На Русия не ѝ липсват иноватори, които да не се страхуват от рискове, нито пък ѝ липсват свободомислещи предприемачи. Рано или късно обаче те се сблъскват с непосилната бюрокрация.
Владимир Прохоров произвежда вино от лозята си, които отглежда по черноморското крайбрежие на Русия в продължение на 30 години. Никога не е бил в чужбина, още по-малко в Португалия, но успешно произвежда популярното португалско вино Мадейра. Избата му е негова своеобразна светиня, в която редом до термометъра за вино държи и икона на Исус.
Дъбовите му бъчви с надпис "2016 Muscat Hamburg" и "2016 Cahors" обаче са празни. Миналото лято полицията ги източва до една, нахлувайки в избата му.
Прохоров е един от многото, които са се сблъскали с реалността зад възраждането на руското фино винопроизводство, обслужващо по-изисканите вкусове на руснаците.
В по-голямата част от Русия е постоянна зима и почвата не ражда друго, освен боровинки. Но от подножието на Кавказ до Крим се простира мека, вълнообразна, наситено зелена земя, която, огряна от топлото есенно слънце, напомня на следобед в Тоскана. Още древните гърци са правили вино тук, а след това някои царе са привнесли и френския опит.
По време на Съветския съюз се въвежда колективна форма на собственост върху лозята, а винопроизводството става в предприятия от индустриален мащаб.
В богати на вино райони като курортния град Анапа някога дори е имало вендинг машини за охладена чаша Ризлинг. Впоследствие хората постепенно усъвършенстват собствена техника за правене на вино в собствените си мазета.
Президентът Владимир Путин опитва да възстанови славните царски дни на руското винопроизводството.
Свързвани с Кремъл олигарси наливат милиони долари в елитни руски сортове грозде, а близкият до Путин телевизионен водещ Дмитрий Кисельов става шеф на Асоциацията за винопроизводство в страната миналата година.
В днешно време Черноморското крайбрежие привлича ценители и любители на вино от цялата страна, които искат да произвеждат свое собствено вино. Или просто да го опитат. Тук се отглеждат повечето основни европейски сортове грозде, редом с неизвестните, разработени от СССР сортове, както и местни видове като Красностоп Золотовски.
Не е учудващо защо на годишния селскостопански панаир в Краснодар, основен мегаполис на региона, е отредено специално място за вино.
Това вероятно би трябвало да е история за успех от ерата на Путин. Но отвъд лозята има една по-тъмна приказка за големи мечти, разбити надежди, бюрократични кошмари и полицейски набези.
Много от най-малките и най-иновативни винопроизводители в Русия работят без лицензи с неофициалното одобрение на местните власти, които си затварят очите, докато отпиват от вкусното вино.
За да се издадат документни, позволяващи производство и продажба на вино в Русия, се минава през непосилно тромави и скъпи процедури. Преди две години федералните власти слагат край на договорките между производителите и местните администрации.
Предполага се, че промени в закона улесняват издаването на лиценз от малките производители, но според Емил Минасов, висш служител от Министерството на земеделието, от тях изобщо не бива да се иска такъв. Само за да покрият разходите си за лиценз, винарите трябва да произведат и продадат поне 40 000 бутилки годишно.
Затова не са рядкост онези, които предпочитат да заобиколят закона. Но федералните правоприлагащи органи се намесват в договореностите между производители и местни администрации с официалното обяснение, че се борят срещу неплащането на данъци и производството на фалшив алкохол, което наистина е проблем в Русия.
Някои са успели да вземат лицензи. Сред тях са Олга и Вадим Бердяеви - двойка архитекти, които първоначално правят бира в Сибир, преди да се преместят в покрайнините на Анапа и да се заемат с вино. Продават го по панаири и на туристи, практикуващи винен туризъм.
Преди две години обаче добрите времена за Бердяеви приключват - правителството е категорично, че и най-малките изби трябва да имат лиценз. Олга напуска работата си, за да се съсредоточи върху тежката бюрокрация и двойката получава лиценза си. Но вместо облекчение, сега семейството живее в постоянен страх от проверки или от грешка в документите.
Както живеят и много други руснаци, борещи се с непосилните изисквания, за да произведат бутилка вино. Още по-тежко е за онези, които са хванати без документи.
64-годишният Иван Каракезиди е един от най-известните лозари в региона. Това лято, в една ранна юнска сутрин, полицията нахлува през оградата на комплекса му и иззема над 4000 бутилки висок клас вино, включително Каберне Совиньон от 2003 г. Синът му е застрашен от затвор, защото продавал нелицензирано вино. Според Каракезиди всичко това е за да получат определени бизнесмени контрол върху неговите лозя.
"Контрапродуктивно е да правиш бизнес тук. Могат да ви осъдят, да ви заключат, да отнемат всичко или просто да ви завиждат", оплаква се винарят, който е готов да замине в чужбина, ако правните му проблеми се задълбочат.
Преди да си тръгне обаче той смята да покаже на онези, които ще поемат имота му, "къде е дегустационната зала и къде е тоалетната... за да не ги бъркат".
