Беларуските "отряди на смъртта" - какво разбрахме от делото "Юрий Гаравски"

"Ако издадете тежка присъда, сигурен съм, че никой в света повече няма да докладва за престъпления, извършени от държавна власт."

Това са думите на Юрий Гаравски, с които той завършва заключително си изявление в рамките на един от най-шумните съдебни процеси в Швейцария за последните няколко години.

Става въпрос за признанията на 44-годишния мъж, че през 1999 година е бил част от "отряд на смъртта" със специално назначение да отвлече и ликвидира беларуски опозиционни фигури.

Делото се оказва безпрецедентно, тъй като бележи първия път, в който беларуски гражданин се изправя пред съд въз основа на принципа на така наречената "универсална юрисдикция" в международното право.

Тя позволява на държави или международни организации да претендират за наказателна юрисдикция над обвинено лице в случаи на престъпления срещу човечеството, независимо от това къде е извършено предполагаемото престъпление, каква е националността на обвиняемия или държавата на пребиваване.

Идеята е този принцип да се прилага само за изключително тежки случаи, за които се счита, че представляват отговорност на всички държави.

Така Швейцария вече осъди на 20 години затвор военнопрестъпник от гражданската война в Либерия, а на дневен ред стои подобно дело и за обвиняем от Гамбия.

Юрий Гаравски обаче е оправдан. Крайното становище на съда е, че изявленията на беларусина са "оплетени в противоречия".

Съдията признава намесата на беларуските власти в отвличанията и екзекуциите, но не намира достатъчно доказателства за прякото участие на Гаравски в тях.

Целият случай започва през 2019 година, когато бившият служител на Специалния отряд за бързо реагиране (СОБР) към полицията се свърза с немски журналисти от "Дойче веле" и им разказва, че е участвал в отвличанията на бившия вътрешен министър на Беларус Юрий Захаренко, политика Виктор Гончар и собственика на няколко критични към правителството медии Анатолий Красовски.

Тримата са сред водещите опозиционни фигури в Беларус от края на 90-те и водят кампания срещу президента Александър Лукашенко, когото обвиняват, че опитва да узурпира изцяло властта в страната след референдум за промени в конституцията, увеличаващи властта на държавния глава.

Захаренко изчезва безследно през май 1999 г., а три месеца по-късно същото се случва с Гончар и Красовски.

Разследванията на беларуските власти не стигат доникъде, което е логично, имайки предвид, че журналистически материали от тогава сочат към участието на началника на СОБР Дмитрий Павлюченко.

До такова заключение стига и разследване на Съвета на Европа от 2003 година, водено от Христос Пургуридес.

"Зад всичко стои Лукашенко", казва в коментар за "Би Би Си" Пургуридес. "В страни като Беларус подобни убийства никога не се случват без знанието на първия човек."

Две десетилетия по-късно се появява Гаравски.

През 2018 г. той прекарва няколко седмици в кома след автомобилна катастрофа в Минск, като по думите му това е било опит за убийство срещу него.

Впоследствие бяга към Швейцария и в продължение на месеци прави неуспешни опити да си осигури политическо убежище.

Снимка: БГНЕС

Две от роднините на жертвите и техния швейцарски адвокат пристигат в съда в Санкт Гален

Едва тогава се свързва с DW и дава обширно интервю, в което публично представя подробности за трите отвличания.

По думите му Захаренко е застрелян в гора, недалеч от Минск, а тялото му е изгорено в крематориум. Гончар и Красовски пък били отвлечени заедно на излизане от публична баня, след което са застреляни и заровени в предварително подготвени гробове.

Гаравски тогава е бил на около 20 години и признава, че е имал участие в отвличанията и отърваването от труповете, но не той е дърпал спусъка при екзекуциите на тримата опозиционери. Това, твърди мъжът, е правил лично началникът на СОБР Дмитрий Павлюченко.

Интервюто за DW формира основата на целия процес срещу Гаравски.

Когато се потвърждава, че той е в Санкт Гален, три неправителствени организации за защита на човешките права и разследване на военни престъпления подават жалби в кантоналния съд. Привлечени като ищци са и близките на тримата убити.

Нужна е една година преди швейцарските прокурори да повдигнат обвинения, за да се стигне до процеса от края на миналия месец.

Webcafe Кофеин

Наръчник на диктатора: Как се оцелява 27 години на власт

Лукашенко създаде един опасен прецедент, който трябва да получи съответния отговор

В него много от показанията на Гаравски се различават значително от това, което казва той пред имиграционните власти и по време на предварителните разпити на прокурорите. Според обвиняемия причината е в неадекватен превод от руски на немски, който става доста неясен, особено когато става въпрос за ролята на обвиняемия в СОБР. 

Самият той отговаря на въпроси доста избиратели и подминава някои от тях, ако смята, че не са релевантни. Въпреки това Гаравски посочва малко известен детайл, който говори, че е виждал наистина една от жертвите. 

Той споделя, че на Виктор Гончар му липсва пръст на крака - нещо, което не е известно освен на близките му и което няма как да се разбере, без човек да е виждал Гончар бос. 

Обвинението настоява за три години затвор и две години условна присъда, но в крайна сметка съдията ги отхвърля с мотивите, че Гаравски не е надежден свидетел и по-скоро е използвал историята, за да получи по-лесно политическо убежище.

Очаква се семействата на жертвите да обжалват решението на съда пред по-висша съдебна инстанция в Швейцария, но това е процес, който вероятно ще отнеме месеци. 

За тях е важно най-сетне да получат потвърждение за това, че близките им са били убити заради политическите им убеждения.