Кордицепсът, зловещата гъба от сериала и играта The Last of Us, е гъба с история.
Мнозина от нас се ужасяват от това, че този член на царство Гъби не само е истински, но и причинява на някои насекоми кошмара, който преживяват и хората в хитовата поредица.
Има обаче места по света, където не се притесняват особено от кордицепса и гледат на него като на добър приятел в медицината и кулинарията.
Този род гъби са най-често срещани в Източна и Централна Азия - региони, в които народната медицина и автентичната кухня се съхраняват с религиозна отдаденост и са почти неизкореними от традициите.
И, не, не искаме да ви притесняваме излишно, но отсега ще ви кажем - в Китай ядат гъбата от "The Last of Us: Последните оцелели".
Държавата, от която тръгна пандемията от коронавирус, предполагаемо заради яденето на не добре сготвени прилепи, обича да похапва кордицепс и да се лекува с него.
В Китай гъбата е невероятно разпространена и се използва от незапомнени времена в китайската медицина като средство за успокояване на нервите, подобряване на съня и концентрацията.
В Китай, както и в Тибет, растат над 500 подвида на кордицепса и всички те се смятат за ключа към младостта, към подмладения външен вид. Имат ефекта на силни антиоксиданти, спомагат за циркулацията на кръвта, сърдечното здраве и оросяването на мозъка.
Кордицепсът става световноизвестен по време на Китайските национални игри през 1923 г., когато група лекоатлетки чупят общо 9 световни рекорда.
Всички спортистки заявяват, че приемат кордицепс редовно.
Думите им предизвикват не само местен, но и световен интерес. Проучванията сочат, че гъбата засилва кръвообращението, а оттам и енергичността на човек и представянето му в спорта. Тя спомага за отделянето на големи количества аденозинтрифосфат - молекула, която е сред движещите сили на човешкото тяло.
Тази молекула спомага за храносмилането, изграждането на мускулите, здравето на ставите, мозъчната дейност, дейността на бъбреците и какво ли още не. Оттам нататък тялото произвежда повече енергия и се представя по-ефикасно.
И ако това за западния свят в началото на XX век е новост, за китайците не е никаква изненада. Използването на кордицепс в китайската народна медицина се споменава още през XV век, като в книгата "Инструкции за безброй природни лекарства".
В този обемен труд кордицепсът се сочи за мощен афродизиак, път към желязната ерекция и секса, който трае с часове. Гъбата отново се появява в книги за източна медицина през XVI и XVII век и вече ѝ се придават и други качества, като например, че тя е перфектният балансьор между ин и ян енергията.
След избухването на епидемията от ТОРС гъбата се приема за панацея. Ясно е, че такава чудодейна съставка няма как да не премине към комерсиално отглеждане, точно както се случва в Източна Азия.
Над 300 хил. китайци се прехранват от производството и продажбата на кордицепс. В регионите, където гъбата се отглежда индустриално, 80% от жителите са заети в именно този бранш и се препитават от него, като продуктът се влага в разнообразни хранителни стоки.
Причината за тези скромни за мащабите на Китай числа е, че кордицепсът е труден за масово отглеждане и култивиране. Най-често използвани за торене са зърнените култури, които след разлагането си в почвата спомагат растежа на гъбите. Като тор се използват и мъртви какавиди.
Гъбите се отглеждат на температури до 25 градуса и предпочитат висока влажност на въздуха (над 70%). Обикновено кордицепсът се гледа в сандъчета, подобни на тези за домашните растения. Различните подвидове на гъбата достигат височина от 8 до 24 сантиметра.
Оттам нататък те могат да се използват като съставка в храни, да се изсушат и стрият на сухо вещество или да се вложат в готварски рецепти. И тук се връщаме на това, че в Китай, а и не само, кордицепсът се яде така, както в България ядем манатарки например.
Една от най-популярните рецепти е за китайска гъбена супа с кордицепс, бульон на основата на соев сос и, евентуално, добавка от пилешко или свинско месо.
Супата доста напомня солено-киселите си еквиваленти, които се предлагат в китайските ресторанти в Европа, и се приема, че заради кордицепса е полезна за съня, нервите и цялостното здраве. Обикновено за приготвянето ѝ са необходими само 10-15 гъбки от вида, защото иначе вкусът ще е прекалено наситен.
Гъбата се използва и като подправка към месо, сосове за месо и овкусяване на риба.
Полека-лека кордицепсът достига и до западната кухня и до кулинарните блогъри, които го предлагат в комбинация с паста, пилешко и зеленолистни растения.
Лошата (или може би добра?) новина е, че тази гъба е изключително скъпа на западния пазар.
В Amazon 6 грама органичен кордицепс от Тибет струват 95 долара. При британския търговец на луксозни гастрономически стоки Fine and Wild офертата е по-щедра - 125 грама от гъбата струват около 11 долара, но нямат сертификат, че са био, няма и информация за произход. Пише обаче, че са вкусни на тиган с масло.
Другата добра новина е, че за момента никой не се е превърнал в контролирано от кордицепс зомби, което да доведе до апокалипсис.
