След като в продължение на седмици следихме внимателно грозните краски около раздялата на Джони Деп и Амбър Хърд, политическата реалност в България ударно ни припомни колко по-грозни могат да бъдат разделите.
В сряда следобед, след като по-рано през деня министрите на "Има такъв народ" демонстративно напуснаха заседанието на Министерския съвет, партийният лидер Слави Трифонов обяви, че формацията му излиза от управляващата коалиция и "слага край на тази агония".
Спорно е дали агонията ще приключи с излизането на Трифонов и хората му от властта, особено предвид цялата несигурност, която обгражда политическото пространство у нас в последните месеци.
Сега това усещане за напрежение и несигурност само ще се засили в един 7-партиен парламент, в който повечето парламентарни сили не просто избягват да си говорят, а дори направо им е трудно да съществуват в едно и също пространство.
На всеки беше ясно още от самото начало, че тази коалиция ще е нестабилна. Все пак говорим за обединение, което съдържа в себе си наследниците на БКП - БСП, антикомунистите от "Демократична България", скандалджиите от "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната" - формация, чийто общ образ се градеше около двама мимолетни служебни министри, обещаващи златни гори.
Съответно отношенията между членовете на коалицията съвсем не бяха леки, като това важи с особена сила за оста "Продължаваме промяната" - "Има такъв народ".
С търкания, датиращи още от времето на 46-ото Народно събрание, когато Кирил Петков и Асен Василев бяха все още само служебни министри, а Слави Трифонов и хората му ги атакуваха с обвинения в измама и незаконно двойно гражданство, между тези две сили има натрупано сериозно напрежение.
Според представители и на двете формации комуникацията е трудна още от самото начало на сегашното управление, като от ИТН твърдят, че хората на Петков не споделяли пълната информация по всички въпроси, докато според ПП по-малкият им коалиционен партньор настоявал всичко да се върши според неговите предложения.
Няколко теми обаче предизвикаха наистина сериозен сблъсък между двете партии, а в крайна сметка натрупването при тях доведе и до финалната раздяла. Нека проследим как малките камъчета предизвикаха голямото политическо свлачище:
Кой да бъде управител на БНБ
Първият наистина силен челен удар в рамките на това правителство между ПП и ИТН дойде в спора за позицията на управител на БНБ. Двете формации от управляващата коалиция издигнаха свои отделни кандидати за поста.
"Продължаваме промяната" посочиха председателя на парламентарната си група Андрей Гюров - преподавател по финанси в Американския университет с над 15-годишен опит на експертни и ръководни длъжности в банкови институции в САЩ и Европа, който е консултирал компании като Raiffeisen Austria, BAWAG P.S.K., Unicredit Bulbank и други.
ИТН, на свой ред, заложиха на депутата си Любомир Каримански - бивш съветник по дигитално банкиране в Асоциацията на банките в Люксембург, бивш член на Борда за управление на SEPA разплащания към Европейския платежен съвет в Брюксел, който е работил в няколко банки.
След това започна размяната на критики. Според ИТН Гюров нямал достатъчния необходим опит, за да заеме поста на управител на БНБ, докато от ПП видяха спорни и проблемни моменти в биографията на Каримански.
Стигна се дотам да бъде лансирана идеята Каримански да бъде изпратен като представител на България в Световната банка, но премиерът беше категорично против той да поеме управлението на БНБ. Неофициалните обвинения срещу депутата на ИТН бяха, че имал връзки с кръговете около ДПС.
В крайна сметка ПП изтеглиха кандидатурата с Андрей Гюров с очакване ИТН да направят същото, но те настояваха Каримански да бъде гласуван за управител на БНБ. На гласуването в Народното събрание единствено хората на Слави и ДПС подкрепиха кандидатурата на депутата за гуверньор на БНБ.
След обявеното от Слави Трифонов оттегляне на ИТН от властта, премиерът Кирил Петков коментира пред bTV, че Каримански е бил отхвърлен като потенциален управител на Народната банка като "опасност", тъй като е имало риск той да не изпълни ролята на истински гуверньор.
Ветото за преговорна рамка за членство на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС)
Наложено още от третия кабинет на Бойко Борисов под влиянието на ВМРО, ветото над Скопие се превърна в друга водеща причина за спорове в управляващата коалиция още от самото ѝ начало.
Тук обвиненията на "Има такъв народ", от чиято квота е и външният министър Теодора Генчовска, са, че премиерът Кирил Петков води собствена външна политика, заобикаляща министър Генчовска. Доскоро Петков опитваше да тушира това напрежение, като заявяваше публично, че ветото над Северна Македония за ЕС няма как да бъде вдигнато без гласуване на парламента и без широко одобрение.
Въпреки това скептицизмът на ИТН и лидера им Слави Трифонов продължава. На няколко пъти той, заместникът му Тошко Йорданов и други представители на партията излизаха в медиите, за да алармират, че Петков се опитва под външен натиск да вдигне тази блокада.
В изказването си за излизането на "Има такъв народ" от коалицията Трифонов обърна специално внимание на въпроса, като дори посочи, че премиерът си имал и втори, личен външен министър - Весела Чернева, с която търсели начин да се води различна политика по отношение на Северна Македония.
Теодора Генчовска пък коментира, че е получила информация от европейски депутати, според които премиерът дава сигнали, че ветото над Скопие ще бъде вдигнато или заобиколено. По думите ѝ също така във Външно имало документи с гриф "Поверително" за паметни записки от срещи на министър-председателя с европейски дипломати, на които въпросът е обсъждан.
До момента официалната позиция на Кирил Петков по въпроса е, че ако Северна Македония ще промени конституцията си и в нея ще бъдат вписани българите наравно с останалите народности, преди да започне преговори за европейски членство и ЕС, ще се случи първата междуправителствена конференция, гарантирана от европейските ни партньори.
Според премиера Слави Трифонов и хората му играят националистическата карта за Северна Македония, за да клатят правителството.
Петков изтъкна, че България има три ясни изисквания, за да има прогрес по темата Северна Македония - 1) спазване на рамковата позиция, която беше приета от българския парламент; 2) включване на българите в Северна Македония в конституцията на РСМ, за да бъдат защитени техните права; 3) договорът за добросъседство да се изпълнява.
Новият вид на антикорупционната комисия
Според пресконференцията на премиера Кирил Петков, веднага след обявеното от ИТН излизане от управляващата коалиция, търкане между двете партии е имало и по въпроса с това как да изглежда антикорупционната комисия, известна със съкращението си КПКОНПИ, и кой да застане начело в нея.
Петков изтъкна, че един от приоритетите на правителството още от самото му начало е било създаване на нов закон за КПКОНПИ, който да предефинира борбата с корупцията.
Според него също така ИТН са имали своите настоявания по този закон - към комисията да бъде създаден специален борд от поне 4 човека, като всяка партия да има свой човек в този борд и съответно да има правото да налага вето върху разследвания на КПКОНПИ, които смята за неподходящи.
Министър-председателят изтъкна също така, че ПП имат намерение да издигнат за нов шеф на антикорупционната комисия Бойко Рашков - лице, което според Петков се е доказало в борбата с корупцията в ролята си на вътрешен министър.
Шефът на кабинета на премиера - Лена Бориславова, на свой ред изтъкна, че ИТН през цялото време е саботирала всяка една стъпка, свързана с съдебна реформа и контрол.
От ИТН имат друга версия, лансирана от депутатите им Любомир Каримански и Станислав Балабанов. Според нея Кирил Петков е поискал Рашков да бъде махнат от МВР и преместен в КПКОНПИ, защото сегашният министър е "прекалено възрастен човек и не е в състояние да извърши реформата в МВР и не му стиска да уволни 7000 души полицаи" (по думите на Балабанов в кулоарите на НС). Вместо това Петков искал "да скрие" Рашков в КПКОНПИ, "защото той така или иначе е следовател по професия и там ще го използваме за някакви други неща" - отново Балабанов цитира свой разговор с премиера.
Според него също така целта на тази рокада, както и на закон, писан от Министерството на финансите, била ПП "да овладеят още един регулатор, за да го превърнат в бухалка и да консолидират цялата изпълнителна власт и да управляват еднолично".
Според Каримнски, който повтори същата теза за казаните от Петков думи за Рашков на коалиционен съвет, било много по-нормално да има първо нов закон за КПКОНПИ, а едва след това да се слага началник на комисията.
Къде отиват парите за пътища
Или последната капка, след която чашата на коалиционното търпение преля и предизвика буря от недоволство. Преди Слави Трифонов да излезе с изказване по партийната телевизия 7/8, трима от министрите на "Има такъв народ" демонстративно напуснаха заседанието на Министерски съвет, на което се обсъждаше актуализацията на бюджета.
Причина за излизането на министрите е отказът на премиера Петков и на вицепремиера Асен Василев да се отпуснат пари за изплащане на задължения на държавата към пътни строители за вече построени отсечки и тепърва започващи строежи.
Според ПП министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов е поискал увеличаване на бюджета за министерството си с 3 милиарда и 600 милиона лева, за да бъде платено допълнително с тях на фирми, които през последните месеци са били разследвани от министъра на вътрешните работи Бойко Рашков.
Някои от фирмите, за които са предвидени плащания от МРРБ, са разследвани за източване на държавни средства през кухи фирми и безимотни хора, обясни на пресконференцията на ПП Рашков.
"Напоследък стана известно, че в Министерството на регионалното развитие се подготвя отново да се финансират същите фирми, без да се планира, да се потърси сметка за тези огромни финансови ресурси, които до този момент са потънали в тези фирми, които са били близки до кабинета "Борисов", допълни тогава той.
Междувременно според премиера Петков номинацията на Гроздан Караджов за министър на регионалното развитие и благоустройството е била изненадваща по начало, включително и за част от хората в ИТН, тъй като тя е била "спусната в последния момент от някакви сили".
По-късно същата вечер пред bTV Петков коментира, че Караджов е просто "брокер" в отношенията му със Слави Трифонов.
Самият Гроздан Караджов отговори на тези обвинения като ги обяви за лъжа и обвини Петков в клеветене на собствения си кабинет в опит да спаси разпадащото се управление.
Според министъра на благоустройството самото гледане на актуализацията на бюджета е било изненадващо за министрите, като преди това то не е било обявено в точките от дневния ред.
По думите на Караджов също така парите за пътно строителство не са поискани от него самия, а са приети от Народното събрание, когато беше прието МРРБ да изплати стари задължения на нарочените от премиера "крадливи фирми".
"Ние с ИТН внесохме решение да не им се плаща, а на 14 април в свое интервю Кирил Петков казва, че обещава държавата да разплати първите 600 милиона лева сега, а до 30 юни да им се изплати цялата сума", обясни още Караджов.
Според него премиерът прави неточни внушения и лъже за парите за пътища, тъй като те са необходими за покриване на стари задължения от 2020 г., 2021 г. и 2022 г.
"Сметнете за три години, имаме необходимост да покрием вече изработени договори за 2020 г. и 2021 г. от около 1 млрд. лв.", това заяви по повод поисканите от регионалния министър Гроздан Караджов допълнителни 3,6 млрд. лв. за МРРБ.
9 млрд. лв. изчезнали за 9 дни - и въобще как правителството управлява финансите на държавата
Слави Трифонов още от 2021 г. има несъгласие с това как Асен Василев вижда финансовата политика на България и го е заявявал много пряко в свои изказвания. В рамките на това управление неговият финансов експерт Любомир Каримански неведнъж изрази собствения си скептицизъм за финансовата политика на кабинета, особено по време на лансирането на плановете за приемане на еврото към 1 януари 2024 г.
При обясняването на основните причини ИТН да напусне управляващата коалиция обаче, Слави Трифонов беше много директен в изразяване на тези притеснения, като дори стигна до там да заяви в прав текст, че правителството тласка страната към фалит.
Проблемното управление на финансите на правителството - това беше основната теза, около която Слави Трифонов оформи причините да напусне коалицията. Партийният лидер изтъкна, че "в държавата хвърчат едни милиарди нагоре-надолу", като според него няма достатъчно информация за харчовете на правителството, при това за големи суми.
"Никой не знае за какво се изхарчи най-голямата сума в историята на България - 9 милиарда лева за 9 дни през декември 2021 г. Четири милиарда се източиха от енергетиката и се изхарчиха за текущи нужди. Тоест, вземаха се пари от енергетиката и се харчеха, защото няма достатъчно други приходи. Милиард и двеста милиона от държавните дружества се взеха, за да се купи зърно. Но зърно няма, а и милиард и двеста няма", изтъкна Трифонов във видеообръщението си.
Той допълни още, че планираните в актуализацията на бюджета мерки, само ще увеличат инфлацията и ще обезценят парите на хората.
Впоследствие от "Продължаваме промяната" отговориха, че има пределно ясен разчет за средствата, изразходени през декември 2021 г. По-късно същата вечер от Министерството на финансите публикуваха структурата и вида на разходите за този месец.
"Традиционно през месец декември са концентрирани значителни по размер разходи, които превишават отчетените през предходните месеци на годината. През последните 20 години, без изключение, включително и за годините, за които в годишен план е отчетен бюджетен излишък, размерът на разходите през месец декември е съществен. Статистическите данни на Министерството на финансите показват, че през всичките години след 2000 г. бюджетните разходи по КФП за декември превишават постъпленията за месеца и на месечна база е отчетен дефицит по КФП", се казва в съобщението на МФ.
Подробният разчет на разходите на държавата за декември 2021 г. може да бъде намерен на сайта на Министерството на финансите.
В заключение
Всички тези сблъсъци показват, че разривът през шестте месеца на управление на това правителство просто се е увеличавал, докато не е стигнал точката си на кипене при отказаните плащания в актуализацията на бюджета, поискани от ИТН.
Каквито и да са причините за този разрив - отказани кадрови назначения, неотпуснати плащания, отклонения от коалиционното споразумение или нещо друго, реалният резултат е, че излизането на "Има такъв народ" от коалицията означава повече политическа нестабилност за цялата страна. И в крайна сметка почти сигурно ще доведе до разпадането на 47-ото Народно събрание много преди официалния край на мандата му.
А когато дойде време за нови парламентарни избори, твърде вероятно е и ИТН, и ПП да се окажат наказани от избирателите. Гласоподавателите никога не са обичали онези, които не използват дадения шанс да управляват.
