Когато всемогъщият чичо на севернокорейския лидер Ким Чен Ун - Джан Сонг-таек, е екзекутиран заради нарастващата му популярност и като опит на новия водач да стабилизира властта си, за шпионина полковник Ким Кук-сонг става пределно ясно, че съвсем лесно той също може да мине под ножа.
Годината е 2014-а.
Сега, близо десетилетие по-късно, мъжът най-сетне се решава да говори за опита си в шпионските структури на Северна Корея, докато служи под ръководството на предишния държавен лидер - Ким Чен Ир.
След много уговорки, дискусии и поддържане на тайна около собствената си личност, той се съгласява да говори с екип на "Би Би Си", разкривайки един свят на поръчкови убийства, държавно спонсориран тероризъм и нелегална лаборатория за наркотици, чрез която се събирали "революционни средства".
От "Би Би Си" отбелязват, че това е първият случай, в който военен от Пхенян от толкова висш ранг се съгласява да говори пред западна медия, а както Ким Кук-сонг сам се описва, той е бил "най-червеният от червените" служители на държавния апарат на КНДР - "лоялен слуга на комунизма".
Оттам също така уточняват, че не могат да проверят всичките му твърдения, макар да са успели да проверят самоличността му и да са намерили паралелни доказателства за части от разказа му.
Ким Кук-сонг достига върховете на севернокорейското разузнаване и участва в някои водещи операции на режима през 80-те, 90-те и началото на новия век.
Една от тях е да организира покушения над избягали в Южна Корея дисиденти и противници на властта.
Около 2009 г., в последните години на Ким Чен Ир, след като той претърпява инсулт, неговият бъдещ наследник Ким Чен-ун започва да си утъпква пътя към властта, а като лост за това служи новосъздаденото Главно разузнавателно бюро. Началник на тази служба е Ким Йонг-чол - един от най-доверените помощници на севернокорейския лидер.
През май 2009 г. през Йонг-чол и към по-ниските нива слиза заповед за формиране на "група за тероризъм", чиято цел е да убие Хуанг Джан-йоп - бивш севернокорейски агент, избягал на Юг. По думите на Ким Кук-сонг именно той е поставен начело на екипа, който трябва да отстрани Хуанг.
Нароченият за жертва Хуанг е сред най-влиятелните хора в КНДР, преди да дезертира през 1997 г. Именно той е ключов архитект за политиката на страната и ръководството и Пхенян така и не му прощава това бягство. Още повече - след като се установява в Сеул, той става изключително критичен към режима на Ким Чен-ир, което допълнително утежнява ситуацията в очите на службите на КНДР.
Именно затова го избира и Ким Чен-ун, по думите на Кук-сонг, той иска с убийството на този беглец да демонстрира уважение към баща си и да затвърди собствените си позиции като наследник на върха на държавата.
Проблемът е, че плановете за убийството се объркват, а двамата майори, изпратени да убият Хуанг, са заловени и все още излежават присъдите си в затвор в Сеул. Официално и до ден-днешен Пхенян отрича да има каквато и да е роля в опита за убийството на дисидента и дори твърди, че властите на Южна Корея сами са организирали опита за покушение, за да хвърлят после вината върху Севера.
Ким Кук-сонг споменава още два акта на агресия спрямо Южна Корея, в които обаче той сам не е намесен - удареният от торпедо кораб "Чеонан", при което 46 души загиват, както и удара на севернокорейски артилерийски снаряди срещу южнокорейския остров Йонппьонг, при който загинаха двама войници и двама цивилни. И за двата инцидента Пхенян твърди, че няма нищо общо и става въпрос именно за това - за инциденти.
Според Ким обаче и при двата случая става въпрос за операции на севернокорейското разузнаване, които са проектирани от най-високо ниво в държавата.
"Този вид военна работа е проектирана и изпълнена от специалните поръчки на Ким Чен-ун. Това е постижение", коментира Кук-сонг.
Част от работата му го праща в много по-типично поле на шпионажа - работата с агенти, изпратени на терен в Сеул. В интервюто мъжът разказва, че една от основните цели на Северна Корея винаги е била да намери начин да постигне "политическо подчинение" на Юга, като за целта са изпращали редовно "уши" в столицата на противниците си.
Сам той разказва, че е имало редица такива мисии с изпратени шпиони на юг, като при една от тях севернокорейски агент е работил в офиса на президента на Южна Корея, а след това се е върнал безопасно в родината си.
"Това беше в началото на 90-те години на миналия век. След като работи за Синята къща (президентския офис в Южна Корея) 5-6 години, той се върна у дома и работи в Свързочен център 314 на Работническата партия. Мога да ви кажа, че севернокорейски оперативни работници играят активна роля в различни обществени организации, както и във важни институции в Северна Корея", разказва той.
В разговор с основателя на NK News Чад О'Карол от "Би Би Си" потвърждават, че наистина южнокрейските затвори години наред са пълни с десетки севернокорейски шпиони, арестувани за различен тип агентурна дейност в страната. И все пак според данните на сайта от 2017 г. насам арестуваните агенти на КНДР са намалели.
О'Карол коментира, че причината за това е, че Северът разчита все повече на новите технологии за сметка на старомодната агентурна работа.
Северна Корея може да е една от най-бедните и най-изолираните страни в света, но и преди дезертьори на високо ниво са предупреждавали, че Пхенян си има армия от над 6000 квалифицирани хакери, които могат да извършват координирани кибернападения.
Според Ким тази програма е започнала още от Ким Чен Ир, който през 80-те е разпоредил обучението на кадри за "подготовка за кибервойна" в университета Моранбонг. Оттам са избрани най-добрите студенти от цялата страна, които за 6 години преминали специално обучение за извършване на хакерски атаки и разбиване на киберсистеми.
Полковник Ким казва, че това звено е познато като Свързочен център 414, който, по думите му, в службите са наричали "Информационния център на Ким Чен Ир", тъй като там имали директна телефонна връзка с Върховния лидер на Северна Корея.
Според британските служби севернокорейско подразделение от хакери, известно като Lazarus Group, стои зад поне една кибератака срещу здравната система на Обединеното кралство, както и срещу други организации. Тези хакери се смята, че стоят и зад атаката от 2014 г. на Sony Pictures.
Може би най-интересният момент от кариерата на Ким обаче идва през 90-те, когато КНДР е изправена пред огромна криза и катастрофален глад. Тогава на него му е наредено да събере "революционни средства" за Върховния лидер.
В конкретния случай това означава търговия с наркотици, произвеждани в Северна Корея.
"След като задачата ми беше възложена, доведох трима чужденци в Северна Корея, изградих производствена база и произвеждах наркотици. Това бяха метамфетамини. После ги продавахме в долари и представяхме на Ким Чен Ир крайната печалба", разказва Кук-сонг.
Друг източник на приходи, според полковник Ким, идва от незаконни продажби на оръжие за Иран, управлявани от оперативния отдел.
"Имаше специални подводници, полупотопяеми. Северна Корея беше много добра в изграждането на модерно оборудване като това", казва той.
От "Би Би Си" отбелязват, че това може да е било просто част от севернокорейската пропаганда, тъй като техните подводниците са адски шумни заради дизеловите си двигатели. По думите на полковника обаче сделките са били наистина успешни до степен, в която представителят на Северна Корея в Иран се похвалил, че е извикал иранците в басейна си, за да правят бизнес.
Според Ким Пхенян също е продавал оръжия и технологии на страни, където се водят дълги граждански войни. През последните години Организацията на обединените нации обвини КНДР, че доставя оръжие за Сирия, Мианмар, Либия и Судан.
На въпрос къде отивали всички тези пари от наркотиците, изкарани през този толкова беден период, той отговаря просто - в лидера.
"За да ме разберете правилно - всички пари в Северна Корея принадлежат на лидера на Северна Корея. С тези пари той си строеше вили, купуваше си коли, храна, дрехи и се наслаждаваше на луксозен начин на живот", обяснява шпионинът.
Междувременно по това време милиони в страната се борят с недостига на храна и елементарни продукти от първа нужда.
Ким Кук-сонг обаче не е един от тях. Добрите политически връзки, които има покрай брака си, му позволяват да се движи между различни разузнавателни агенции и да се възползва от разнообразни облаги като това да кара западен автомобил и да пътува свободно в чужбина, за да намира нови начини да печели пари. Но същите тези връзки също излагат него и семейството му в опасност.
Той разказва, че навън е продавал редки метали и въглища, за да събира огромни суми пари в брой, се връщали в Северна Корея, натоварени в куфари.
Ситуацията за него започва да се затяга, когато на политическия трон застава Ким Чен-ун. През 2011 г. той е решен да изчисти от властта в страната всеки, който може да представлява дори бледа заплаха, включително и хора от семейството си.
Показателен е случаят с екзекуцията на чичото на лидера - Джанг Сонг-таек, който е убит, защото е станал твърде известен и твърде популярен и мнозина го възприемат като истинската сила зад кадър. Ким Кук-сонг си мисли тогава, че Джанг ще бъде изгонен и заточен в провинцията, но екзекуцията през декември 2013 г. го кара да преосмисли собственото си положение.
"Бях повече от изненадан, това беше фатален удар и бях ужасен. Веднага почувствах, че животът ми е в опасност. Знаех, че вече не мога да съществувам в Северна Корея", разказва той и допълва, че това го е подтикнало към бягството.
"Да изоставя страната си - там, където са заровени семейството на предшественика ми, и да избягам в Южна Корея, която по онова време за мен беше чужда земя, беше най-лошото страдание, причинено от емоционален стрес", обяснява Ким.
Един въпрос продължава да се върти сред журналистите от "Би Би Си" и бившият полковник е принуден да отговори - защо едва сега е решил да говори за миналото си в Северна Корея.
"Това е единственият дълг, който мога да изпълня. От сега нататък ще бъда по-активен, за да освободя моите северни братя от хватката на диктатурата и те да могат да се насладят на истинската свобода", обяснява той.
В Южна Корея има повече от 30 000 дезертьори. Само малцина решават да говорят с медиите. И причината за това е проста - колкото по-известен и по-видим си, толкова по-голям е рискът за теб и за семейството ти.
От "Би Би Си" отбелязват, че историята на Ким е изключително необичайна и тя може да се разглежда като част от историята на Северна Корея, но в никакъв случай не и цялата. Той предлага обаче пряк поглед към вътрешността на режима.
Той говори за сляпото подчинение, за буквално дресиране на гражданите, които неотклонно следват Върховния лидер без въпроси и с неумираща лоялност.
Колкото до опитите да се затоплят отношенията между Севера и Юга, Ким Кук-сонг отправя предупреждение.
"Минаха години, откакто дойдох тук, но Северна Корея изобщо не се е променила. Стратегията, която създадохме, продължава. Това, което трябва да знаете, е, че Северна Корея не е променила и с 0,01%", завършва човекът, който познава същата тази система отвътре.
