Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На старта на кампанията: Какво да очакваме от основните играчи преди изборите на 2 април

Кой къде се намира и какви са перспективите пред партиите и коалициите Снимка: БГНЕС
Кой къде се намира и какви са перспективите пред партиите и коалициите

България се е отправила към петите си парламентарни избори в рамките на последните две години. За това време страната мина от възторга на новите партии за смяна на модела на управление, през трудна и крехка коалиция, та до ситуация, в която формирането на редовна власт изглежда почти невъзможна задача.

Може ли вотът на 2 април да произведе най-сетне едно Народно събрание, което да преодолее политическата криза, да създаде редовен кабинет и да започне да работи по приоритетните задачи пред България?

Трудно, но не и невъзможно.

Патовата ситуация между политическите сили може да намери решение, само ако партиите решат да предприемат действия, които няма да се харесат на електоратите им. А сякаш единственият шанс нещата да се променят, е да се вкарат в действие нови променливи.

Социологическите проучвания показват, че около 40% са онези, които заявяват категорична готовност да гласуват, но същевременно с това голям е и делът на тези, които се колебаят. По традиция социолозите отбелязват, че много малка част от колебаещите се дали да отидат до урните в крайна сметка го правят.

Цялото усещане за затворен кръг и за безсмисленост на цялото упражнение на изборите по-скоро би затвърдило тази тенденция и би бутнало страната отново към ниска избирателна активност, в която партийните ядра ще са решаващи.

Въпреки това една изненада с броя на гласуващите в положителна посока може коренно да промени създалото се статукво и да доведе до ситуация, в която политическите сили ще са принудени да действат, вместо да протакат до вота за местна власт.

Дали ще видим такава изненада, зависи вече от самите нас, както и от предизборната кампания, в която политическите сили ще се опитат да ни убедят, че си заслужава да дадем гласа си за тях.

По традиция правим преглед на това с какви позиции влизат в предизборната кампания основните играчи, както и какво можем да очакваме от тях през кампанията.

Поне към момента политическата картина според проучванията на социолозите от последния месец показва една патова ситуация, в която пет политически сили имат може да се каже сигурно място в следващия парламент, докато още 2-3 имат потенциалния шанс да попаднат в 49-ото Народно събрание.

Ето какви данни показват проучванията на "Алфа рисърч", "Галъп интернешънъл" и "Тренд" от февруари месец:

Партия / Агенция Алфа рисърч (21.02. - 27.02. Галъп (2.02. - 12.02.) Тренд (4.02. - 11.02.)
ПП-ДБ 26.40% 27.10% 24.80%
ГЕРБ-СДС 25.20% 26.10% 25.60%
ДПС 13.20% 13.40% 12.80%
Възраждане 11.30% 12.30% 11.90%
БСП 7.40% 8.60% 8.90%
Български възход 3.80% 4.20% 4%
Левицата 3.60% - -
ИТН 3.20% 3.90% 3.30%
Други 5.90% 4.40% 3.90%
Не подкрепям никого - 4.80%

*Важно е да се отбележи, че в проучването на "Галъп" резултатът на "Български възход" е сумарен с този на респондентите, които отговарят, че биха гласували за ВМРО, тъй като по това време имаше преговори за общо явяване на двете формации.

Какво следва обаче от тези цифри?

"ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА - ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ"

Коалицията на двете политически сили не се случи за предишните избори на 9 октомври 2022 г., но сега лидерите им очевидно са стигнали до извода, че обединението е най-разумният път за действие, поне ако искат да се борят за първа политическа сила.

Смята се, че към това обединение ще бъдат привлечени и други, по-малки партии и граждански организации. Идеята е да се изгради достатъчно широк фронт с прогресивен и прозападен уклон, който да противостои на връщането на ГЕРБ на власт.

Засега коалицията ПП-ДБ, както стана известно обединението, има съвсем реални шансове да се бори за първото място. От една страна, тук имаме две формации, които разчитат на по-широка периферия от избиратели, които да бъдат активирани преди изборите, а от друга - сериозен фактор за привличане на вот от българите, живеещи зад граница.

Снимка: БГНЕС

Проблемът пред мобилизирането на този допълнителен електорат се явява позицията, в която ПП-ДБ се намира в момента - дори да станат първа политическа сила, шансовете да успеят да съставят правителство е много, много малък.

48-ото Народно събрание приключи с много обтегнати отношения между двете формации и бившия им коалиционен партньор БСП, а простите сметки показват, че сама тази нова коалиция няма как да вземе 121 народни представители.

Дори и да се затоплят отношенията със социалистите, което поне към момента изглежда малко вероятно заради острите разлики в позициите им по ред въпроси, ПП-ДБ ще имат нужда от много повече подкрепа, за да могат да оформят собствено управление.

А когато останалите политически сили се очертават да бъдат ГЕРБ-СДС, ДПС, "Възраждане" и потенциално "Български възход" или "Левицата"... шансовете за подкрепа за кабинет на ПП-ДБ падат драстично.

Затова и формацията много внимателно трябва да избере стратегията си за предизборната кампания. Възможен ход е да търсят символа на първото място и първата политическа сила като незаобиколим фактор за управлението на страната и оттам да градят образа си на водещия играч за бъдещето на страната.

Каквото и да изберат, тези градски демократи трябва да вкарат наистина сериозни сили и ресурс в кампанията си, за да успеят да съберат подкрепа по места в страната и да създадат около себе си усещането за енергичност и действие.

Другият потенциален проблем за коалицията е нещо, което сме виждали вече при други широки обединения от този тип - вътрешните драми, недоволства и отцепвания. Вече видяхме няколко пукнатини около реденето на листи, които засега бяха запушени относително добре. Но до изборите има време, а борбата за преференции се очертава да бъде жестока.

Дали обаче това ще се превърне в поредица от скандали, както стана едно време с Реформаторския блок, или този проблем ще бъде избегнат, е въпрос, по който партиите в коалицията трябва да работят активно.

ГЕРБ-СДС

Снимка: БГНЕС

Още с избора си на слоган на кампанията, от формацията на Бойко Борисов залагат много ясно какво послание ще гонят - "За стабилна България отново".

Идеята тук е повече от ясна - партията изкара около десетилетие на власт, в което успя да се размине със сериозни икономически проблеми, докато в момента страната ни, подобно голяма част от света, се намира сякаш в сърцето на торнадо от дестабилизиращи фактори. Затова сега ГЕРБ посочват себе си като единствения играч, който може да върне обратно стабилността.

За целта обаче на партията на Борисов и коалиционният им партньор СДС ще им трябва много повече от думи, тъй като те са изправени пред същата патова ситуация, пред която се намират и ПП-ДБ. Формацията не разполага с особени възможности за постигане на мнозинство в следващия парламент, освен ако нещо не се промени значително.

ГЕРБ-СДС вече веднъж попадна в подобен капан в миналото Народно събрание, когато опитът им да направят експертно и възможно най-непартийно правителство се провали безславно.

За разлика от ПП-ДБ обаче Борисов разполага с два фактора на своя страна, които може да използва поне в кампанията - още от края на предишния парламент той демонстрира отвореност към различни коалиции - формални или неформални, както и внушението, че може да създаде правителство.

На онази знаменита среща за третия мандат с БСП бившият премиер си позволи да направи смела крачка встрани и дори да заговори за евентуални съвместни действия със социалистите под някаква форма. Това, разбира се, не беше прието с особено радушно или положително от електората на ГЕРБ, но за сметка на това показа готовност да се направи трудна крачка за излизане от кризата.

Другият потенциален партньор за формацията тук би бил ДПС, които открай време говорят за отговорно поведение в интересите на държавата и преодоляване на различията. Двете формации заедно обаче много трудно могат да постигнат 121 депутати. За целта те трябва да активират десетки хиляди избиратели на своя страна, като нещата отново ще са на кантар.

Въпреки това дори самата потенциална възможност може да бъде използвана от пиарите на ГЕРБ, за да лансират идеята, че това е партията, която единствена може да изкара страната от кризата. С малко късмет за тях, това може да привлече колебаещи се избиратели, които са готови на всичко, само и само да не ходим през няколко месеца на избори.

Така че ако има някой, който може да се възползва от стратегията на "по-малкото зло" на тези избори, то това е ГЕРБ-СДС.

ДПС

Снимка: БГНЕС

Партията на Мустафа Карадайъ открай време има ясна стратегия за предизборните кампании, в които залага на силна работа на терен, при това с фокус върху местата с етническо турско население или със силна концентрация на представители на други малцинства.

Едва ли това ще се промени на тези избори, като очакванията са кампанията на ДПС да е по-малко фокусирана върху медийния си аспект и да залага повече на живи срещи, събития и обикаляне на кандидатите, наред с други активности.

Движението също така разчита на силна подкрепа от чужбина, която ако бъде активирана, може да повиши крайния резултат на формацията с няколко десетки хиляди гласа (което в общата сметка са няколко депутата повече).

Прави впечатление, че бизнесменът Делян Пеевски, който е под санкции от САЩ по Закона Магнитски, отново е водач в два избирателни района. Това показва, че партията е по-заинтересована от това да оптимизира изборните си резултати, отколкото да чисти имидж за потенциални коалиции след изборите.

Последните избори показаха, че партията на Карадайъ има стабилен твърд електорат, но почти никаква периферия в страната, като увеличението на гласовете ѝ идва от вота зад граница.

Засега формацията изглежда като стабилна трета политическа сила, но дали ще се запази там зависи от фактори като избирателната активност, както и представянето на другите партии.

"ВЪЗРАЖДАНЕ"

Снимка: БГНЕС

Партията на Костадин Костадинов демонстрира на предишните избори умението да трупа политически активи, като успя да увеличи резултата си над два пъти в сравнение с ноември 2021 г.

Сега амбициите на "Възраждане" са да повторят успеха си и да натрупат още по-голямо представителство в 49-ото Народно събрание. И имат всички необходими условия за това.

Антисистемният характер на националистическата формация, нейните ясни позиции за войната в Украйна, както и подготвяният от тях референдум за приемането на еврото дават предпоставка за засилване на изборния резултат на партията.

Причина за това е, че недоволството от политическия елит и системните партии отваря ниша от разочаровани избиратели, които са готови да се увличат по по-радикални идеи.

С продължаващия срив в позициите на БСП, Костадинов и хората му се очертават като водещата проруска партия в страната, а опитът им да организират допитване, което да наложи държавата да отложи приемането на общата европейска валута, само засилва позициите на "Възраждане".

Формацията продължава да поддържа комуникация "близо до хората" с електората си, а докато референдумът създава усещането за "кауза" около партията, което може да засили допълнително представянето на формацията.

Въпреки това не трябва да бъде подценяван един фактор около партията - нейният лидер Костадинов е изключително поляризираща фигура, което макар да привлича някои избиратели, може да отблъсне много други. Той звучи радикално и революционно и това е неговата сила, но също така може да се превърне в негова слабост отвъд даден момент.

Или казано с други думи - сегашният характер на "Възраждане" и нейния лидер може да постави един изкуствен таван за растежа на формацията.

Партията се възползва често от силна подкрепа от чужбина, както и от активиране на "тихи" електорати, което прави прогнозирането на резултатите ѝ много трудно. Въпреки това, очакванията са "Възраждане" да се бори за трето-четвърто място с ДПС.

"БСП ЗА БЪЛГАРИЯ"

Снимка: БГНЕС

В момента изглежда, че социалистите на Корнелия Нинова продължават своя устремен път надолу. Само допреди три години те бяха втора политическа сила, докато прогнозите сега определят на формацията резултат в рамките на 7-8%. И то с уговорката, че досега в предизборните проучвания социолозите винаги са надценявали резултата на червените и на избори партията е получавала по-малко.

В последния месец БСП претърпя ново изгонване/махане на свои знакови лица, сред които личат имената на евродепутата Петър Витанов и на кмета на Перник Станислав Владимиров. От партията твърдят, че засега няма отлив на членове и ситуацията е повече медийна постановка, отколкото реален проблем, но това ще се провери на изборите.

На червените ще им е изключително трудно да излязат от сегашната спирала на загуба на електорат, в която влязоха още на изборите през април 2021 г., тъй като оттогава насам БСП не е показала нищо особено ново или значимо, което да привлича гласове.

По всичко личи, че за тази кампания социалистите ще заложат на послания в две основни посоки - свършените неща в социалната сфера (безплатни детски градини и ясли, безплатни учебници за учениците, ръст на пенсиите и минималните заплати, увеличение на майчиските надбавки и т.н.) и борбата срещу "джендър идеологията".

По второто направление БСП дори започва кампания за набиране на подписи за организиране на референдум, като към него вече се прикачват различни публични лица - родителски организации, общественици, хора от средите на изкуството и спортните среди.

Макар организирането на референдум да се показва като добър ход за активиране на периферии от възможни избиратели, не е сигурно, че то работи като лекарство за всевъзможни политически проблеми. Макар да привлича внимание и да предизвиква скандали, темата за т.нар. "джендър идеология" не е водеща за българското общество. И освен ако БСП не успеят да я вкарат сред водещите проблеми на средния българин, може този опит за референдум да се окаже поредният халосен патрон, изстрелян от социалистите.

В социологическото проучване на "Алфа рисърч" вече беше отбелязано, че партията губи електорат в полза на "Възраждане", "Български възход" на Стефан Янев и новосформиралата се лява коалиция "Левицата".

Така в момента БСП има силни конкуренти по русофилска линия, по линия на автентични леви идеи, както и по линия на социално-консервативния си подход. И ако червените не искат да продължат да губят още и още избиратели, трябва да намерят начин да се докажат като водещ и активен играч поне по една от тези три линии. А това означава свежа и дейна кампания с много ясни и категорични послания за бъдещето на страната.

Без това просто ще получим "още от същото", което за последните четири вота се доказа като губеща стратегия.

"БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД"

Снимка: БГНЕС

Партията на Стефан Янев успя по някакъв начин да се промъкне в 48-ото Народно събрание, но дали ще успее да повтори успеха си и сега? За предишните избори "Български възход" имаше един умерен, но все пак твърд подход на търсене на неутралитета, който намекваше за целена близост с Русия, но в парламента Янев и хората му подкрепиха оръжейната помощ за Украйна и гласуваха "прозападно" при почти всяка отдала се възможност.

Формацията не заема и кой знае колко ясни и категорични позиции, което се превърна и в спънка за преговорите им за общо явяване с ВМРО, както посочиха войводите в свое съобщение до медиите.

Въпреки това обаче "Български възход" в предишния парламент имаше около себе си образа на потенциална "смазка" за разбирателство между останалите партии - фактор, който евентуално би имал шанса да събере иначе твърде остро противоречащи си политически сили.

Въпросът е дали този имидж ще е достатъчен за партията да се озове отново в парламента? Вероятно отговорът на този въпрос ще зависи от активността на изборите и от това колко от гласоподавателите на партията от предишния вот пак ще бъдат убедени да гласуват за нея.

Според социолозите в момента Янев и хората му са на ръба за влизане в парламента с резултати между 3,8% и 4%. Ако той направи една силна и стегната кампания, в която заложи да стегнати послания и убеждаване на лидери на мнение по места, вероятно е възможно да се завърне в парламента.

Ако не, шансовете вниманието да пада все по-малко върху него и партията му и да се премества към други, по-интересни формации, са големи. А оттам до спадане на изборния резултат пътят е кратък.

"ЛЕВИЦАТА"

Снимка: БГНЕС

Тази нова коалиция от партии на бивши членове на БСП се е прицелила не само към влизане в парламента, но и към обновяване на лявото политическо пространство у нас. Въпреки че е спорно доколко подобно обновяване може да се случи с толкова стари лица, в момента тази формация има шанс да просперира на фона на кризата в БСП.

Това, което "Левицата" може да предложи на избирателите, са лица, които действително имат представа какво представлява лявата идеология и потенциално могат да формират платформа за това политическо пространство.

Тук има обиграни политици като Мая Манолова, Татяна Дончева и Георги Кадиев, които винаги са успявали да пазят определено реноме на "потенциално разумни партньори", но все пак, за да има шансове, тази коалиция трябва задължително да излезе от образа на "бившите другари от БСП".

В противен случай ще останат като поредния подобен опит за пресъздаване на "партията майка", какъвто сме виждали вече редица пъти.

"ИМА ТАКЪВ НАРОД"

Снимка: БГНЕС

Слави Трифонов и сценаристите отново са тук с намерението да се завърнат в парламента, където да гарантират, че Народното събрание няма да пречи на един потенциален референдум за президентска република. Общо взето това обобщава всичко около ИТН.

Формацията се е заела сериозно с намерението си да събира подписи за националното допитване, докато междувременно разказва за опита си в коалицията с ПП, БСП и ДБ.

Трифонов продължава да има своите фенове, които вярват на неговата версия за събитията и които смятат, че вкарването на прът в колелото на политическия живот на страната е нещо, от което България има нужда.

С оглед на множеството напуснали структури и лица на формацията, включително бившият шеф на парламента Ива Митева и острието Любомир Каримански, общото усещане за разпад на бившата първа политическа сила от 46-ото Народно събрание е осезаемо.

Истинският въпрос около представянето на партията е доколко референдумът ще им помогне да съберат избиратели за себе си. Ако притегателната сила там не е достатъчна, вероятността ИТН отново да гледат парламента само по телевизора е голяма.

***

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Истината е, че в момента държавата има нужда от сигурно управление, което да ни преведе през следващата поне година, тъй като в момента страната преминава през сериозен проблем с инфлацията в цените на храните, изостава с приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Колкото до влизането в еврозоната, там не просто страната ни изостава от плана, но трябва да премине през една силна и ясна кампания, която да покаже какво да очакваме при евентуално приемане на еврото (по възможност без тоновете руска пропаганда по въпроса).

Да не забравяме, че все още страната действа по Бюджет 2022, а страната е в третия месец на 2023 г.

Всичко това изисква редовно правителство с ясна визия за развитието на страната, а не просто служебен кабинет, действителна власт с парламентарна подкрепа и воля за действие. Ако има някой, който може да покаже път към това, вероятно той ще вземе подкрепа във финалните дни преди вота.

Дали ще има такъв играч обаче все още остава твърде спорно. А 49-ото Народно събрание има всички предпоставки да бъде също толкова неразвито, колкото и предишните четири парламента.

 

Най-четените