На 20 години той вече е номер 1 в тениса и се е устремил към първата си титла на "Уимбълдън".
Втората му чиста победа в три сета на свещената трева не беше никаква изненада - и без да покаже максимума от възможностите си, Карлос Алкарас се наложи с 6:4, 7:6 (2), 6:3 над Александър Мюлер.
В третия кръг испанецът се готви за среща с Николас Джари или Джейсън Кублер, а крайната цел е трофеят и нищо по-малко. Защото Алкарас вече е суперзвезда с огромни амбиции и все повече специалисти го сочат и за бъдеща легенда на тениса.
Титлата му на US Open през миналия сезон беше неговият първи триумф за Големия шлем, а сега Алкарас се бори да стане третият най-млад тенисист в историята, печелил "Уимбълдън".
Това, което той прави в момента, е мечта на три поколения Алкарас.
Преди Карлос Алкарас, тенисът е в кръвта и на неговия баща Карлос Алкарас-старши, и на неговия дядо със същото име.
Пътуването до "Уимбълдън" и до върха в тенис ранглистата е дълго, а за да се стигне до успеха, трябва и щипка късмет.
Ако не е финансовата помощ на Алфонсо Лопес Руеда, Алкарас-младши може би щеше да приключи като баща си - многообещаващ тенисист, максимално затруднен от липсата на средства.
Алфонсо Лопес Руеда, освен фен на тениса, е и президент на Postres Reina, водеща компания в производството на торти, десерти и йогурт.
Той е помолен от свой приятел да отиде да види малкия Карлос на червените кортове в Ел Палмар, малко испанско селце в югоизточната част на страната.
Лопес Руеда бързо се впечатлява, защото 10-годишното момче владее удари, които са далеч отвъд възрастта му.
Талантът е налице и е виден отдалеч, но семейството на Карлос разполага със скромни възможности.
Затова Лопес Руеда финансира таланта с 2000 евро, които да му позволят да пътува на младежки турнир в Хърватия. Алкарас достига на финала и там губи, но си печели верен спонсор за години напред.
Postres Reina продължава да го финансира до превръщането му в професионалист и му дава безценната възможност да разгърне потенциала си.
Най-важното е, че Карлитос, както го наричат близките му, напълно оправдава доверието с упоритост, вроден талант, адаптивност и искрена любов към тениса.
"Беше ясно, че ще стане професионалист", категоричен е Давид Аюела, капитан на Алкарас в тима на Испания за младежката Купа Дейвис.
"Беше добро и много работливо момче, беше и много щастлив на корта. Той е настоящето и бъдещето на тениса".
Последната фраза ще чуете много често, когато хората говорят за световния №1.
Алкарас хваща ракетата още на три години и започва да играе с баща си, молейки го до залез слънце за още едно последно разиграване преди лягане.
Паралелно хлапето гледа пред телевизора мачовете на тенис звездите и спонтанно крещи съвети по тях как да сервират и къде да застанат.
Разказва се историята как още на пет години Алкарас среща проблеми с три години по-голям противник, който просто удря твърде силно топката и тя отскача прекалено високо за малкото момче.
Инстинктивно Карлитос се придвижва напред и заиграва на мрежата, където започва да диктува играта с волетата си.
Тази инстинктивна адаптивност е може би най-голямото му предимство и до днес.
Съвсем наскоро на турнира в Куинс клъб беше любопитно да го видим как изглежда като тотален новак на тревна настилка в първия кръг - а след броени дни вече се беше адаптирал и грабна първата си титла на трева.
"Знаех, че Карлитос ще бъде много добър тенисист", уверява Кико Наваро, неговият първи треньор. "Като дете беше невероятно техничен и спечели много турнири срещу по-големи деца".
"На 15 вече играеше на ниво Чалънджър и постигаше много добри резултати".
"Имаше дни, в които изпитваше големи трудности, но на 13 или 14 промени манталитета си и започна да се отнася по-професионално".
"Преди беше ужасен, когато загубеше! Но е важно да имаш тази амбиция и да се ядосваш на загубите. Целта ми беше тези чувства да не му се отразяват, докато е на корта. Ако беше ядосан или плачеше, аз го оставях насаме за известно време и после започвах да си говоря с него", допълва Наваро.
Извън тениса, Алкарас е огромен фен на Реал Мадрид и си е разменял съобщения с футболистите на мадридския гранд, а Винисиус Жуниор няколко пъти го е гледал на живо.
На крехката възраст от 20 години, Алкарас вече има изграден много силен екип, предвождан от треньора Хуан Карлос Фереро - бивш №1 и шампион на "Ролан Гарос", който отказва на други именити тенисисти, за да приеме работата с големия талант.
Друг треньор, Пол Анакон (наставник на Пийт Сампрас и Роджър Федерер), признава, че Алкарас е бил най-завършеният тенисист сред тийнейджърите, които той някога е виждал.
Покрай такива хвалби от всички страни, сега Карлос трябва да се справя с напрежението на фаворит на "Уимбълдън" - роля, която дели с Новак Джокович.
Логично е за него да се говори като за следващия властелин на тениса след окончателното приключване на ерата на голямата тройка - Джокович, Федерер и Надал.
Алкарас обаче не иска да бъде сравняван със сънародника си Надал или с някой друг, нито пък да му се чертае величие още отсега.
Защото величието е нещо, което трябва да си заслужиш - и испанецът се е заел да направи именно това.
