която изчезва през лятото на 2023 година в окупираната от Русия част от Запорожка област. През октомври миналата година пък става ясно, че е загинала при неясни обстоятелства в руски плен.
"Съдебномедицинската експертиза разкри множество следи от мъчения и насилие, включително ожулвания и кръвоизливи по различни части по тялото на жертвата - счупено ребро, счупена кост във врата и евентуални следи от токов удар по краката ѝ", казва Юрий Белоусов, ръководител на отдела за военни престъпления в украинската главна прокуратура.
Той добавя, че тялото е върнато с обръсната глава, следи от аутопсия и липсващи мозък, очи и ларинкс - вероятно премахнати за евентуално прикриване на причината за смъртта, което в случая би представлявало военно престъпление.
••• Затворите в Русия отдавна са известни със своите плачевни условия:
Росчина приживе е единственият журналист, който си позволява да пресича фронтовите линии и да прави разследвания за ситуацията в зоните, които Москва официално анексира през септември 2022 г.
От момента, когато става ясно, че е загинала, журналистическият екип на Forbidden Stories започва "Проект Виктория" с цел да разкрие обстоятелствата около изчезването и смъртта на журналиста.
В продължение на три месеца 45 журналисти от 13 издания в шест различни държави успяват да разгадаят в голяма степен какви са били последните месеци на Росчина, като разследването се позовава на съдебни протоколи, затворнически документи, интервюта с украински и руски власти, с контакти на Росчина, както и с бивши затворници в местата, където е била задържана.
Преди последното си пътуване към руските зони на Запорожка област, тя отива там най-малко три пъти в периода между началото на войната през февруари 2022 и лятото на 2023 г. и прави няколко репортажа за начина, по който Русия налага властта си в окупираните украински територии.
Документира действията на вече несъществуващата наемническа армия "Вагнер", както и практиката на окупационните власти да отвличат местни деца и да ги изпращат към Русия.
В рамките на работата си изготвя подробен списък с имената на действащи в района агенти на Федералната служба за сигурност, опитвала е също така да разкрива местоположението на тайни места, където руските служби отвличат и изтезават цивилни.
През март 2023 г. автомобилът ѝ попада под обстрел на руски танкове недалеч от град Енергодар, където е Запорожката атомна електроцентрала. Тогава е и първият път, когато е задържана от окупационните власти за около седмица.
••• Виктория Росчина е един хората, които на място събраха информация за начина, по който руските окупационни власти отвличат и денатурализират украински деца:
Заради упорството ѝ да се връща на опасните места работи сама и на свободна практика. През октомври 2022 г. получава почетна награда за "Смелост в журналистиката" от Международната фондация за женски медии.
Последното ѝ разследване е било свързано със ситуацията около Запорожката АЕЦ. Именно от района на Енергодар е последното ѝ съобщение до неин контакт на 12 август 2023 г. Някъде по това време е арестувана от руснаците.
Оттам нататък Forbidden Stories успяват да сглобят мъглива картина на случилото се с Росчина. Първоначално е била задържана за няколко дни в Енергодар, а после е прехвърлена към окупирания от Русия град Мелитопол на брега на Черно море.
Там остава в неофициален център за задържане, известен сред местните жители като "гаражите" - място, където редовно по една или друга причина хора са подлагани на мъчения, изтезания и принудителен труд. Без съд или присъда.
Това обаче е едва един етап от пропадането на Росчина в лабиринта на руските затвори. Към края на годината тя е изпратена на изток към град Таганрог. Там се намира мрачният център за следствено задържане "СИЗО-2". Това е вече известно място - бивш трудово-възпитателен интернат, превърнат в затвор, в който мъченията, изтезанията и жестокостите са институционализирани.
В това място Росчина прекарва повечето време от последните девет месеца на живота си.
Докладите показват, че някъде около пролетта тя е била приета в болница с тегло под 40 килограма, тъй като е отказвала да се храни като знак на протест.
Хоспитализирана е, а някои от интервюираните затворници, които са я виждали, смятат, че руснаците са искали да я държат полужива, но все пак жива, защото е смятана за ценен актив при размяна на затворници.
По това време нейният баща Владимир получава кратко съобщение от руското министерство на отбраната, че дъщеря му е задържана. Тогава започват усилията за нейното връщане в Украйна. Те дори стигат до папа Франциск, който преди това е посредничил в няколко размени на затворници между Украйна и Русия.
Най-голямата надежда идва, когато е позволено на Росчина да говори по телефона с баща си. Двамата се чуват за няколко минути в началото на септември и тя му обещава, че до 2-3 седмици ще си бъде у дома.
Това е последният път, когато някой от близките ѝ има контакт с нея.
При предвидената размяна на затворници в същия месец Росчшина не приства. Никой не дава обяснения защо в продължение на седмици.
Едва в началото на октомври Владимир отново получава кратък имейл от руското военно министерство.
"Полученото запитване е прегледано и одобрено в Министерството на отбраната на Русия. Росчина Виктория Владимировна, родена на 06.10.1996 г., починала на 19.09.2024 г. Тялото на Росчина В.В. ще бъде предадено на украинската страна в рамките на размяна на останките на задържани лица", пише краткото съобщение, което очевидно е било в отговор на отправено запитване към ведомството.
Как и по какъв начин е "починала" може и да не се разбере никога. Състоянието на тялото и липсващите органи не позволяват към настоящия момент да се определи с точност причината за смъртта.
Баща ѝ, в своята мъка, отказва да приеме, че е е мъртва и изисква допълнителни експертизи.
Продължава да пише и писма, включително до Таганрог, откъдето даже е получил отговор от директора на затвора Александър Щода. През януяри той пише, че Росчина "никога не присътвала в базите данни".
Последната информация за нея е с дата 8 септември, когато се предполага, че е напуснала килията си в "СИЗО-2", според наличните свидетелства на Forbidden Stories.
Никой не знае какво се е случило с нея в последните дни до смъртта ѝ.
