Това е най-известното и със сигурност най-опасно място в Украйна - отцепената зона на километри около Чернобил.
Сега обаче украинският президент Володимир Зеленски предвижда големи промени за района, в който се случва най-голямата цивилна ядрена катастрофа в историята.
Малко повече от 35 години след трагедията много се е променило в "Зоната", но животът там продължава.
Хората, които се завърнаха по родните си села, след като бяха насилствено изселени през 1986 г., все още живеят там. Съществуването в този иначе обезлюден регион обаче е силно затруднено - замърсените зони често са точно до зеленчуковите градини, нова инфраструктура няма как да бъде изградена, а работа просто няма.
Сега има амбиции всичко това да се промени. За да се преобрази животът на тези малки общности и да се привлекат инвестиции в региона, Киев вече разработва подробен план, който вече е представен за одобрение на украинското Министерство на околната среда и екологията.
В момента Чернобилската зона е разделена на три по-малки зони в зависимост от това колко близо са те до реакторите. Първата зона е в радиус от 10 километра от АЕЦ "Чернобил" и в нея влизат и саркофагът над авариралия реактор, както и най-тежко засегнатият град Припят.
Тази област се смята за "завинаги загубена", защото за разпада на натрупаните радиоактивни елементи ще са нужни 20 хиляди години.
Втората зона е буферна зона или зона за задължително преселение. Селата там са евакуирани, а строителството, отглеждането на земеделски култури, риболовът, ловът и събирането на горски плодове са абсолютно забранени.
Третата зона е на доброволно презаселване. В нея важат същите забрани, каквито са валидни и във втората, но там живеят хора - както местни жители, така и тези, които работят на ротационен принцип в Зоната. Жителите на този район не могат да обновят собствените си домове, да засаждат зеленчуци или да наследяват земя.
Третата територия включва 800 населени места, които нямат работа или какъвто и да било бизнес, който да генерира приходи и данъци. Само в район Народички има 10 хил. хектара загубена земя. Някои отглеждат култури върху нея, но това е едновременно строго забранено и вредно за здравето.
Според Държавната екологична инспекция в район Житомир 5000 хектара замърсена земя се използват за земеделски култури.
Лидерите на малките общности заявяват, че не знаят дали тези лотове земя са заразени, или не, защото нямат съответните карти. За да знаят със сигурност, искат да се проведат проучвания, но според Агенцията за управление на Зоната дори и 1 трилион долара не биха били достатъчни, за да се проучат замърсените земи.
За трансформация на зони две и три се заговори още през 2015 г. от тогавашния министър на екологията Игор Шевченко, но без резултат. След президентските избори през 2019 г. Зеленски подписа три указа, свързани със Зоната.
През април тази година е регистриран и проектозакон, който ще позволи на местната администрация да дава разрешение за обработване на замърсените земи след експертна оценка. Така трябва да бъдат изградени нови инфраструктурни съоръжения и да се разширят съществуващите.
Олга Василиева-Смаглюк, депутат и съавтор на проекта, казва, че за да оцелеят местните общности са необходими нови разрешителни за строеж и земеделие.
Тя подчертава, че регионът се нуждае от туризъм и икономическо развитие, най-малкото защото посетителите на Зоната трябва да имат къде да хапнат после.
Членовете на главния научно-експертен отдел към украинския парламент обаче предупреждават да се действа с повишено внимание. В противен случай хората могат да започнат да строят и развиват земеделска дейност и нови предприятия върху замърсени радиоактивни земи, което на свой ред води до здравословни проблеми.
Предложеният проект пък е разделен на три фази. Първата продължава от 2021 до 2030 г. и предвижда възобновяване на деградиралите екосистеми в рамките на 30-километрова зона около самата АЕЦ "Чернобил".
През това време ще бъдат премахнати мъртвите дървета и унищожените от горски пожари масиви, които представляват 30 на сто от общата площ. След това се предвижда да бъдат засадени нови дървета, които да се превърнат в естествена бариера. Територията, която не може да се използва от човека, ще се използва за изхвърляне на замърсената дървесина.
Саркофагът изисква специално внимание, защото разрушеният реактор под него трябва да бъде демонтиран и погребан, преди да стане истински опасен.
Втората фаза ще продължи от 2031 до 2050 г. Необитаемата част от Зоната се предвижда да се превърне в отворена икономическа зона, която ще приютява инфраструктура за съхранение и преработка на ядрено гориво.
Също през втора фаза ще се развива и туризмът, като се създаде музей и регионален научен фонд за етнокултурното наследство на региона.
Третият етап би трябвало да продължи от 2051 до 2070 г. През това време се планира възстановените поземлени имоти да се прехвърлят за икономическо използване, да се изведат изцяло от употреба другите три чернобилски реактора и да се въведат безопасни за околната среда ядрени съоръжения.
Вместо останалите три блока експертите предлагат да се монтират модулни реактори с малка мощност.
Те би трябвало да бъдат 12 на брой, но тази технология все още е в период на изпитание. Първият такъв реактор ще бъде пуснат през 2026 г. в Айдахо. Друг план за Зоната включва изграждането на завод за рециклиране на литиево-йонни двигатели и производството на въглеродно гориво.
Има и предложения за разработване на мултифункционални полигони за местни и чуждестранни учени и създаване на иновативен чернобилски център за наука.
Но докато властите разглеждат тези планове, положението в чернобилската Зона продължава да се влошава, а хората, които живеят там, са принудени да нарушават закона. За тях това е просто вид оцеляване в лицето на безработица и бедност от едно изцяло друго измерение.
