Местните избори минаха и на двата тура и кметовете по места вече са ясни. Нощта на балотажа беше драматична с неочаквани обрати в редица областни градове, както и с екшън в София, където разликата между двамата кандидати падна под 5000 гласа.
Вотът мина под знака на вече традиционно ниската избирателна активност, известни проблеми с машинното гласуване, както и множество високопарни коментари по изборните студиа.
Тук ви даваме три големи извода от втория тур на изборите за местна власт в България:
1. Ниската избирателна активност вече е правило
По традиция вотът за местна власт събира много повече участващи гласоподаватели, но не и тази година. След маратона от парламентарни избори в последните няколко години, последван от "сглобката" между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС на национално ниво, доверието в политическата ни система остава изключително ниско, а оттам идва и ниската активност.
В следващите няколко години политици и партии ще се изправят пред предизвикателството да върнат поне отчасти доверието на българите в политиката.
Но дали ще го направят е доста спорно, тъй като до момента не виждаме никакви сигнали това да се случи.
2. Вотът на балотажа в София беше наказателен
Колкото и кандидатите да обясняват какви позитивни кампании са правили и как хората са се влюбили във визиите им за бъдещето на София, истината е, че на балотажа основният мотиватор за гласуване беше "да не спечели другият".
Ако на първия тур Ваня Григорова може и да е впечатлила софиянци с левите си идеи и със способността си да говори човешки с обикновените хора, то на втория нещата стоят по много по-различен начин, след като тя е вдигнала двойно резултата си.
Според данни от екзитполовете на "Алфа рисърч" и "Галъп" на втори тур тя е привлякла около половината гласоподаватели на ГЕРБ на първия тур (които са гласували и на втори), мнозинството от гласувалите за "Възраждане" и "Има такъв народ", както и около една четвърт от онези, които на първия тур са гласували за Вили Лилков и "Синя София".
Това не са избиратели, които толкова се припознават в идеите ѝ, а такива, които искат Васил Терзиев и ПП-ДБ да не спечелят София. Желанието ПП-ДБ да бъдат наказани - дали заради говоренето им срещу ГЕРБ, дали просто заради неприязън, или заради участието им в "Сглобката" - беше мотивиращият фактор за това Григорова да увеличи толкова резултата си.
Същото важи и за Васил Терзиев, чийто екип между двата тура на изборите обърна кампанията от локални теми на геополитически.
Изкарването на темата за това чий е Крим според Ваня Григорова и кого тя подкрепя за войната в Украйна беше преекспонирано до момент, в който балотажът в София беше превърнат в символен вот за геополитическата ориентация на България. И така едва ли не всички проевропейски хора в столицата трябва да подкрепят Терзиев, за да не се окаже София с червен кмет русофил.
3. ГЕРБ на кръстопът
ГЕРБ може и да продължава да е най-голямата и най-добре представена по места в страната партия, но въпреки това хората на Бойко Борисов отчетливо губят позиции.
Само в областните градове в страната партията губи над 100 общински съветници, губи властта в ключови градове и вече не може да говори за тази категорична хегемония, която имаше през 2019 г.
Видимо раздразненият Бойко Борисов заговори за разваляне на мнозинството на правителството и край на "Сглобката" с ПП-ДБ в национален план, тъй като градските демократи по места в страната подкрепяли активно противниците на ГЕРБ.
За партията сега наистина идва време за избор, тъй като участието в общо управление с ПП-ДБ видимо ѝ носи негативи, но алтернативите също не изглеждат кой знае колко привлекателни.
Въпросът е дали ГЕРБ ще търси преформулиране на отношенията си с ПП-ДБ, или по-скоро ще вървим към нови парламентарни избори, преди още да се е стигнало до ротация на премиера.
Каквото и да решат обаче ГЕРБ, вече изглежда сигурно, че ни очаква нова порция от политически промени. И интересни времена.
