Още от нощта на изборите една теза успя да се утвърди сред експерти и коментатори - единственият шанс за правителство в предстоящото 49-о Народно събрание (НС) е "Голяма коалиция" между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ).
Вотът на българите на изборите в неделя не оставя кой знае какви опции за постигане на мнозинство в новия парламент.
След като "Възраждане" за пореден път обявиха, че няма да се коалират с никого и няма да подкрепят никого, остават само три работещи опции за постигане на поне 121 депутати: ГЕРБ-СДС + ДПС + БСП; ПП-ДБ + ДПС + БСП и Голямата коалиция.
Първите две опции обаче изискват както сериозни морални гимнастики, така и доста компромиси, без да дават особено стабилно мнозинство.
Затова и повечето анализатори са на мнение, че шансът е в общите действия между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, поднесени под някаква форма, като това би осигурило постигането на достатъчна стабилност, която да ни извади от постоянната спирала на избори.
На чисто идейна база, между двете коалиции има много попадения, особено по отношение на външната политика и ангажираността към евроатлантическите позиции на България.
Още повече - и двете формации публично искат да се сложи край на извънредно дългото управление на президента Румен Радев и служебните му кабинети.
Различията на идейна основа идват предимно между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" в частта с финансовата политика, като там ГЕРБ искат по-строга фискална дисциплина, докато ПП застъпват тезата, че вдигането на стандарта на живот е по-важен. Въпреки това обаче и двете партии са показвали преди, че могат да преговарят и да постигат компромиси.
На теория такава колаборация би трябвало да сработи. На практика нещата стоят по доста по-различен начин.
Помежду си ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ изпитват остра неприязън, която е толкова силна, че се е превърнала в откровен антагонизъм.
За ПП-ДБ ситуацията е още по-сложна. Една солидна част от техните избиратели гласуват с идеята, че потенциално управление на тази коалиция ще работи за разкриването на корупционни измами от времето на Борисов и ще работи за това той да влезе в затвора.
Много от електората на градските демократи вярват, че основна задача в момента е да се разбие моделът на управление на ГЕРБ, който те свързват неразривно с мръсни схеми, корупция и злоупотреби с власт.
Това са хора, които все още си спомнят снимките от нощното шкафче, припомнят разследването за къщата в Барселона и не биха се примирили с това партийният лидер да бъде оставен на мира. Те искат да го видят преследван от закона.
И за тези избиратели всяка колаборация с бившия премиер и хората му ще е равносилна на поражение и на откровено предателство.
От друга страна обаче, съществува и друга група избиратели на ПП-ДБ, която вижда сегашните проблеми и политическата криза, в която България се намира в момента, като по-голяма заплаха. И по-важна за решаване.
За тях президентът Радев и действията на служебния кабинет, особено по отношение на външната политика, предоставянето на помощ за Украйна и енергетиката, са реална опасност, на която трябва да се даде отговор.
Държавният глава открай време демонстрира периодични залитания към Русия и лансира опорните точки на Кремъл, а служебният енергиен министър Росен Христов направи всичко по силите си да ни върне към договора с "Газпром" за доставки на газ.
Тепърва предстои служебният кабинет да представи свой вариант за държавен бюджет, който също може да остави доста поле за критики и недоволство.
Затова и тези избиратели виждат в евентуално разбирателство с ГЕРБ единствен реален път за излизане от сегашната политическа криза, която да осигури редовно управление, да сложи край на служебния кабинет и властта на Радев, а освен всичко друго и да пресече възходящия тренд на откровено русофилската "Възраждане", която от избори на избори трупа около себе си повече протестен вот.
Всичко това изправя "Продължаваме промяната-Демократична България" пред един сложен и почти нерешим ребус, в който все някоя част от избирателите им ще се почувства измамена.
Коренът към решението на тази дилема изисква приемането на една изключително трудна и горчива истина за коалицията - когато става въпрос за "изчегъртването" на ГЕРБ, те се провалиха.
Резултатът на Борисов и хората му е показателен за това, че тази партия няма да изчезне просто така. Партията има структури навсякъде в страната, включително дори и по селата, като всичко това работи като добре смазана машина.
ГЕРБ успя да оцелее дори и периода на тежка изолация от останалите политически сили през 2021 г. А тогава беше може би най-добрият шанс тя да бъде отслабена.
Партиите на промяната така и не успяха да действат единно и координирано в онзи момент, за да отрежат малко по малко достъпа на ГЕРБ до лостовете на властта. Вътрешните крамоли между отделните политически сили, хаотичното поведение и - не на последно място - струпването на огромно количество външни кризи доведоха до изпускането на отворилата се възможност.
Правителството на Кирил Петков не успя да издържи и година и падна след обръщането на "Има такъв народ", с което парадигмата беше променена, а Борисов започна да излиза от изолацията.
В момента той отново е първа политическа сила дори и след обединението на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" и след идеята за постигане на мощен, единен фронт срещу модела на старата власт.
Това означава, че нещо в стратегията на ПП-ДБ не е проработило, че трябва промяна. Да се продължи с преследването на идеята, че по този начин ГЕРБ могат да бъдат унищожени, не води до успех.
В политиката, както и в природата, успява този, който може да се адаптира най-добре към обстоятелствата. А сегашната ситуация, цялостното настроение сред обществото и ако щете - интересите на държавата, изискват България да излезе от политическата криза.
А това изисква редовно правителство с мнозинство зад него. Затова и ПП-ДБ трябва да покажат способност да се адаптират към ситуацията - да покажат, че могат да откликват на сегашното положение, да адресират най-наболелите проблеми и да се прегрупират.
Никой не казва, че ПП-ДБ трябва да зарежат напълно борбата срещу модела "Борисов". Едно примирие с ГЕРБ сега обаче може да осигури достатъчно спокойствие, за да може България да се възстанови достатъчно, а също така и самите партии да си върнат силите.
При това в случая действително говорим за примирие, а не за партньорство - алтернативи като експертен или програмен кабинет с лица, които да са еднакво отдалечени и от двете партии, могат да спестят част от главоболията и срама от една истинска коалиция.
Преди да се излъчи такъв кабинет обаче двете коалиции със сигурност трябва да застанат на масата за преговори и да преговарят наистина - за програма на правителството, за хора, за законови промени (като връщане на изцяло машинното гласуване и прокарване на съдебна реформа например).
Именно в тези преговори ПП-ДБ могат да покажат, че въпреки волята за консенсус имат и силата да отстояват своите позиции. Или да се провалят опитвайки се. Успехът ще зависи от тях самите.
Дали обаче коалицията ще избере този път, все още е твърде спорно.
Вижда се, че поне лидерът на "Да, България" Христо Иванов намеква за подобно нещо, но тук говорим за няколко партии, всяка от които със свое ръководство и свой национален съвет. И отказът от разговори поне към момента изглежда като по-лесното решение.
Никой не трябва да си прави илюзии, че за ПП-ДБ общите действия с ГЕРБ под каквато и да е форма няма да са жесток трус. Те ще доведат до загуба на електорат, до разочаровани привърженици и до загуба на морални позиции.
Още повече - Борисов ще получи признание, каквото търси от години насам, та дори и то да бъде дадено негласно.
Колаборацията с него ще е истински труден ход, докато да се продължи да се говори за сакове, чекмеджета и къщи в Барселона е игра на сигурно.
Никой обаче не е казал, че в политиката има само лесни решения. Нито, че винаги са правилните.
