Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Отвличанията - решението на Китай за борба с корупцията

"Върнете се в Пекин сами, за да не ви върнем ние" Снимка: Getty Images
"Върнете се в Пекин сами, за да не ви върнем ние"

Преди да изчезне от луксозния си хотелски апартамент в Хонконг, китайско-канадският милиардер Сяо Джанхуа се слави с интереса си към жени-охранителки. Защо - не е ясно. Вероятно е харесвал женското обкръжение, а може би им се е доверявал повече, отколкото на мъжете.

Каквато и да е причината, екипът от телохранителки се оказва безпомощен, когато група от маскирани мъже нахлуват в апартамента му през януари 2017 г. и го отвличат. Източник на "Ню Йорк Таймс", запознат със записа от вътрешните камери за видеонаблюдение, твърди, че Сяо е изведен през лобито на луксозния хотел в инвалидна количка, с чаршаф върху лицето. По всяка вероятност мъжът е бил упоен, за да не се съпротивлява на похитителите си.

Малко след това се озовава в Китай, прехвърлен с кораб от пристанището в Хонконг.

Първоначалният сигнал за изчезването на Сяо, който е подаден в полицията от негов роднина, е оттеглен без обяснения. Самият милиардер по-късно публикува официална позиция, в която отрича да е бил отвлечен.

Една година след странния инцидент в Хонконг, Сяо не е напускал Китай.

Въпреки че не е обвинен в никакво престъпление, компаниите му се готвят да разпродадат активи за близо 24 милиарда долара под ръководството на правителството. С парите се очаква Сяо да върне дълговете си към китайски държавни банки.

Тази история не е уникална. През октомври 2015 г. агенти на китайските служби за сигурност отвличат книгоиздателя Ги Минхай (с шведско гражданство) от апартамента му в Тайланд. Няколко месеца по-късно той се появи по държавната телевизия на Китай и обяви, че се е предал доброволно на властите, за да бъде съден по разследване от преди 10 години за шофиране в нетрезво състояние.

През последните няколко години тези случаи започват да правят странно впечатление. През 2002 г. опозиционният активист Уанг Бингджан беше арестуван във Виетнам от китайските спецслужби, след което бе вкаран в затвор в родината си (и до днес не е пуснат на свобода). Две години по-рано известеният дисидент Пенг Минг бе отвлечен от Бирма и отново се озова зад решетките в Китай. Минг почина при подозрителни обстоятелства по време на престоя си в затвора.

Политиката на Пекин за насилствено репатриране на лица, които смята за китайски граждани (макар те да имат паспорти на чужди държави), става все по-активна.

Сред мишените на шпионската мрежа на Китай са могъщи бизнесмени, бивши ръководни кадри на Комунистическата партия, дисиденти и активисти.

Според западните разузнавателни служби това са явни белези на мащабна кампания.

Отвличанията стават толкова масови, че предизвикват опасения сред служители на Държавния департамент на САЩ. Въпреки че проблемът не е поставян официално пред Пекин, той се обсъжда постоянно на най-високо ниво, твърди източник на Foreign Policy от американското външно министерство.

Впрочем, Китай не е единствената страна, която си позволява подобно поведение. След атаките от 11 септември 2001 г. САЩ възприе тактиката на т.нар. "извънредното предаване" - политика на задържане на чужди граждани, обвинени в тероризъм, много от които бяха изпращани в затвори в трети страни и подлагани на груби мерки, включително изтезания.

Отвличанията на Китай се концентрират изключително върху бивши или настоящи китайски граждани, които вече живеят зад граница и са подозирани в корупционни практики или политически "провинения".

Всеки съотечественик дължи подчинение на Комунистическата партия, независимо къде живее, работи или учи.

Това, което притеснява западните служби, е фактът, че похищенията се случват на територията на ключови съюзници на САЩ. Основната тревога е, че Китай скоро ще опита да организира операция на американска земя. А може би това вече е факт?

Трудно е да се прецени кога Китай пуска в действие програмата за предаване на издирвани лица. До голяма степен проблемът се дължи на мълчанието на самите жертви и на техните роднини.

Един от първите подозрителни случаи датира от 2000 г., когато изчезна синът на бившия кмет на Сямън - Лан Менг. Китайският дипломат Чен Йонглин, който живее в изгнание в Австралия, обвини Пекин за насилственото дрогиране и отвличане на Лан.

Според Чен отвличането на младия мъж е организирано от властите с цел баща му Лан Фу да се принуди да се върне в Китай, където е подсъдим по корупционни обвинения. Фу действително се прибира в родината си през 2000 г. и сега излежава доживотна присъда.

Въпреки че твърденията на Чен са посрещнати със скептицизъм от страна на австралийските власти, агресивното поведение на китайските служби прави думите му все по-достоверни.

През 2014 г. Пекин обяви официално, че ще разшири обхвата на антикорупционната си кампания (известна като "Ловът на лисици") и ще атакува заподозрени лица, живеещи в чужбина. Според някои оценки над 3000 души са станали обект на репатриране по тази програма.

В Китай практиката с отвличанията и незаконното задържане е толкова обичайна и стандартизирана дисциплинарна процедура, че се е сдобила със собствено название "шуангги".

Службите за сигурност изолират заподозрените лица по корупционни разследвания (които често се преплитат с войните между вътрешнопартийните фракции), арестуват ги в секретни обекти и ги измъчват, за да се сдобият с бързи самопризнания.

Употребата на "шуангги" се увеличава рязко, откакто китайският президент Си Дзинпин задейства антикорупционната си стратегия.

Тактиката обикновено включва побой или упояване на жертвата, последвано от скоростното й довеждане "у дома". Вторият вариант е китайските агенти да заловят обекта на територията на чуждата държава и да го принудят да се върне в Китай "доброволно", за да не привлича излишно внимание на местните служби за сигурност. Най-често заплашват, че ако проговори, ще посегнат на семейството и приятелите му.

Подобни случаи са засичани не само в Хонконг, но и в Канада, Австралия и др.

Служител на канадските служби описва схема, подобна на "моркова и тоягата".

Китайските агенти обещават на съответния обект, че ще проявят снизхождение, ако се върне в Китай без обструкции. Колкото повече се съпротивлява той, толкова повече ескалират заплахите.

Предполагаемите провинения на жертвите са доста неясни. Голяма част от отвлечените в Австралия например са разследвани за корупция и отклоняване на средства от държавни фондове в Китай. Други обаче са политически дисиденти или хора, нарочени за врагове на държавата. Подобен е случаят с изчезването на журналиста Ли Джин от Тайланд, който се оказа разследван по секретно дело в Китай.

Ако службите на Си Дзинпин си позволят да репатрират хора от САЩ, това би могло да провокира сериозен международен скандал. Някои експерти обаче смятат, че подобен инцидент вече се е случил.

Преди около 5 години американското разузнаване попада на серия от изчезвания на китайски граждани, живеещи в САЩ. Броят на съмнителните случаи по това време е малък, не повече от шестима души.

Китай има официални правни канали за връщане на т.нар. "икономически бегълци". Преди около 3 години китайските власти са предали на американската прокуратура списък с 200 имена на лица, които настоява да бъдат екстрадирани.

Китай и САЩ нямат двустранен договор, който да решава този въпрос, но Департаментът по вътрешна сигурност се съгласява да засили сътрудничеството.

Част от заподозрените в списъка на Пекин обаче не се вписват по никакъв начин в обектите на преследване от антикорупционната програма "Лов на лисици", които обикновено са богати и влиятелни икономически бегълци.

Започват да се появяват данни, че изчезналите китайски граждани са били принудени да напуснат САЩ под заплаха със саморазправа. Има серия от сигнали за засичането на китайски разузнавателни агенти около училища или резиденциите на изчезналите хора.

Дебатът дали тези случаи могат да се дефинират като недопустима шпионска активност или като "извънредни предавания" тече от няколко години в контраразузнаването на САЩ, стигайки до тогавашния директор на ФБР Робърт Мълър.

Официалната позиция на Държавния департамент на САЩ гласи, че "САЩ няма да допусне да се превърне в убежище на престъпници". Дипломатическата служба заявява готовност да сътрудничи на всяка страна, ако бъдат представени доказателства за престъпна дейност, но няма да приеме едностранни силови акции от чужди сили на своя територия.

Дискусията засяга и въпроса какво влиза в обхвата на понятието "отвличане". Дали в общата дефиниция може да се включи и простата заплаха за физическо насилие срещу дадено лице или негови близки?

И докато сред службите няма единодушие дали Китай би си позволил дързостта да похити човек на американска територия, то има широко съгласие, че чуждите служби използват рекет и заплахи, за да върнат жертвите си обратно в страната.

Анонимен събеседник на Foreign policy - роден в Китай, но с чуждестранно гражданство - разказва как е бил накаран да се върне през 2013 г. заради заплахите за мъчения срещу негови роднини, живеещи в Китай. След като той се прибира "доброволно", е задържан под домашен арест за 2 години.

В повечето случаи заплахите засягат съпругите, децата или възрастните родители на обекта.

"Фразите, които използват, са много общи. Например, казват "За баща ти ще бъде най-добре, ако направиш това и това" или "Нали мислиш доброто на баща си?", казва източникът.

Агентите се опитват да играят и по патриотичната струна на жертвата си. "Казват "Нали си китаец, не искаш ли да помогнеш на родината си?". А когато искат да те стреснат или уязвят, казват "Твърде много си се поамериканчил, вече не разбираш как стоят нещата в Китай".

Ако тези опити не проработят, агентурата преминава към по-груби тактики - арести, побои, мъчения или заплахи срещу жените и близките на жертвата.

През януари 2018 г. бившият офицер на ЦРУ Джери Чун Шинг Ли, работил дълги години по линия на Китай, беше арестуван на летището в Ню Йорк. Ли напуска службата през 2007 г. след проверка за нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Макар че не е обвинен в шпионаж, той е подозиран в предаване на важна информация за връзките на ЦРУ с китайски оперативни работници. Това е един от най-тежките пробиви в американското разузнаване от години насам.

Възможно е евентуалното рекрутиране на Ли да е помогнало на Пекин по-лесно да открива нарочените си жертви в САЩ. Има подозрения, че неговите данни са довели до ареста и екзекуцията на американски агент, който се е върнал доброволно в Китай.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените