На фона на митата на Доналд Тръмп и заплахите му за анексиране на Гренландия, властите в Исландия все по-сериозно обмислят присъединяване към Европейския съюз.
Съвсем доскоро северната островна държава беше давана като пример от евроскептиците като богата страна, опълчила се на Брюксел и прекратила сама преговорите си за членство в блока.
Сега обаче нещата изглежда се обръщат. Според информация на "Политико", който се позовава на свои източници в Исландия, местното правителство обмисля сериозно провеждането на нов референдум, с който да се възобновят преговорите за членство в Европейския съюз, като това може да се случи още през август тази година.
Управляващата коалиция беше поела ангажимент да проведе такъв референдум до 2027 г., след като преговорите бяха замразени през 2013 г. от предишно правителство.
Нарастващата геополитическа несигурност обаче ускорява графика.
Натискът от Вашингтон
Като основни фактори за промяната в позицията се посочват наложените от САЩ мита върху Исландия, както и заплахите на президента Доналд Тръмп за анексиране на Гренландия.
По време на реч на Световния икономически форум в Давос той спомена Исландия четири пъти, а номинираният от него за посланик в Рейкявик Били Лонг дори се пошегува, че страната може да стане 52-рият щат на САЩ.
"За малка държава това със сигурност е обезпокоително", коментира европейски представител, цитиран от "Политико".
Външният министър на Исландия Торгердур Катрин Гунарсдотир заяви пред "Ройтерс", че би искала процесът да се ускори. "Надявам се това да се случи по-скоро, отколкото по-късно", посочи тя, като се позова на "напълно различната геополитическа среда".
Засилените контакти с ЕС
В същото време ЕС засилва контактите си с Рейкявик. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещна с премиера Криструн Фростадотир, а еврокомисарят по разширяването Марта Кос посети Исландия.
"Разговорът за разширяването се променя. Все по-често става дума за сигурност, принадлежност и способността ни да действаме в свят на конкуриращи се сфери на влияние", заяви Кос при посещението си.
Бърза писта за членство
Ако исландците подкрепят възобновяването на преговорите, страната може да изпревари останалите кандидати за членство, включително Украйна и Черна гора.
На хартия пътят изглежда сравнително кратък. Исландия вече е част от Европейското икономическо пространство и Шенген, което означава, че голяма част от европейското законодателство е въведено.
Преди замразяването на процеса страната беше приключила 11 от 33 преговорни глави. Според европейски представители при благоприятни условия преговорите биха могли да приключат дори в рамките на година, макар подобен срок да се оценява като амбициозен.
Голямата пречка по пътя към ЕС - риболовът
Най-сериозната пречка остава въпросът за риболовните права - ключов сектор за исландската икономика. В предишния кръг преговори спорът за улова на скумрия доведе до напрежение с Великобритания и заплахи за санкции от страна на ЕС.
"В крайна сметка всичко опира до рибата - това винаги е бил проблемът", признава европейски източник.
След Брекзит обаче една от основните страни по спора вече не е част от съюза, което може да улесни процеса.
Втори референдум и стратегически избор
Самият референдум няма да е достатъчен за окончателно членство - след приключване на преговорите ще бъде необходимо и второ гласуване.
Исландия подаде първата си молба за членство през 2009 г. след тежката финансова криза от 2008 г., но през 2013 г. разговорите бяха замразени, а през 2015 г. страната официално оттегли кандидатурата си.
Днес геополитическата среда е различна. Исландия няма собствена армия и разчита на НАТО и на двустранното споразумение за отбрана със САЩ от 1951 г.
С БВП на глава от населението сред петте най-високи в света икономическите стимули за членство са по-слаби в сравнение с други кандидати, но въпросът за сигурността придобива все по-голямо значение.
За Рейкявик евентуалното присъединяване към ЕС все по-често се разглежда не само като икономически, а като стратегически избор на сигурност.
