Дания излиза на парламентарни избори като очакванията са, че социалдемократическата опозиция да спечели вота, слагайки край на управлението на дясното правителство на малцинството, подкрепяно неофициално от евроскептичната Датска народна партия.
Според данните на социолозите Датската социалдемократическа партия, която от 4 години е в опозиция, водена от 41-годишната Мете Фредериксен, се очаква да вземе най-голям дял от гласовете на вота.
Според обобщаващо социологическо проучване на датската осведомителна агенция Рицаус бюро от миналата седмица левият блок ще получи 55,1 процента от гласовете, което би донесло 99 мандата от общо 179 места в местния парламент. Тези сметки обаче включват и представянето на другата лява формация - "Алтернативата", която издигна лидера си като кандидат за премиер.
Въпреки преднината в социологическите изследвания Фредериксен предупреди, че на прогнозираните резултати на изборите на 5 юни не бива да се гледа като на "вързани в кърпа".
Тя е начело на партията от 2015 г., след загубата на тогавашния премиер Хеле Торнинг-Шмит на изборите. За разлика от него и от други предишни лидери на ДСДП Фредериксен изразява готовност да състави правителство на малцинството на ДСДП и дори открито афишира като своя цел.
Тя се изправя срещу сегашния премиер Ларс Льоке Расмусен от Либералната партия "Венстре", чието коалиционно правителство на малцинството в момента е подложено на сериозно изпитание.
Макар партията на Расмусен да спечели изборите за Европейски парламент на 26 май, неговите коалиционни партньори не се справиха толкова добре. Въпреки това неговите резултати бяха значително по-добри от очакваното, което дава на либералите повод за надежда и на вота за парламент.
Самата кампания беше доминирана от три основни теми - климатичните промени, миграцията и социалната защита.
За голяма част от младите датчани измененията в климата са водещ проблем и според анализаторите десните формации по този показател губят доверие за сметка на левите.
Въпреки това един от основните моменти беше икономичеката политика и частта със социалната защита. След като години наред датчаните се ползваха с една от най-стабилните социални системи, през последните години те трябваше сериозно да намалят някои от покритите от държавата услуги заради нарасналите бюджетни дефицити.
Сегашното правителство трябваше да въведе сериозни съкращения в борбата си с тях, което обаче доведе до издигането на темата за "ерозията" в социалната държава, давайки коз в ръцете на социалдемократите.
Мигрантската криза и контролът на бежанците също фигурираха в дневния ред на предизборните кампании. С изключение на крайната левица всички водещи партии са съгласни със запазването на имиграцията на сегашното й равнище. Миналата година социалдемократите дори гласуваха в подкрепа на забраната на бурките в страната.
В отговор на нарастването на потока от мигранти страната втвърди вече строгите правила за прием на мигранти и възстанови временно контрола по границите като десницата тук иска той да стане постоянен.
На изборите ще се явят 13 партии и коалиции, които ще се борят за 179 места в датския парламент. Основните играчи обаче се очертават да бъдат Либералната партия на премиера Рамунсен, ДСДП на Мете Фредериксен, евроскептичната консервативна Датска народна партия на Кристиан Тулесен Дал, консервативната Нова десница на Перниле Вермунд, както и крайната левица от партията "Алтернативата".
