Европейските политически пирати са се разделили на две флотилии, понеже движението против статуквото опитва да остане актуално 15 години, след като беше създадено.
Едната група е възприела създаването на традиционни партийни структури и става част от коалиционните правителства на Европа - тенденция, която доскоро е била презирана.
Други упорито се придържат към чувствителността си към статуквото и така остават най-вече извън общественото полезрение.
Разминаванията оставиха това политическо движение в преходна фаза, почти едно поколение, след като то възникна за първи път, подхранено от предпазливостта на мейнстрийм политическите сили и с обещанието да внесе в политиката повече етичност чрез повече прозрачност и нови технологии.
И докато по-широката част на движението е в стагнация в много европейски държави, тъй като успехът ѝ е краткотраен, а партиите са разкъсвани от вътрешни противоречия, на други места събратята им по идеология набират скорост.
В момента в Европейския парламент има четирима депутати с пиратски наклонности, но такива има и в законодателните органи на Люксембург, Исландия и Чехия. Кметът на Прага също се определя като политически пират.
А през октомври тази година чешката пиратска партия най-накрая може да си осигури достатъчно гласове, за да стане част от управлението.
Това би било голямо постижение, тъй като формацията ще стане първата пиратска партия, която ще бъде част от правителство на държава от ЕС.
Евентуално влизане в управляващата коалиция би поставило чешките пирати наравно с други протестни партии от новата ера като движението "Пет звезди" в Италия, което обещаваше именно чрез технологиите да помогне на хората да вземат участие в управлението.
Иван Братош, който оглавява чешката пиратска формация, заявява, че това е "нов вятър на промяната сред една по-малка, но много гласовита част от европейците". "Без олигарси, без големи спонсори, напълно прозрачно", подчертава Братош.
Въпреки че някои пиратски партии започват да действат все повече като традиционните си конкуренти, те настояват, че са напълно различни. Политическите пирати за първи път направиха впечатление като привлякоха хората, които се интересуват от легализиране на безплатните цифрови копия на кино, култура и музика.
Някои членове създават специални платформи, на които обикновените хора казват какво точно трябва пиратските партии да извършат.
"Това, което е наистина важно в нашето движение, е, че ние разбираме технологиите и знаем колко са важни цифровите права", казва евродепутатът от немските пирати Патрик Брейер. Той също е убеден, че подходът към прозрачността трябва да е напълно радикален.
И все пак дори и пиратите, които са успели да си осигурят роля в европейската политика, имат нужда да бъдат прагматични и да работят по партийни линии. В трудни времена сътрудничеството дава по-добри резултати от конкуренцията, признава и Братош.
Политическите опоненти на пиратите обаче не ги виждат като прагматични и смятат, че техният подход затруднява справянето с деликатните политически въпроси. С други думи, мнозина ги намират за наивни и за нещо, което е било модерно на политическата сцена преди десет и повече години.
В първите години пиратското движение трупа почитатели по същата причина, поради която след това загуби инерция - мразеше политиката.
"Никой от нас не искаше да бъде политик", признава Рик Фолквинге, основателят на първата европейска пиратска партия в Швеция. Първоначално партията му е фокусирана върху авторските права, патентите и поверителността. Голяма част от ранната инерция около партията все пак идва около споровете за торент сайтовете.
Фолквинге обяснява, че отначало е бил разочарован от това, че политиците не разбират как функционира нещо толкова елементарно като интернет. Шведските пирати пък бързо вдъхновяват възникването и на други пиратски формации в Европа. На изборите за Европейски парламент шведската пиратска партия получава 7,1 процента, което е голям скок за такава млада формация.
През 2011 г. немската пиратска партия взима повече от 9 процента на местните избори в Берлин и успява да влезе в държавния парламент. Но успехът бързо избледнява - членовете на партията не са доволни от медийното отразяване, където са сведени до "любопитни, цветни и интересни като явление".
Отделно, че партията се раздира и от вътрешни противоречия и липса на добра организация.
Не е необичайно явление едно протестно политическо движение да наеме бързо скорост и последователи, а когато хората прегърнат бунтовническото му послание, да изпадне в колебание заради твърде бързия си успех.
Това е често срещан сценарий, защото формациите просто не знаят какво да правят със своя успех.
Но въпреки разочарованията в страни като Швеция и Германия, пиратските партии продължават своя живот и се справят доста добре в някои държави. Партиите, които в крайна сметка си спечелиха места в националните парламенти, нарастваха постепенно, казват от пиратската партия на Люксембург.
Оттам уточняват, че могат да са догматични, но когато се налага са отворени за договорки и за най-прагматичното решение. Затова и пиратите в Люксембург са както в управлението, така и в опозиция, ако има нужда. Там пиратите са една от малкото алтернативи в политическа система, която по принцип стриктно се придържа към статуквото.
А по време на пандемията одобрението към пиратската партия в Люксембург нараства главоломно.
Други пиратски партии, които успяха да надскочат проблемите си и въпросите за авторското право в интернет, също се представят прилично. Братош от чешките пирати заявява, че духът на движението е приложим към всички политически решения, например реформа в земеделието или такава в пенсионната система.
Нараства обаче и осъзнаването, че едни пирати имат нужда и от добре конструиран кораб, което в случая означава политически служители и помощници в парламента.
Брейер от немските пирати смята, че пиратските партии стават все по-големи професионалисти, макар че в различните европейски държави те имат различни причини да съществуват. Във Франция например пиратската партия иска да срине системата из основи и да промени френската конституция.
Резултатът е точно този, описан в началото - пиратските партии се разделят на два подвида. Има няколко утвърдени партии с добре изградена политическа инфраструктура, има ги и антисистемните партии, които трудно намират консенсус със събратята си.
Независимо от това двете групи все още могат да работят заедно.
"Партиите, които имат успех, трябва да направят повече, за да помогнат на тези с по-малък успех", убеден е Брейер. Ако чешката пиратска партия все пак стане част от управляващата коалиция в страната, това ще бъде истински тест дали движението може да се пренася от философия на национално ниво.
Критиците обаче остават непреклонни, като ги наричат "млади надъхани ИТ специалисти" и обясняват, че няма как да има прозрачност в сектори като отбрана и военно дело.
"Няма значение, че имаме критици и неуспехи, идеята ни все още е актуална", категорични са пиратите от Швеция, Германия и Чехия.
