Брадатият дипломат с раирана вратовръзка се обърна преди дни към колегите си в пълната зала с процедурни предложения за избора на следващия генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН).
Сред предложенията на естонския дипломат Маргус Колга бе избирането да приключи три месеца преди новия мандат, който започва през януари 2017 г., "просто за да може той да се подготви".
"Той?", обади се бившата президентка на Ирландия Мери Робинсън, толкова тихо, че Колга отначало не я чу.
"Той?", повтори тя малко по-високо.
Колга вдигна ръце да покаже, че се предава и започна да се извинява.
"Той или тя. Съжалявам", каза Колга и допълни, че на родния му естонски "няма родове. Когато казвам "той", имам предвид той или тя."
Дали следващият генерален секретар ще бъде мъж или жена, стана много благодатна тема за разговор и в кулоарите на ООН, и извън тях. Трийсетина страни, предвождани от Колумбия, защитават идеята, че е ред на жена да поведе организацията. Женски групи изготвиха списъци с кандидатки. Известни световни лидери, включително от "групата на старейшините", където участват бивши държавни глави, включително Робинсън, призоваха страните членки да номинират жени.
Жени бяха избрани да ръководят различни страни, като започнем от Германия и стигнем до Южна Корея. Международният валутен фонд е управляван от жена, а някои от най-големите компании в Европа са задължени по закон да отделят 30 процента от ръководните си длъжности на жени. Външната министърка на Швеция Маргот Валстрьом води "феминистка външна политика" и настоява, че правата на жените са от критично значение за световния мир и сигурност.
А Хилари Клинтън, която преди 20 години направи обръщение на знаменитата конференция на ООН за жените в Пекин в качеството си на първа дама на САЩ, сега е кандидат за президент. ООН обаче до момента, така да се каже, изостава, тъй като от създаването си през 1945 г. винаги е била управлявана от мъж.
"След осем последователни мъже генерални секретари, "старейшините" са големи привърженици на идеята, че е крайно време на поста да бъде избрана жена", каза Робинсън, когато дойде редът й да говори. "Но ако се окаже, че правилният кандидат е мъж, то нека така да бъде".
"Правилният кандидат", подчерта тя, трябва да бъде "независим и да не следва интересите на отделни държави членки".
Призивите са израз не само на искането за равенство между половете, но и на нарастващо чувство на неудовлетвореност от непрозрачния начин, по който световните сили - и по-конкретно петте постоянни членки на съвета за сигурност на ООН: Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ - се договарят за избора на най-високия административен пост в света. Дипломати и граждански активисти казват, че ако процесът не се промени, ООН ще се превърне в изостанала, неуместна и неспособна да се справя с неотложни световни кризи организация.
"Какъвто и да е процесът за избиране на следващ генерален секретар, в исторически план никой не се е погрижил да осигури представителство на половината от световното население", каза Луиз Арбур, канадска юристка, която бе Върховен комисар на ООН за правата на човека от 2004 до 2008 година. "Географията и политическият пазарлък в зависимост от държавните интереси се поставят преди личните качества на кандидата."
Малко държави са обявили номинациите си. Макар никъде да не е посочено в устава на организацията, протоколът изисква да се даде шанс на различни регионални блокове и затова Източна Европа се готви за своя ред.
Заради призивите за женски кандидатури, в момента се спрягат повече женски имена от когато и да било. Сред тях са генералната директорка на ЮНЕСКО Ирина Бокова от България, президентката на Чили Мишел Бачелет, Кристалина Георгиева - още една българка, която е заместник-председател на Европейската комисия, Хелън Кларк - бивша министър-председателка на Нова Зеландия, която в момента ръководи Програмата за развитие на ООН.
Едно от споменаваните мъжки имена е на Данило Тюрк, бивш президент на Словения. Кларк отказа да коментира в телефонно интервю дали се интересува от поста, но хора от нейния екип казаха, че пътуванията й до големи столици по света са част от кампанията й за лидерското място. Тя каза само, че жените не са достатъчно представени на ръководни позиции в ООН, в ярък контраст с други организации. Кларк допълни, че по принцип жените извеждат на преден план различни въпроси, когато заемат ръководни длъжности.
"Според мен жените внасят по-широка гама житейски опит", каза Кларк. "Те трябва да имат равен шанс да се състезават за всички най-високопоставени длъжности в света".
Уставът на ООН не посочва конкретно как се избира генералният секретар. На практика, през по-голямата част от 70-годишната история на организацията, Съветът за сигурност обявява предпочитания си кандидат, който след това се одобрява от Общото събрание като орган с по-широко представителство. Заседанията на съвета са тайни и много дипломати се оплакват, че целта на постоянните страни членки е да си гарантират, че избранникът им ще се съобразява с техните желания - и ще бъде повече секретар, отколкото генерален (общ), както е лафът.
Настоящият генерален секретар Бан Ки-мун е известен привърженик на назначаването на жени на ръководни постове. Понякога дори смъмря държавни глави и правителствени ръководители, че не назначават повече жени за министри. Жените в мироопазващи мисии обаче остават малко, както и жените, натоварени от ООН със задачата да посредничат при воденето на мирни преговори.
От посланиците от постоянните членки на Съвета за сигурност, единствено британецът Матю Райкрофт каза изрично, че правителството му би подкрепило жена сред кандидати с еднаква квалификация. Руският посланик Виталий Чуркин предупреди, че не трябва да има дискриминация спрямо мъжете.
Повече от една четвърт от постоянните представители на страните в ООН са жени. Това е далеч по-голям дял в сравнение с времето, когато Арбур дошла за пръв път в централата на ООН преди 18 години и наблюдавала потока от дипломати и държавни глави, влизащи в залите на Общото събрание.
Спомня си как попитала възрастен служител на ООН: "Да не би да има отделен вход за жени?" "Не, миличка, само този е", отговорил той.
Има обаче и обратна страна на целия хор от аргументи в полза на това жена да оглави световната организация.
"Ако жената се окаже несполучлив избор, ще я използват, за да дадат оценка на всички ни. Това ме тревожи", каза Зайнаб Бангура, специална представителка на генералния секретар по въпроса за сексуалното насилие по време на конфликти. "Надявам се на изключително добра жена, която да покаже, че жените могат да вършат тази работа".