В момент, когато голяма част от Европа е потопена във втора блокада заради коронавируса, а редица експерти повтарят, че без второ затваряне вкъщи няма да минем, Швейцария предпочита да се въздържи от подобни резки действия.
Редица правителства на континента бързат да въведат нови ограничения, за да овладеят нарастването на новите случаите на COVID-19, но богатата алпийска държава настоява да се избягват сериозните ограничения на обществения живот, наложени при първата вълна на заразата.
Тогава Швейцария предпочете да следва общия пример и също обяви блокада, но опитът от тогава очевидно кара експертите в страната сега да предпочетат друг подход.
"Никой не иска повторно затваряне", коментира президентът на страната Симонета Сомаруга в свое изказване от началото на ноември.
Това е рискована стратегия, като се има предвид, че в момента Швейцария има ежедневен ръст в новите случаи от над 10 хил. души, както и средно по около 70 смъртни случая на ден. В момента страната има една от най-високите концентрации на заразени в Европа - 1580 нови случая на вируси на 100 000 граждани, което е по-висока степен от тази във Великобритания. Междувременно в четвъртък Лондон обяви влизане във втора национална едномесечна блокада.
Вместо това Федералният съвет в столицата Берн въведе набор от мерки, с които се надява да са успее да удържи достатъчно напиращата втора вълна на заразата.
Така в страната носенето на маски на открито стана задължително, питейните заведения и магазините имат вечерен час за затваряне - най-късно в 23:00, а частните събирания са ограничени до максимум 10 души. Също така в заведенията на една маса не могат да стоят повече от 4 души, освен ако не са пряко свързани и не живеят заедно.
На фона на тези не особено леки мерки обаче, граничният контрол на практика е отслабен. Пристигащите не са длъжни да минават в карантина, освен ако не идват от държава, в която концентрацията на активните случаи на 100 000 души население не е с 60 повече от тази в Швейцария.
Може би най-сериозната мярка дойде тази седмица, когато федералното правителство реши да разположи около 2500 военнослужещи по улиците, за да помагат на националната система на здравеопазване - мярка, която Швейцария въведе и при първата вълна на пандемията.
Ограниченията са забележимо по-леки в сравнение с редица други места в Европа.
В Англия например всички ресторанти, барове и магазини, които не се определят като "съществени" за функционирането на държавата, вече са затворени поне до 5 декември. Във Франция голяма част от обществения живот е блокиран, а гражданите се нуждаят от конкретна причина да напуснат домовете си.
Междувременно Швейцария все още е разкъсвана от политическа борба за това какъв трябва да бъде държавният подход за справянето с кризата.
От едната страна са онези, които смятат, че намаляването на броя на новите случаи на COVID-19 трябва да бъде основният е приоритет, докато поддръжниците на другата теза разглеждат икономиката и обществения живот като фокус от първостепенно значение.
Така например глас набира лобистката група Economiesuisse, чието мнение се следи отблизо от швейцарското правителство. Според експертите там "абсолютният приоритет" на страната трябва да бъде предотвратяването на втора блокировка.
"Ако отново се наложи да бъдат въведени ограничения, за да се избегне претоварването на здравната система, трябва да бъдат избрани онези целенасочени мерки, които ще доведат до най-ниски щети за икономиката", се казва в публикувания наскоро от групата "План за действие" за рестартиране на швейцарската икономика.
Швейцарският министър на финансите Уели Маурер вече предупреди в свое интервю от миналия месец пред телевизия SRF, че новите ограничения ще бъдат "катастрофални" за икономиката на страната. А позицията му по въпроса беше повече от категорична - "Швейцария не може да си позволи второ заключване."
Тази година страната пое допълнителни 22 млрд. швейцарски франка (24 млрд. долара) държавен дълг, за да намали икономическите щети от пандемията - много по-малко отколкото редица други европейски държави. Причината затова е, че досега швейцарската икономика се справяше сравнително добре.
Така според оценките на министерството на икономиката брутният вътрешен продукт на страната за 2020 г. ще спадне само с 5% - нещо, с което не много държави в Европа могат да се похвалят.
Някои експерти вече сравняват швейцарския подход направи с този на Швеция, която се противопостави на блокирането още по време на първата вълна на вируса.
Тогава, вместо да наложи задължително затваряне по домовете, правителството в Стокхолм въведе само някои по-меки мерки като насърчаване на социалното дистанциране. С това Швеция си спечели доста критики, а ръстът на новите случаи в страната и на общия фон на заразяване предизвикаха множество негативни коментари. Въпреки това обаче страната продължава да спазва стратегията си.
Швейцарските власти отхвърлят паралела с Швеция, като посочват, че страната вече е претърпяла вече едно затваряне. Властите в Берн вярват, че приоритетът е да се намери решение, което да бъде работещо и устойчиво за следващите месеци, а не бързо и категорично, но на цената на тежък удар върху икономиката.
"Целта е да се научим да живеем с вируса. Блокадите и изолацията у дома не са начинът да се управлява тази ситуация. Устойчивият подход е да предприемаме пропорционални мерки, докато се движим напред. Нуждаем се от мерки, с които можем да живеем дълго време", коментира Ефи Вайена, професор по биоетика в Цюрихския технологичен университет.
Подходът на Швейцария е обобщен във термина "Eigenverantwortung" - "индивидуална отговорност", като думата се разпространява и като хаштаг в Twitter през последните дни.
Тя беше повтаряна многократно и се появи във всички по-големи медии в страната, след като федералното правителство изпрати министрите си на тур в радиа, вестници и телевизии своите министри, за да разпространят посланието до всички граждани - мерките са лична отговорност.
И все пак не всички са убедени, че това е правилният подход. Мартин Акерман, ръководител на консултативната работна група по въпросите на коронавируса в страната, е на мнение, че "няма алтернативи" на сериозните ограничения на обществения живот.
Той предупреждава, че в кратки срокове страната ще остане без капацитет за лечение на пациенти с нужда от интензивни грижи в болница. Ако се стигне дотам, страната може да се окаже принудително блокирана и без за това да има решение на държавно ниво.
Част от проблема в случая се крие в специфичния държавен модел на Швейцария, основан на политическия консенсус.
Това означава, че управляващият Федерален съвет на страната трудно предприема каквито и да е действия, без преди това да има ясна подкрепа от всички отделни правителства на 26-те кантона, съставляващи страната. А предвид факта, че по отношение на кризата с коронавируса всяко от тях има различен подход за справяне с проблема, да се стигне до единни действия на федерално ниво е повече от трудно.
Вярата, че индивидуалните свободи са неразделна част от това какво е да бъдеш швейцарец, е широко разпространена сред гражданите на страната. Швейцария беше първата държава в Западна Европа, която отвори отново своите ресторанти и барове след първата блокада.
През лятото магазините и заведенията бяха затрупани с хора, а повечето швейцарци предпочетоха да работят от офисите си, вместо да останат у дома. Затова и сега голям дял от гражданите в страната не могат да бъдат убедени, че е наистина необходимо отново да се върнат към състоянието на карантина.
Затова и мантрата за личната отговорност е толкова популярна - тя препдолага свободата всеки да решава сам за себе си (освен когато не съществува реална опасност да е опасен за околните). И увереността на страната, че може да се справи с тази криза се основава именно на този принцип.
Това обаче може да се окаже много по-опасен път в сравнение с този на други страни.
