Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Арменският геноцид скара Германия и Турция

Турският премиер Бинали Йълдъръм обвини "расисткото арменско лоби" за приемането на резолюцията за признаването на арменския геноцид от Германия Снимка: Getty Images
Турският премиер Бинали Йълдъръм обвини "расисткото арменско лоби" за приемането на резолюцията за признаването на арменския геноцид от Германия

Турция оттегли своя посланик Хюсеин Авни Карслиоглу от Берлин "за консултация", в отговор на гласуването на Бундестага, с което беше приета резолюция за признаването на арменския геноцид.

Президентът Ердоган обясни, че с посланика трябва да "седнат заедно и да обсъдят онези въпроси, които имат силата да повлияят на отношенията между Турция и Германия", добавяйки: "Ще направим всичко необходимо да разрешим този въпрос".

По информация на AFP, търговското аташе на германското посолство в Анкара е повикан да даде обяснения пред турското правителство. Самият посланик на Германия в Турция Мартин Ерман се е намирал извън турската столица в момента на гласувнето на решението за арменския геноцид.

Турският премиер Бинали Йълдъръм обвини "расисткото арменско лоби" за приемането на резолюцията, докато външният министър на Армения Едуард Налбандиан приветства приемането на резолюцията като "ценнен принос" за "международното признаване и осъждане на арменския геноцид".

"Това решение няма последствия за Турция", написа говорителят на турското правителство Нуман Куртулмуш.

Канцлерът Ангела Меркел смята, че между Германия и Турция има дългогодишни добри отношения, така че дори при различие в мненията, връзката между държавите, тяхното приятелство и общи стратегии продължават да са все така добри.

Днес по-рано Бундестагът прие резолюция, с която се обявява масовото избиване на арменци от Османската империя през 1915-1916-та за "геноцид".

Проекторезолюцията беше внесена в Будестага от управляващата коалиция на ХДС/ХСС и беше подкрепена с гласове, както на управляващите, така и на Зелените, които са в опозиция.

Преди приемането на резолюцията германските власти бяха подложени на безпрецедентен натиск от страна на Турция да не се приема термина "геноцид". Някои депутати получиха включително заплашителни мейли.

Часове преди вота турският премиер Бинали Йълдъръм заяви, че приемането на резолюцията ще бъде "нерационално". Oще тогава той окачестви гласуването на резолюцията като "проверка на приятелството" между двете държави.

Преди гласуването турският президент Реджеп Тайип Ердоган дори проведе телефонен разговор с Ангела Меркел, в който заплаши, че връзките между двете страни ще пострадат, ако Германия "попадне в подобна игра". Самата Меркел не присъства в залата по време на гласуването.

В приетата резолюция е използвана думата "геноцид" както в заглавието, така и в текста. В декларацията също така се казва, че Германия, която по време на Първата световна война е съюзник с Османската империя, носи известна вина, че нищо не е направила да спре масовите убийства.

Смята се, че около 1,5 млн. души са избити при масовото изтребление, извършено над арманците през 1915-та година. Според Турция, броят на убитите е около пет пъти по-малък. Страната също така отрича термина "геноцид".

Повече от 20 националности, сред които Франция и Русия, както и папа Франциск нарекоха официално изтреблението на арменците "геноцид".

Миналата година българският парламент също гласува резолюция за осъждане на събитията от 1915-1922 година, в която заяви, че България признава официално "масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви".

Въпреки че българският парламент под инициативата на премиера Бойко Борисов се въздържа от приемането на термина "геноцид", посланикът в Турция Красимир Тулечки беше привикан на среща във външното министерство, за да обясни позицията на страната.

При подобни гласувания в други държави Турция обикновено реагира, като изтегля временно посланика си.

Според властите в Анкара систематично изтребление с цел да се заличи арменската етническа група през Първата световна война не е имало.

Най-четените