Стефано Фанари има собствен бизнес. Главен готвач е на ресторант в швейцарския град Женева, където нови разпоредби предвиждат минималното възнаграждение на служител на пълен работен ден да стане почти 4000 франка месечно.
Стефано обаче има проблем с това. Той самият получава между 5000 и 6000 франка, въпреки високата си позиция.
"Как ще мога да продължа [с бизнеса], когато ще трябва да плащам толкова и на миячите на чинии?", пита той пред камерата на местна телевизия.
Новата минимална надница в Женева е 23 швейцарски франка на час, което при средната работна седмица от 41 часа там се равнява на около 3772 франка месечно за заетите на пълен работен ден.
В евро това прави около 3532 евро, а ако продължим сметките - 6918 лева месечно. Иначе казано минималната работна заплата в швейцарския кантон вече е над 11 пъти по-голяма от минималната в България.
По данни на "Евростат" от август 2020 г. до момента с най-висока минимална заплата беше Люксембург с над 2000 евро, следван от Ирландия и Нидерландия. Женева сега излиза начело.
За това обаче има основателна причина и тя е, че животът не само в кантона, но и в цяла Швейцария, никак не е евтин, особено за работещите в обслужващия сектор - хотелски служители, сервитьори, фризьори и хигиенисти.
Добра новина за работещите бедни
"Швейцария е много богата страна, но тук има около 600 хиляди бедни при население от 8,5 милиона. Това не е нищо", коментира пред BBC Шарли Ернандез, която е част от местна благотворителна организация.
От там седмично носят хиляди чанти с най-необходимите продукти в една от хранителните банки в центъра на града. Опашките са дълги, а на тях има най-вече жени. Много от тях са придружавани от малки деца.
Опашките за храна из Швейцария учудиха света около първото затваряне на страната около COVID-19 през пролетта, но те винаги са съществували, защото не всички в страната се радват на спокоен живот и достатъчно високи доходи.
Реалността е, че 4000 швейцарски франка не са толкова много пари за живеещите в Женева. Самостоятелна стая под наем струва около 1000 франка на месец, а да оцелееш със само 500 франка за храна месечно трябва да си много добър в управлението на парите си, посочва Шарли. Допълва, че здравната осигуровка на едно лице е 550 франка месечно.
Така едно семейство с две деца има наистина сериозни разходи, когато само килограм хляб струва около 5 франка. А една "глезотия" като дамска прическа - 83 франка.
26-годишната Лаура работи като медицинска сестра. Но с парите, които изкарва, не може да си позволи да живее сама. Ето защо все още живее с родителите си.
Ингрид пък е една от жените, които посещават хранителната банка, защото парите не ѝ достигат. Новата минимална надница в кантона ще има отражение върху живота на хора като нея и Лаура.
"В края на месеца джобовете ми са празни. Тази хранителна банка е чудесна, защото осигурява храна за седмица", разказва жената, за която това е седмица да си поеме въздух финансово.
Не толкова добра новина за бизнеса
Новата минимална надница не става реалност по предложение на властите - то идва от самите граждани на Женева. То е т.нар. "народна инициатива", за която са събрани достатъчни подписи за свикване на референдум по въпроса.
На проведеното на 27 септември гласуване 58% подкрепиха по-високите надници, а 42% бяха против.
И тъй като системата в Швейцария е такава, че резултатът от референдума веднага се приема, то по-високите минимални надници станаха задължителни за бизнесите от 1 ноември. Тези от тях, които в момента плащат по малко от 23 часа на час на свои служители, ще трябва да увеличат надниците.
Това може да е предизвикателство в ситуацията на пандемия и драстично намаляване на печалбите.
Подобно е опасението и на Винсент Субилиа от Търговската камара на Женева. Той посочва, че новите надници могат евентуално да застрашат самото съществуване на сектори като хотелиерството и ресторантьорството.
Според готвача Стефано Фанари единият вариант след новите изисквания е да намали работните часове на своите служители. Сам подчертава, че няма против някой да изкарва 4000 франка месечно, но по думите му "просто не можем да платим толкова".
"Правил съм жертви, работя по 12 часа на ден тук. Какво да направя?", пита Фарани.
Взетото на референдум решение за увеличение на минималните надници обаче не му оставя голямо поле за маневриране. Швейцарците по принцип са внимателни, когато трябва да решават как да се харчат публични средства. Но в края на септември те подкрепиха и въвеждането на двуседмично платено майчинство - може би признак, че в тези особено трудни времена швейцарците се опитват да се грижат едни за други.
Доказателство за промяна в нагласите е, че при гласувания в кантона през 2011 и 2014 г. сходни предложения за минимално възнаграждение бяха отхвърлени, припомня "Бизнес инсайдър".
Реалността обаче е такава, че подобни решения могат в дългосрочен план да имат по-лоши отражения върху цялостната икономика. Сега дори предстои по-сериозно такова - швейцарците ще гласуват за "отговорна бизнес инициатива".
Ако те я одобрят, това ще означава, че базираните в страната компании трябва да поемат юридическа и финансова отговорност за човешките права и пораженията върху околната среда навсякъде по света.
Нещо, което може да струва много по-скъпо от по-високите минимални надници.
