ГЕРБ-СДС отново са първа политическа сила, макар и с крехката преднина от по-малко от 2% пред втората политическа сила "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ).
Тези два процента разлика най-вероятно ще намерят реално изражение в пет депутати повече за формацията на Бойко Борисов, но истинската преднина за него и хората му е фактът, че успяха да победят голямото обединение на партиите от сектора на градските демократи.
Още в предизборната си кампания бившият премиер говореше пред електората на ГЕРБ как цели "7 партии и 77 организации" са се обединили срещу него и пак не могат да го бият.
Сега, след вота, тези думи ще имат още по-голяма тежест, стига обаче Борисов и хората му да изберат да ги пропагандират.
Едва ли някой може да нарече тази победа на ГЕРБ чиста или безупречна. Да, формацията качва представянето си с близо 35 хил. гласа в сравнение с последните парламентарни избори, но продължава да е далеч от нивата преди 2021 г., когато Борисов и компания можеха да се похвалят с това, че зад тях стоят гласовете на над 1,1 млн. българи.
Победата на изборите постави върху ГЕРБ основната тежест от отговорността да се състави правителство в рамките на 49-ото Народно събрание и за партията сега основна задача е да намери формула в този сложен парламент, която да излъчи сигурно мнозинство в подкрепа на потенциално правителство.
Възможните комбинации за ГЕРБ в рамките на този парламент не са кой знае колко - или коалиция с ДПС и БСП, или общи действия с ПП-ДБ.
Борисов още в края на 48-ото Народно събрание тества водите за потенциални общи действия с БСП, като спекулира с това партията му да приеме за възможно да подкрепя кабинет, излъчен с мандат на социалистите. Спокойно може да се каже, че идеята беше посрещната на нож сред активистите на ГЕРБ.
А сега, с оглед на предстоящите местни избори и желанието на партията да затвърди своя евроатлантически облик, потенциално партньорство с откровено проруската БСП изглежда малко вероятно. Тук дори не повдигаме тема доколко склонна би била Корнелия Нинова да си партнира с Борисов (идея, на която тя категорично противостои от години насам).
Това оставя на преден план варианта за изграждане на мнозинство с втората политическа сила - "Продължаваме промяната - Демократична България".
Проблемът пред този сценарий обаче е, че ГЕРБ и ПП-ДБ изпитват видима взаимна неприязън. Градските демократи многократно и шумно са изразявали желанието си да видят Борисов зад решетките заради управлението му.
За тях самата личност на бившия премиер е проблем пред общи действия, като лидерите на "Продължаваме промяната" неколкократно са заявявали тази теза в прав текст.
От няколко години насам ГЕРБ са изправени пред един странен парадокс. От една страна съществува проблемът, че личността на партийният им лидер е натоварена с твърде много негативни конотации извън ядрото от твърди поддръжници.
Борисов има около 10-годишен стаж само като министър-председател, а преди това още близо десетилетие е част от българската политика като кмет на София, а преди това и като главен секретар на МВР.
За това време, особено в условията на българската политика, е логично неговият публичен образ да се "изхаби" и да бъде натоварен с негативни възприятия.
Политиката има този навик да изцежда хората, а неговото време на власт беше свързано с редица скандали - с подслушвания, с изнесени записи от негови разговори, с проблемни ремонти и строежи на пътища, с изнесените снимки от спалнята му и още.
Всичко това избухна в летните протести от 2020 г., а на изборите година по-късно се оказа, че партията се намира в пълна изолация от останалите политически сили.
Днес тази изолация вече не е фактор, но въпреки това ГЕРБ са изправени пред не по-малък проблем - отново няма с кого да се коалират, за да се върнат на власт. Просто недоверието в партията е твърде високо, а потенциални партньори няма.
В такава ситуация едно възможно решение е вътрешната промяна. И по-специално - смяна на партийния лидер.
Това е естественият поток на събитията в политиката - в един момент старите лидери трябва да предадат щафетата напред към своите наследници, за да може да се установи истинска политическа традиция, нещо повече от лидерска формация.
Така или иначе от 2021 г. насам Борисов до голяма степен е приел крачка назад - той не е депутат, няма и достъп до изпълнителната власт. Сега може би е подходящият момент да направи още една крачка назад и да приеме ролята на почетен председател - нещо, което преди години видяхме да прави Ахмед Доган.
Подобен ход не е категорично излизане от политиката, но е някакъв сигнал за промяна и смяна на поколенията в партията. И нещо повече - сигнал, че ГЕРБ са готови на промяна, която да ги отвори за партньорство с другите политически сили.
Това съвсем не е нова идея, но от ГЕРБ продължават да я отбягват, като причината за това също е сериозна - Борисов е най-силният им електорален актив.
Той не просто е основателят на партията, нейният идеолог и бащица, той е човекът, който само с присъствието си стяга електората и го мотивира да гласува. И повече - той е лидерът на формацията победител на изборите.
Ролята му за тази победа беше наистина значителна. Обиколката на бившия премиер из страната, срещите му с избиратели и говоренето му пряко с тях беше нещото, което мобилизира редиците на ГЕРБ. Той просто е лепилото, което все още държи тази партия здраво и не ѝ позволява да се разпадне под напрежение.
В ГЕРБ има силно идеализиране на лидера, което не е за пренебрегване. Когато през март 2022 г. Борисов беше задържан за една вечер, това провокира невероятна мобилизация сред активите на партията. И до днес оттам не могат да простят на "Продължаваме промяната" този арест.
Предстоят и избори за местна власт, където Борисов ще има ключова роля за това ГЕРБ да запазят контрола си върху областните центрове и ключовите общини. Неговата задача ще е да се качи от ново на джипката и да обикаля градове, села и паланки, за да мотивира избирателите.
С оглед на всичко това, поне към момента изглежда немислима идеята ГЕРБ да пусне лидера си да си отиде.
Това поставя партията в ситуация, в която Бойко печели изборите за нея, но отвъд това спъва потенциалните ѝ коалиции. И тя едва ли ще се промени кардинално скоро.
Какъвто и преговорен екип ГЕРБ да излъчат за консултациите за мнозинство в парламента, той трябва да е наясно с тази спънка. А тя, уви, е само една от многото.
Така възможността отново да гледаме скандалджийски парламент, в който основните играчи се надпреварват да си прехвърлят вината за неслучилото се управление, остава опасно висока.
