Това е най-мащабното колективно експулсиране на руски дипломати за последните десетилетия.
Над 20 държави, включително САЩ и 16 страни-членки на ЕС, предприеха мерки за отстраняването на представители на руските дипломатически служби, за които има подозрения в извършване на прикрита шпионска дейност.
Над 120 представители на Русия ще се върнат обратно в страната си.
Поводът за санкциите е отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в британския град Солсбъри, за което Лондон уличи Русия. Разследването показа, че при атаката срещу Скрипал е използван нервнопаралитичен материал от серията "Новичок", създаден и разработван в бившия СССР.
НАТО отне акредитациите на 7 представители на Русия, а други трима души, очакващи одобрение на кандидатурите им за членове на мисията, получиха отказ.
Общият щат на руската мисия в централата на НАТО ще бъде съкратен с 1/3 - до двадесет души.
Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг коментира, че Русия едва ли е очаквала от Запада толкова единна и решителна позиция. По думите му реакцията на НАТО не е следствие само на отравянето в Солсбъри и използването на бойно отровно вещество на територията на страна-членка, а е израз на съпротивата срещу цялостното неприемливо и незаконно поведение.
България не е сред държавите, обявили намерение да експулсират руски дипломати, но министър-председателят Бойко Борисов е разпоредил на българския посланик в Москва Бойко Коцев да се върне в София за консултации с правителството.
Франция, Германия и Полша са страните от ЕС, които ще експулсират най-голям брой руски представители обратно в родината им - по четирима души.
Литва е готова да изгони трима дипломати, като ще наложи допълнителни санкции на 21 руски граждани и ще забрани на 23-ма достъп до своята територия. Трима души с руски дипломатически паспорти ще бъдат отстранени и от Чехия.
Италия, Латвия, Испания, Холандия и Дания обявиха готовност да експулсират по двама души, като заявиха твърда подкрепа за позицията на Великобритания срещу намесата на Русия.
По един руски дипломат ще бъде върнат от Хърватска, Естония, Финландия, Унгария, Ирландия, Румъния и Швеция.
Австралия също се солидаризира с позицията на западните страни и обяви, че ще поиска напускането на двама руски дипломати.
Сред останалите държави, наложили дипломатически санкции на Русия, са Канада (4), Украйна (13), Норвегия (1), Молдова (3), Македония (1), Албания (2). Украйна, чиято територия в Крим беше анексирана от Русия през 2014 г., обяви, че отдавна се готви за подобна стъпка срещу съседната страна.
Повечето министерства на външните работи обосновават решението си да отстранят руските представители с чл. 9 на Виенската конвенция от 1961 г., в който се казва следното:
"1. Приемащата държава може във всяко време, без да е длъжна да мотивира своето решение, да уведоми изпращащата държава, че шефът на представителството или кой да е от членовете на дипломатическия персонал на представителството е Persona non grata или че кой да е друг член от персонала на представителството е неприемлив. В такъв случай изпращащата държава трябва съответно да отзове въпросното лице или да прекрати неговите функции в представителството. Едно лице може да бъде обявено за Persona non grata или за неприемливо още преди пристигането му в територията на приемащата държава.
2. Ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в разумен срок своите задължения, предвидени в точка 1 на този член, приемащата държава може да откаже да признава въпросното лице като сътрудник на представителството".
На практика обявяването на даден дипломат за Persona non grata не води автоматично до намаляване на щатната бройка на персонала на посолствата, т.е. Русия би могла да изпрати други свои служители на местата на експулсираните (с изключение на онези случаи, в които освен изгонването е предприето и закриване на дипломатическо представителство).
Координираната реакция на страните-членки на ЕС срещу Русия беше обсъдена по време на срещата на Европейския съвет на 22 и 23 март.
Кремъл: Колосално изнудване
Русия отрича да има връзка с опита за убийство на Сергей Скрипал и вече предупреди, че ще отговори с реципрочни мерки на изгонването на своите дипломати.
Външният министър Сергей Лавров обвини САЩ в прилагането на тактика за "колосално изнудване" на европейските партньори, за да ги накарат да отстранят руските дипломатически представители.
В понеделник Белият дом обяви, че ще отстрани 60 руснаци от САЩ, идентифицирани като служители на разузнаването, и ще закрие руското консулство в Сиатъл. От тях - 48 души са служители на посолството във Вашингтон, а 12 души работят в централата на ООН в Ню Йорк.
В отговор на решението на САЩ да закрият консулството в Сиатъл, руското посолство във Вашингтон публикува анкета в официалния си профил в Twitter, в която пита последователите си кое от американските консулства в Русия да бъде закрито.
US administration🇺🇸 ordered the closure of the Russian Consulate in Seattle @GK_Seattle🇷🇺. What US Consulate General would you close in @Russia, if it was up to you to decide
— Russia in USA 🇷🇺 (@RusEmbUSA) March 26, 2018
Засега "води" мисията в Санкт Петербург.
Това не е първият случай, в който Русия и САЩ си разменят удари чрез взаимното обявяване за персона нон грата на дипломати. В историята на двустранните отношения за последните 20 години има няколко подобни случая: през 2001, 2008, 2013 и 2016.
В края на 2016 г. една от последните стъпки на администрацията на Барак Обама беше да обвини Русия в намеса в президентските избори, което стана повод за изгонването на 35 дипломати. Ответната мярка на Москва представляваше най-масовата екстрадиция на чуждестранни дипломати в цялата история - общо 775 американски граждани бяха принудени да напуснат Русия през 2017 г.
