Ако няма кой да чуе падналото в гората дърво, то произвежда ли наистина звук? Философският въпрос получава нова трактовка, макар и в сферата на точната наука.
Преди година - през септември 2023 г., сеизмографската апаратура по цял свят - от Европа до Австралия и Антарктика, засича необичаен сигнал, невиждан преди това. Нещо повече - вибрациите продължават цели 9 дни.
"Това беше сигнал, които не приличаше на нищо, което към виждал за 22 години в лабораторията", казва Рудолф Видмер-Шнидриг от обсерваторията към Института по геодезия към университета в Щутгарт, цитиран от "Ей Би Си".
Уредите отчитат голяма активност, която утихва изключително бавно в сравнение с това, което се отчита при земетресения, и сигналът се повтаря на всеки 90 секунди в продължение на 9 дни.
Изследователите смятат, че подобни трусове може да са резултат само от нещо голямо - вулканична или тектонична нестабилност или тестове на неизвестни оръжия. Те са толкова озадачени, че наричат явлението "неидентифициран сеизмичен обект", разказва сеизмологът д-р Стивън Хикс от University College London, цитиран от "Би Би Си".
Сигналът кара цялата планета да отеква като камбана и десетки учени от цял свят се заемат да проучат какво всъщност тресе Земята.
Година по-късно вече знаят. Това е било огромно свлачище в отдалечена част на Гренландия, което е предизвикало масивно цунами, сочи резултатът от проучването им, публикуван в списание Science.
Става дума за 25 млн. кубични метра скали и лед - колкото 25 сгради с размера на Емпайър Стейт Билдинг или 10 000 олимпийски плувни басейна, като камъните повличат и ледове от глетчера, над който се намират.
Всичко това рухва във фиорда Диксън в Източна Гренландия и вдига мега вълна с височина 200 метра.
Това, което води до 9-дневното блъскане и вибрации на Земята, е фактът, че свлачището е паднало в затворените води на тесния фиорд. Така огромната вълна се е оказала "заклещена" и дълго се е блъскала и люшкала, вместо да се разсее, както става например с цунами в открити води, предизвикано от земетресения.
В случая свлачището е станало на около 200 км от откритите води на океана и натрупаната енергия е нямало къде да се разсее. Вълната се е издигнала по протежение на 10 км от дължината на фиорда и е намалявала постепенно.
Първоначално последващите вълни са били с височина от 110 метра, а след това са се стабилизирали до 7-метрови, които са се лашкали във фиорда.
Смята се, че това е сред от най-големите цунамита, наблюдавани в най-новата история.
При проучванията учените са си сътрудничили с Датския военноморски флот. Използвали са сеизмични данни, за да установят откъде идва сигналът.
Събират и друга информация, включително сателитни снимки от района. Кадри показват облак прах в дере във фиорда и след сравнение на изображенията преди и след треморите е ясно, че става дума за колапс на скални маси, повлекли и част от ледника във водата.
Това се е случило в отдалечен край на света, но все пак дори и в този район на Гренландия минават някои круизни кораби.
За щастие при срутването на огромната маса скали и лед е нямало такива, но по фиорда има доста щети.
Според изследователите този феномен става все по-чест в Арктика и случаите на огромни свлачища зачестяват.
Учените смятат, че те се дължат на затоплянето на климата и топенето на ледниците. Конкретно в този случай става дума за изтъняване на глетчера, който е спрял да поддържа скалния масив над него и той е рухнал.
