Войната в Украйна успя да върне на дневен ред един въпрос, който винаги е предизвиквал сериозни дебати у нас (а и не само) - трябва ли да бъде върната задължителната наборна служба?
В съседна Сърбия правителството вече предприе действия в тази посока, на север Дания обяви, че удължава времето, което младежите прекарват в казарма, като заедно с това я прави задължителна и за младите жени, а все повече държави повдигат въпроса за връщането на наборната служба в един или друг вид.
Сега президентите на Латвия и Естония - Едгарс Ринкевичс и Алар Карис, в две отделни интервюта отправиха призив към европейските държави, които са членки на НАТО, да положат повече усилия за подготовка за възможна въоръжена конфронтация с Русия.
Балтийските държави посочват връщането на задължителната военна служба и въвеждането на специален данък за отбрана като две възможни действия в тази посока.
Пред "Файнейшъл таймс" Ринкевичс посочи, че страните от Европа трябва да се върнат към нивата на разходи за отбрана от времето на Студената война, ако искат да са подготвени за потенциален сблъсък с Русия.
Според него също така в момента в НАТО има сериозна нужда от дискусия за наборната служба - дали и как точно трябва да се случва тя.
През последните месеци зачестиха предупрежденията, че в следващите няколко години Москва може да се пробва да изпита волята на Алианса да защити своите държави членки, задействайки различни хибридни или дори открити военни атаки срещу държави като Естония, Латвия и Литва.
Латвийският държавен глава признава, че темата за казармата е проблемна. От една страна висшето военно командване в страната му да предпочита да работи с напълно професионални войници, а от друга - самата идея за казарма е крайно непопулярна.
Въпреки това, по думите му въоръжените сили в цяла Европа срещат трудности при набирането на достатъчно кадри, а наборната военна служба ще помогне за изграждането на по-способни запасни сили, които да помогнат за възпирането на Русия.
"Никой не иска да се бие. Но проблемът е, че никой не иска и да бъде нападнат. И никой не иска да види как [случващото се в] Украйна се случва тук", посочва Ринкевичс.
Неговият естонски колега Алар Карис коментира в друго интервю, че си струва да бъде обмислено въвеждането на специален данък, парите от който да отидат за разходи за отбрана.
Европа открай време има проблем с това да изпълнява квотата от 2% от БВП, които да отиват за отбрана, като според Карис подобен данък ще реши проблема.
Латвия, Естония и Литва през последните няколко години сериозно увеличиха своите разходи за отбрана и многократно предупреждаваха останалите държави от НАТО за опасността от руска агресия.
В момента техните бюджети за отбрана надхвърлят 2%, а целта на местните правителства е да увеличат този дял до 3 на сто.
Алар Карис напомня, че 68% от всички военни разходи в НАТО се правят от САЩ - 860 милиарда долара миналата година срещу 404 милиарда долара за всички европейски държави членки и Канада заедно.
Според него нещата трябва да се променят, като съотношението стане поне 50:50 между САЩ и Европа. Естонският президент е на мнение, че това е в интерес на Европа.
Призивът на Карис идва на фона на коментарите от страна на бившия американски президент (и кандидат за нов мандат в Белия дом) Доналд Тръмп, че европейските партньори от НАТО не трябва безрезервно да разчитат на американска защита.
"Това, което казвам, е начин за водене на преговори. Защо ние да защитаваме тези страни, които имат много пари? А Съединените щати плащаха почти за цялото НАТО. Съединените щати трябва да плащат собствения си дял, а не делa на всички", заяви Доналд Тръмп по време на предизборен митинг.
През февруари Тръмп коментира, че Русия "може да прави каквото си иска", ако държавите-членки на Алианса не отделят достатъчно средства за сигурността си. Още от предния си мандат като президент на САЩ обаче той е категоричен, че ако страните в НАТО отделят по 2% от БВП за отбрана, Вашингтон ще спазва ангажиментите си по защитата им.
Междувременно на все повече места в Европа връщането на военната повинност се превръща в реалност.
Латвия върна казармата миналата година, а Швеция и Литва последваха този пример. Държави като Естония, Финландия и Норвегия пък така и не са отменяли отбиването на военна служба.
Латвийският президент Ринкевичс обясни, че решението за връщането на казармата е било породено от две причини - важността в турбулентни моменти като сегашния повече хора да бъдат обучени да се бият, както и попълването на армейския запас в условия на сериозна демографска криза.
Може би и у нас е време въпросът да бъде повдигнат, но по нов начин.
От години насам темата за връщането на казармата се появява периодично, но с фокус върху един вид връщане на мъжествеността у българските младежи.
Ако въобще трябва да говорим за наборна служба в България, то въпросът трябва да бъде погледнат преди всичко от гледната точка на ефективност.
Има ли как армията ни да издържа обучението на наборните сили?
Има ли как да ги обучава по начин, който действително да им даде бойни (или цивилни) способности, или нещата ще се случват отново както преди привикването в казармата да приключи - проформа и за отбиване на номера.
Със сигурност темата за наборните войски е актуална и си заслужава обсъждане. Въпросът е какво може да се направи отвъд простото говорене.
